Бургазлии събират нападалите плодове. Лекували главоболие, безсъние, хемороиди и ревматични проблеми
Освен с килим от нападали жълти и червени листа земята през есента е покрита и с още нещо, на което рядко обръщаме внимание. Кестените, които често подритваме по асфалта, се оказват едни от най-полезните дарове на природата, особено в градовете. Почти всеки български град има голямо изобилие от дърветата див кестен, тъй като те са подходящи за паркове, градинки и улици. Морската градина в Бургас е едно от местата, където кестените се срещат толкова често, че буквално образуват гора. Това е и причината алеите и зелените площи през есента да бъдат покрити с малки и лъскави кафяви топчета, с които децата често си играят, когато излязат на разходка.
Ще забележите обаче, че не всеки подритва и подминава нападалите кестени. Тук-там се среща наведена фигура, която грижовно ги събира в торбичка, докато не я напълни цялата. За непросветените очи акцията по събирането на безполезните топчета изглежда абсурдна и безсмислена. Оказва се обаче, че кестените могат да бъдат полезни и то не по един и два начина.
Още преди няколко десетилетия учителят Петър Димков е открил полезните им свойства. Според него кестените са акумулатори на слънце, енергия и живот, които отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година. Наследници на Петър Димков казват, че той непрекъснато носел в джобовете си по няколко кестена. Бил убеден в благотворното им влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система. Съвременната наука също вярва, че плодовете на кестена гонят неразположението. Наричат ги естествени успокоителни. С лечебна цел можем да си сложим под възглавницата 5-6 кестена. Не се препоръчват повече от 10, защото се допуска, че енергията им може да се засилва прекалено и да причини главоболие. Прави се и възглавничка от двоен тензух, в която кестените да са съшити. При всички случаи сънят върху тези плодове е психотерапевтична мярка - нерядко само мисълта, че нещо е целебно, води до истински оздравителен ефект.
За да са лековити, плодовете на кестена трябва да се берат през месеците септември и октомври. Тогава те съдържат в най-голяма степен полезни съставки - дъбилни вещества, мазнини, витамини, особено С, В и К. Неслучайно кестените са признато средство срещу болка и възпаление. Церят труднозаздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване. С доказан ефект е следната настойка: ситно нарязани диви кестени киснат 15 дни в люта ракия. Съотношението на кестените към ракията е 1:10. Така приготвената настойка се прилага за мазане при флебит и хемороиди.
Дивите кестени имат и способността да укрепват стените на кръвоносните съдове. Затова се включват в рецепти срещу разширени вени и тромбофлебит.
Може да се приготви комбинация: плодове от див кестен - 100 г, ситно нарязани и изсушени, стръкове от водно пипериче и клонки от бял имел - 80 г, стръкове от бял равнец - 50 г, и листа от мента - 30 г. Две супени лъжици от тази смес се поставят в 700 мл кипяща вода. Ври 5 минути, кисне 1 час и се прецежда. Отварата се приема три пъти дневно по 200 мл преди ядене. С подобно влияние е комбинация от: 100 г сухи кори на див кестен, по 80 г кори от върба и плод от трънки, 50 г корени от кисел трън и 30 г кори от дъб. Приготовлението е по същия начин. Естествено, за да се постигне резултат или поне да се задържи развитието на болестните процеси в кръвоносните съдове, тези рецепти трябва да се съчетават с повече движения - ходене пеша, гимнастика, специални упражнения за краката. Кестените са идеално средство за маски и лосиони. Те възстановяват отпуснатата, суха и чувствителна кожа. Много подходящи са при червенини по лицето, получени от неумели козметични намеси. Тези малки кафяви плодове имат рядкото свойство да свиват капилярите и едновременно с това да действат тонизиращо. Но за да са резултатни маските с кестени, трябва да се прилагат през ден, а лосионите - всекидневно в продължение на две седмици. При отпусната и чувствителна кожа помага следната маска: смесват се предварително сварени и обелени кестени - по шепа от сладкия и от дивия вид. Обелките се връщат във водата от варенето. Оставят се на слаб огън, докато течността се изпари до половината. Отварата се прецежда и по малко се долива към сварените кестени. Те се пасират, за да се получи хомогенна каша, която се нанася върху лицето. Държи се около 20 минути. После се измива с хладка вода. Останалата част от отварата се съхранява в хладилник. Използва се за обтриване и тонизиране на лицето.
Освен с килим от нападали жълти и червени листа земята през есента е покрита и с още нещо, на което рядко обръщаме внимание. Кестените, които често подритваме по асфалта, се оказват едни от най-полезните дарове на природата, особено в градовете. Почти всеки български град има голямо изобилие от дърветата див кестен, тъй като те са подходящи за паркове, градинки и улици. Морската градина в Бургас е едно от местата, където кестените се срещат толкова често, че буквално образуват гора. Това е и причината алеите и зелените площи през есента да бъдат покрити с малки и лъскави кафяви топчета, с които децата често си играят, когато излязат на разходка.
Ще забележите обаче, че не всеки подритва и подминава нападалите кестени. Тук-там се среща наведена фигура, която грижовно ги събира в торбичка, докато не я напълни цялата. За непросветените очи акцията по събирането на безполезните топчета изглежда абсурдна и безсмислена. Оказва се обаче, че кестените могат да бъдат полезни и то не по един и два начина.
Още преди няколко десетилетия учителят Петър Димков е открил полезните им свойства. Според него кестените са акумулатори на слънце, енергия и живот, които отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година. Наследници на Петър Димков казват, че той непрекъснато носел в джобовете си по няколко кестена. Бил убеден в благотворното им влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система. Съвременната наука също вярва, че плодовете на кестена гонят неразположението. Наричат ги естествени успокоителни. С лечебна цел можем да си сложим под възглавницата 5-6 кестена. Не се препоръчват повече от 10, защото се допуска, че енергията им може да се засилва прекалено и да причини главоболие. Прави се и възглавничка от двоен тензух, в която кестените да са съшити. При всички случаи сънят върху тези плодове е психотерапевтична мярка - нерядко само мисълта, че нещо е целебно, води до истински оздравителен ефект.
За да са лековити, плодовете на кестена трябва да се берат през месеците септември и октомври. Тогава те съдържат в най-голяма степен полезни съставки - дъбилни вещества, мазнини, витамини, особено С, В и К. Неслучайно кестените са признато средство срещу болка и възпаление. Церят труднозаздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване. С доказан ефект е следната настойка: ситно нарязани диви кестени киснат 15 дни в люта ракия. Съотношението на кестените към ракията е 1:10. Така приготвената настойка се прилага за мазане при флебит и хемороиди.
Дивите кестени имат и способността да укрепват стените на кръвоносните съдове. Затова се включват в рецепти срещу разширени вени и тромбофлебит.
Може да се приготви комбинация: плодове от див кестен - 100 г, ситно нарязани и изсушени, стръкове от водно пипериче и клонки от бял имел - 80 г, стръкове от бял равнец - 50 г, и листа от мента - 30 г. Две супени лъжици от тази смес се поставят в 700 мл кипяща вода. Ври 5 минути, кисне 1 час и се прецежда. Отварата се приема три пъти дневно по 200 мл преди ядене. С подобно влияние е комбинация от: 100 г сухи кори на див кестен, по 80 г кори от върба и плод от трънки, 50 г корени от кисел трън и 30 г кори от дъб. Приготовлението е по същия начин. Естествено, за да се постигне резултат или поне да се задържи развитието на болестните процеси в кръвоносните съдове, тези рецепти трябва да се съчетават с повече движения - ходене пеша, гимнастика, специални упражнения за краката. Кестените са идеално средство за маски и лосиони. Те възстановяват отпуснатата, суха и чувствителна кожа. Много подходящи са при червенини по лицето, получени от неумели козметични намеси. Тези малки кафяви плодове имат рядкото свойство да свиват капилярите и едновременно с това да действат тонизиращо. Но за да са резултатни маските с кестени, трябва да се прилагат през ден, а лосионите - всекидневно в продължение на две седмици. При отпусната и чувствителна кожа помага следната маска: смесват се предварително сварени и обелени кестени - по шепа от сладкия и от дивия вид. Обелките се връщат във водата от варенето. Оставят се на слаб огън, докато течността се изпари до половината. Отварата се прецежда и по малко се долива към сварените кестени. Те се пасират, за да се получи хомогенна каша, която се нанася върху лицето. Държи се около 20 минути. После се измива с хладка вода. Останалата част от отварата се съхранява в хладилник. Използва се за обтриване и тонизиране на лицето. 
