Юлия Берберян е многократна държавна тенис шампионка поединично (1962-1964, 1968, 1970-1973, 1975-1976) и на двойки (1962-1964, 1968-1975). През цялата си състезателна кариера печели 31 държавни титли. Дълги години е капитан на отбора на България за Фед Къп, майка и треньорка на известните тенисистки Мануела, Катерина и Магдалена Малееви. В момента е треньор в Тенис клуб „Малееви“. В Бургас е заради провежеждащия се тук Държавен турнир по тенис за момичета и момчета до 12 години.
Г-жо Берберян, кога за последен път бяхте в Бургас?
Идвала съм през 86-та, когато неповторимият бургаски ентусиаст д-р Стоянов успя да ни убеди, че Бургас не може без нас и пристигнахме с Мануела, Катя и Маги. След това Веско Мирчев ми припомни, че съм идвала още един път като депутат.
Какви са ви впечатленията от Бургас?
Виждам, че има деца по турнирите, но впечатленията са ми повърхности. Щом съм тук, значи нещо става в тениса.
Това означава ли, че сред подрастващите има ентусиазъм?
Не мога да кажа, че е нещо повече от преди, но тенисът винаги е привличал деца.
Във време на криза къде се намира българският тенис. Да очакваме ли нови последователи на звезди като Цветана Пиронкова и Григор Димитров?
И тях никой не ги е чакал, но дойдоха За Пиронкова и Григор казвам, че не са много държавите в света, които могат да се похвалят с такива успехи. Трябва много да им се радваме и да не мислим, че утре ще дойдат следващите, защото е много трудно да се задържи даден тенесист на тяхното ниво.
Трудно ли е на клубовете на национално ниво?
Много е важно това да не спира и да върви, непрекъснато да има такива турнири като този. Това е вече предпоставка за една здрава нация.
Според вас каква е рецептата масовият спорт отново да тръгне напред, не е ли точно сега моментът и властимащите да направят така, че и ивеститори като вас да си отдъхнат, може би промени в закона за спорта?
Не смятам, че това е работа на държавата. Не е държавата тази, която прави спорта в развиятия свят. Правят го развитите икономики със спонсорите, но не можем да искаме от държавата да ни прави спорта, културата, музеите. В момента, в който поискаме данъчни облекчения, театърът ще поиска, книгоиздаването ще поиска и много други сфери също. Мисля, че не е честно да искаме това. В момента държавата трябва да се съсредоточи върху образованието, за да останат децата в България, върху здравеопазването, върху пенсиите, върху работни места, а спортът, пак разсъждавам като участик, не би трябвало да има данъчни облекчения, сигурно ще ви учиди това. Аз съм дете на частници. Спортът трябва да бъде частен бизнес, подпомаган преди всичко от спонсори и най-накрая от държавата и общини.
Как да бъде мотивиран даден инвеститор?
Не е лесно да бъде мотивиран. Възвращаемостта е бавна, но ние успяхме. Върнахме кредита за по-малко, отколкото беше предвидено. Успяхме да инвестираме парите, спечелни навън, в частен спортен клуб. Той не е само за тенис, той е за доста неща и виждам колко добре могат да се движат нещата в един частен клуб. Искрено съжалявам, че няма други такива хора, които да инвестират парите си в спорта. Разбира се има някои единици, но са пракалено малко.
*Използвани са въпроси и на други медии
Автор: Димитър Костов
Юлия Берберян е многократна държавна тенис шампионка поединично (1962-1964, 1968, 1970-1973, 1975-1976) и на двойки (1962-1964, 1968-1975). През цялата си състезателна кариера печели 31 държавни титли. Дълги години е капитан на отбора на България за Фед Къп, майка и треньорка на известните тенисистки Мануела, Катерина и Магдалена Малееви. В момента е треньор в Тенис клуб „Малееви“. В Бургас е заради провежеждащия се тук Държавен турнир по тенис за момичета и момчета до 12 години.
Г-жо Берберян, кога за последен път бяхте в Бургас?
Идвала съм през 86-та, когато неповторимият бургаски ентусиаст д-р Стоянов успя да ни убеди, че Бургас не може без нас и пристигнахме с Мануела, Катя и Маги. След това Веско Мирчев ми припомни, че съм идвала още един път като депутат.
Какви са ви впечатленията от Бургас?
Виждам, че има деца по турнирите, но впечатленията са ми повърхности. Щом съм тук, значи нещо става в тениса.
Това означава ли, че сред подрастващите има ентусиазъм?
Не мога да кажа, че е нещо повече от преди, но тенисът винаги е привличал деца.
Във време на криза къде се намира българският тенис. Да очакваме ли нови последователи на звезди като Цветана Пиронкова и Григор Димитров?
И тях никой не ги е чакал, но дойдоха За Пиронкова и Григор казвам, че не са много държавите в света, които могат да се похвалят с такива успехи. Трябва много да им се радваме и да не мислим, че утре ще дойдат следващите, защото е много трудно да се задържи даден тенесист на тяхното ниво.
Трудно ли е на клубовете на национално ниво?
Много е важно това да не спира и да върви, непрекъснато да има такива турнири като този. Това е вече предпоставка за една здрава нация.
Според вас каква е рецептата масовият спорт отново да тръгне напред, не е ли точно сега моментът и властимащите да направят така, че и ивеститори като вас да си отдъхнат, може би промени в закона за спорта?
Не смятам, че това е работа на държавата. Не е държавата тази, която прави спорта в развиятия свят. Правят го развитите икономики със спонсорите, но не можем да искаме от държавата да ни прави спорта, културата, музеите. В момента, в който поискаме данъчни облекчения, театърът ще поиска, книгоиздаването ще поиска и много други сфери също. Мисля, че не е честно да искаме това. В момента държавата трябва да се съсредоточи върху образованието, за да останат децата в България, върху здравеопазването, върху пенсиите, върху работни места, а спортът, пак разсъждавам като участик, не би трябвало да има данъчни облекчения, сигурно ще ви учиди това. Аз съм дете на частници. Спортът трябва да бъде частен бизнес, подпомаган преди всичко от спонсори и най-накрая от държавата и общини.
Как да бъде мотивиран даден инвеститор?
Не е лесно да бъде мотивиран. Възвращаемостта е бавна, но ние успяхме. Върнахме кредита за по-малко, отколкото беше предвидено. Успяхме да инвестираме парите, спечелни навън, в частен спортен клуб. Той не е само за тенис, той е за доста неща и виждам колко добре могат да се движат нещата в един частен клуб. Искрено съжалявам, че няма други такива хора, които да инвестират парите си в спорта. Разбира се има някои единици, но са пракалено малко.
*Използвани са въпроси и на други медии
Автор: Димитър Костов
