Когато ме нарочиха за “червена бабичка” загубих гласа си от психичен шок
Бурен живот, възходи, падения, премеждията, опияняващи любовни страсти, за които много рядко говори и загуба на много близки хора… Така накратко може да се опише бляскавия живот на легендарната ни певица Йорданка Христова.
За три години загубих петима близки хора и това ме разби! Загубих гласа си от психичен шок, когато ме нарочиха за “червена бабичка”!, разказва в покъртителна изповед любимата певица в интервю за „Шоу”.
Данчето е и една от малкото наши певици, които не се пребоядисваха след промените. Какво й коства това? Ето и нейният отговор :
След 10 ноември 1989 г. почти всички мои колеги се втурнаха много щастливи по площади и предизборни кампании. Отнасяха се много враждебно към мен, защото бях останала единствената “червена” снаха, която не се беше развела! Защото имаше още много други снахи на най-различни партийни функционери и другари... Останах си такава, каквато съм! Не съм членувала никога в никаква партия. Занимавала съм се само със синдикална дейност. Политиката никога не ме е интересувала.
Винаги обаче съм била демократ по душа. Била съм отворена към всички колеги още преди да се заговори за демокрация в България. Дори са ми се чудели, защо обръщам внимание на някого, който не бил... никой! Ти си казват еди-коя си, защо правиш това и това! Но аз съм си такава, така съм устроена, такъв характер съм! /усмихва се/
И ето че... Георги Минчев, който ми беше много добър приятел и който за мен беше най-честният демократ, който не се е възползвал, дори е давал за демокрацията, много държеше да отида да се снимам на онзи прочут плакат на СДС с певците пред “Св. Александър Невски”!
Три пъти ми се обажда този ден! Първият път му казах: “Не знам, ще видя!” Втори път ми се обади: “Хайде, в еди- колко часа!” Накрая го попитах: “Има ли политическа сила зад това?!” Той ми каза: “Да!” Отговорих му: “Забрави!” Край. С моите колеги за демокрация бих застанала. Но не и зад партия, политическа сила. Не можех - синът ми се казва Григор Стоичков, аз имам морал!
А освен това в СДС 99 на сто бяха бивши комунисти! А и аз исках да съм си свободна! Да мога да казвам, каквото си преценя, а не да правя, каквото ми каже Костов, примерно, и като направи грешка – да го заплюя и да ми хареса друг! Не отидох да се снимам на този плакат, дори закарах Боян Иванов и жена му, оставих ги пред “Радисън”, грандхотел “София” беше тогава, и си продължих към къщи...
След това през януари 1990 г. имаше едно събрание на дружеството в Съюза на музикалните дейци, на което 5 години бях председател и на което си бях посветила цялото време! Събранието беше в “Балкантон”. Там като гракнаха срещу мен, няма да забравя дори колеги, от които не съм очаквала! Смятаха, че не съм от “техните”! Защото след като не съм се снимала за плаката на СДС и съм още снаха на Григор Стоичков, аз съм “червена бабичка” или “червен боклук”, или кой знае какво още! Не ги обвинявам - в такива моменти хората си показват истинските физиономии, амбициите, наежват се и са готови да ти скочат!
Бях шокирана, дръпнах се, дадох си самоотвод! Беше ми много зле, не можех да повярвам! Не след дълго получих страхотна травма за един певец! Вокалните ми мускули от психичния шок отказаха да функционират! Една седмица лежах във Военна болница във фониатрията при доц. Друмева, много добър специалист! Тя всъщност разбра за какво става дума! Най-жестоката травма е травмата на психиката! Предписа ми лечение с медикаменти и всичко беше наред! Така е трябвало да стане, станало е, и това е... Трябва да се преживее! Йорданка Христова: Разбита съм – за три години загубих петима близки хора!
Когато ме нарочиха за “червена бабичка” загубих гласа си от психичен шок
Бурен живот, възходи, падения, премеждията, опияняващи любовни страсти, за които много рядко говори и загуба на много близки хора… Така накратко може да се опише бляскавия живот на легендарната ни певица Йорданка Христова.
За три години загубих петима близки хора и това ме разби! Загубих гласа си от психичен шок, когато ме нарочиха за “червена бабичка”!, разказва в покъртителна изповед любимата певица в интервю за „Шоу”.
Данчето е и една от малкото наши певици, които не се пребоядисваха след промените. Какво й коства това? Ето и нейният отговор :
След 10 ноември 1989 г. почти всички мои колеги се втурнаха много щастливи по площади и предизборни кампании. Отнасяха се много враждебно към мен, защото бях останала единствената “червена” снаха, която не се беше развела! Защото имаше още много други снахи на най-различни партийни функционери и другари... Останах си такава, каквато съм! Не съм членувала никога в никаква партия. Занимавала съм се само със синдикална дейност. Политиката никога не ме е интересувала.
Винаги обаче съм била демократ по душа. Била съм отворена към всички колеги още преди да се заговори за демокрация в България. Дори са ми се чудели, защо обръщам внимание на някого, който не бил... никой! Ти си казват еди-коя си, защо правиш това и това! Но аз съм си такава, така съм устроена, такъв характер съм! /усмихва се/
И ето че... Георги Минчев, който ми беше много добър приятел и който за мен беше най-честният демократ, който не се е възползвал, дори е давал за демокрацията, много държеше да отида да се снимам на онзи прочут плакат на СДС с певците пред “Св. Александър Невски”!
Три пъти ми се обажда този ден! Първият път му казах: “Не знам, ще видя!” Втори път ми се обади: “Хайде, в еди- колко часа!” Накрая го попитах: “Има ли политическа сила зад това?!” Той ми каза: “Да!” Отговорих му: “Забрави!” Край. С моите колеги за демокрация бих застанала. Но не и зад партия, политическа сила. Не можех - синът ми се казва Григор Стоичков, аз имам морал!
А освен това в СДС 99 на сто бяха бивши комунисти! А и аз исках да съм си свободна! Да мога да казвам, каквото си преценя, а не да правя, каквото ми каже Костов, примерно, и като направи грешка – да го заплюя и да ми хареса друг! Не отидох да се снимам на този плакат, дори закарах Боян Иванов и жена му, оставих ги пред “Радисън”, грандхотел “София” беше тогава, и си продължих към къщи...
След това през януари 1990 г. имаше едно събрание на дружеството в Съюза на музикалните дейци, на което 5 години бях председател и на което си бях посветила цялото време! Събранието беше в “Балкантон”. Там като гракнаха срещу мен, няма да забравя дори колеги, от които не съм очаквала! Смятаха, че не съм от “техните”! Защото след като не съм се снимала за плаката на СДС и съм още снаха на Григор Стоичков, аз съм “червена бабичка” или “червен боклук”, или кой знае какво още! Не ги обвинявам - в такива моменти хората си показват истинските физиономии, амбициите, наежват се и са готови да ти скочат!
Бях шокирана, дръпнах се, дадох си самоотвод! Беше ми много зле, не можех да повярвам! Не след дълго получих страхотна травма за един певец! Вокалните ми мускули от психичния шок отказаха да функционират! Една седмица лежах във Военна болница във фониатрията при доц. Друмева, много добър специалист! Тя всъщност разбра за какво става дума! Най-жестоката травма е травмата на психиката! Предписа ми лечение с медикаменти и всичко беше наред! Така е трябвало да стане, станало е, и това е... Трябва да се преживее! 
