Като бях малък всички деца танцуваха и се веселяха, бедният Стефчо им свиреше с акордеон
[caption id="attachment_93854" align="alignnone" width="800"] Снимка Тодор Ставрев[/caption]
Композиторът Стефан Диомов днес навършва 70 години. Празникът ще отбележи с най-близките си хора, но голямата почерпка ще бъде през лятото, защото планира нещо грандиозно. Да му е честит празника и още дълги години да ни радва с хубава музка!
Честит юбилей г-н Диомов, разкажете как точно станахте композитор?
Това е труден въпрос дори за самия мен. Като ученик свирех на акордеон много добре и винаги бях канен по купони. На тези купони всички танцуваха, пък бедния Стефчо свиреше. Продължаваха до много късно, репертоарът ми се изразходваше и започнах да си съчинявам разни мелодийки, сигурно без никаква стойност, но пък запълвах времето и двойките танцуваха. Когато направих „Тоника” през 1969, няколко години, ние нямахме репертоар. Пеехме чужди песни, особено на Рики е Повери. Така започнах отново да си съчинявам и първата песен, направих, се казва „Балада”. През 73-та тя спечели голямата награда на младежкия конкурс за забавни песни. Наистина не го очаквах, и когато водещата Бригита Чолакова обяви, че моята песен е първа, аз не повярвах на ушите си, помислих че е някаква грешка. Ние бедните провинциалисти от Бургас спечелихме първа награда в присъствието на велики групи като „Щурците”. Това ми беше първият знак, че може пък и да мога да пиша песни. После продължих и до ден днешен написах страшно много песни, някои от тях въобще не си ги спомням, други ме застигат докато пътувам и понякога се радвам, понякога съжалявам, че не съм ги направил по-добре. Много съм самокритичен и се радвам на това си чувство.
Колко песни написахте?
Сигурно са над 450, вече не мога да им хвана края, но не това е важно. По-важно е каква е силата на тези песни, до каква степен внушават радост на хората и излъчват това, което аз съм искал. Една песен може и да е много популярна, но аз да не я харесвам. Харесвам онези мои песни, в които съм проявил майсторлък според моя калъп, моя усет за майсторство.
[caption id="attachment_93856" align="alignnone" width="786"] С Тони Димитрова на рождения й ден[/caption]
Разкажете за семейството ви, вярно ли е че баща ви е бил един от най-големите винари в Бургас?
Да, работеше страшно много и произвеждаше прекрасно вино. Майка ми си беше вкъщи, грижеше се за дома и уюта, докато баща ми работеше. Беше страхотен винар и вкъщи имахме малка фабрика за производство на вино. Целият град идваше да купува от него, дори когато отсъстваше от къщи, човекът, който продаваше от неговото вино и отваряше една много голяма канела, бях аз. Обслужвах разни пияндета, но беше много забавно, защото когато запиваха пееха песни и ми беше весело. Когато баща ми правеше празник вкъщи винаги се пееше, той имаше приятели, които свиреха на мандолини, китари, бях изучил репертоара им 100%, имах си любими песни и чаках с нетърпение, когато ще дойде моята любима песен. Пееше се с часове, а празниците продължаваха до сутринта. Така беше едно време, но тези вечери бяха 2-3 в годината.
По какво си приличат виното и песента?
Лично за мен е връзката между тях е много силна, защото аз съм израснал сред вино и песни. Разликата е, че виното не може толкова бързо да стане хит, трябва да отлежи. Но и с песните е така – когато отлежи една песен, тя става красива, хубава, пивка и пиатетна като едно хубаво отлежало вино. Истинско и щастливо съвпадение, е че в България съвпаднаха Трифон Зарезан и, който иска да го празнува, празникът на любовта. Кой каквото иска да празнува, важното е на човек да му е леко на сърцето, да отпие глътка вино за хубавата любов. Това е най-прекрасното съчетание на земята.
[caption id="attachment_93858" align="alignnone" width="800"] Със Симеон Идакиев (вляво) на изложбата на Диомов след пътешествието му в Игуасу[/caption]
След толкова години творчество хрумвало ли ви е да го съберете в дискове?
Бих се опитал, но ще ви отговоря по най-точния и искрен начин – ако не съм го направил досега, то е защото все още пиша. А и ми е по-интересно да пиша нови неща.
По какви проекти работите сега?
Втората вечер на конкурса „Бургас и морето” ще бъде посветена на моето творчество. Ще присъстват много български певци – Ваня Костова, Тони Димитрова, Орлин Горанов, „5-те сезона” и др. Искам да напиша и нещо ново, освен старите ми песни. Това е много тежка задача, защото шоуто е два часа, които аз трябва да ги изпълня в музика, светлина и сърдечност. Всичко това е трудна работа, подготовката ми е започнала, предстоят ми още няколко месеца усърдна работа. Ще направя всичко възможно това да стане една много весела и много приятелска вечер.
[caption id="attachment_93860" align="alignnone" width="800"] С "5-те сезона" и наградата на публиката на "Бургас и морето" през 2013[/caption]
Много пътувате в чужбина, чувствате ли се гражданин на света?
Наистина пътувам страшно много, но не се чувствам рекордьор, защото има хора посетили повече страни от мен. Страните, в които съм бил са 52. Не знам много ли са или малко, но ще продължа да ги увеличавам. И то не заради друго, а заради приключението и любопитството. Бил съм и в лъскави, и в бедни държави, вкусил съм и от едното, и от другото. Откровено мога да кажа, че повече ми се ходи в бедни държави, защото там човек може да види безкрайно много интересни неща. Докато лъскавите държави си приличат – магазини, суета, луксозни кафета… Затова по-интересно ми е било в Южна Африка, Зимбабве, Замбия, Намибия, Аржентина, Бразилия, успях да заснема и великия водопад Игуасу. Сега смятам да посетя Великия каньон на Колорадо, защото от малък мечтая да отида там. Ще посетя и Азорските острови, те също са много интересна дестинация. Посещавам събития, но в географския смисъл на думата.
Докато пътувате ли се вдъхновявате да пишете песни?
Не, тогава си почивам. Пиша, когато ми хрумне нещо и съм в кондиция, когато не съм уморен. Умората е моят голям враг. Много тичам, бягам и организирам, но и много се изморявам, все пак вече съм на 70. Когато съм спокоен и съм в кондиция, налагам волята си и сядам да пиша. Мога да се похваля, че заради шоуто, което ще правя лятото, много упорито седнах зад пианото и доста неща направих като аранжимент и композиции. Така е защото има цел и това е много важно. Една личност трябва да има цел, и за да я изпълни, трябва да седне и да бачка като луд. Същото е и с мен – имам концерт, сядам и няма мърдане, няма кафета, приятели, докато не си напиша песните.
[caption id="attachment_93861" align="alignnone" width="800"] Коледният концерт през общината с Драго Драганов[/caption]
От толкова много странстване остана ли ви някъде сърцето?
Да! При водопада в Игуасу. Ако сега ме питат дали бих искал да се върна някъде, то ще кажа в Игуасу, но при едно условие – да не съм само за три дни, както беше, а за 33.
Какво ще си пожелаете за своята 70-годишнина?
Ще пожелая това, което пожелавам навсякъде, след всеки мой концерт, а те вече са над 4000 в страната и чужбина.От много време насам, накрая на концерта казвам: „Хора, приятели да бъдем по-добри и да се обичаме повече”!