Свикнали сме да го виждаме заобиколен от репортерки, камери и микрофони. Вчера обаче той се покри. И като никога избяга от журналистите. Каква ли е причината? И дали Цветан Василев има нещо общо с всичко това?
Коментар на Еми Барух за Дойче Веле:
Когато преди четири години Бойко Борисов посочи за началник на кабинета си шефката на социологическата агенция “Маркет линкс”, той даде ясно да се разбере, че ще следи отблизо и то с помощта на експерт какво говорят хората. Или казано на професионален жаргон - “обществените нагласи на населението”. Цялостната “стратегия” на неговото управление беше изградена именно върху тази основа: да подслушва настроения, да улавя впечатления, да реагира на отношения, да се харесва, да предизвиква въодушевление, да е в центъра и да е “окъпан в народната любов” (както някога се пишеше за неговия политически идол Тодор Живков). Медиите му бяха необходими (някои социолози също) заедно с всичките предани репортерки, редакторки и правилно питащи коментатори и той си ги обезпечи, за да се опиянява от своя образ щедро разказван, подходящо фотографиран и обилно показван по анцуг, по тишърт, по пантофи, по мускули. Тази взаимна обсебеност (между “Него” и “Тях”) беше отбелязана навремето с парадоксалния призив “Ден без Бойко Борисов” - нещо като тест възможно ли е по средата на мандата в продължение на 24 часа “Той” да не бъде споменат нито веднъж в нито една медия...
Мълчанието на "Говорещия с прокурори"
Нямаше ден без Бойко Борисов в медиите - до момента, в който той се скри включително и от онези, които услужливо му поднасяха своите изкривени огледала. Мислели ли са някога репортерки, редакторки и правилно питащи коментатори, че една хубава майска утрин “Говорещият с прокурори” (по Борис Митов) ще обикаля коридорите на Съдебната палата, гонен от желанието да ги избегне?
Това се случи вчера. Предизвестието обаче дойде малко по-рано. Първо от екрана на TV 7, а после от целия амбалаж, обслужващ властта, известен като медийната групировка на Пеевски, Кръстева & Ко - групировка, на която България дължи позорните места във всички световни класации за свобода на словото.
“Играта свърши” - казаха на Бойко Борисов и Цветан Цветанов собствениците на тези медии, с което всъщност обявиха края на ерата ГЕРБ. Неприличният лупинг - първо от страна на “Обръщащият палачинки”, а после и от страна на останалия журналистически слугинаж - е симптоматичен. Разчетена като “персонал”, като обслужваща група, като наемник, тази тиражна продукция е изпълнител на поръчки. Кои могат да бъдат следващите поръчители е въпросът, на който банкерът Цветан Василев вероятно търси трескаво отговор.
Една хипотеза
Финансирана от КТБ, медийната компания на Кръстева, Пеевски & Ко не би могла да оцелее в сегашния си вид, ако бъдат изпълнени приетите от служебното правителство задължителни правила за максимално допустима концентрация на държавни средства в една банка. Защото - както е добре известно - тази мярка ще засегне най-вече КТБ на Цветан Василев. Възможно ли е “разводът с властта на Борисов” да е индикация за съществуването на някаква договореност между Цветан Василев и хипотетичния бъдещ премиер, така че правилата, приети от служебния кабинет, да не бъдат спазени?
Не след дълго това ще стане ясно. А дотогава Бойко Борисов, наречен от колегата Борис Митов “Говорещият с прокурори”, най-вероятно ще продължава да мълчи и да прави резки движения по коридорите на Съдебната палата, за да избегне срещи с журналисти.
