Военен репортер: Най-силното оръжие, което нося, не е в раницата, а в главата ми

Какво е да предаваш репортажите си не от къде да е, а от истинско бойно поле. И това да е твоето ежедневие. Години наред. Един от хората, които най-добре знаят отговора на този въпрос, е американският топ журналист Кевин Сайтс. Той беше в страната ни, за да разкаже за своята работа и да предаде част от своя опит в областта на работата в трудни ситуации на свои колеги от България. Кевин Сайтс сподели свои впечатления за истинското лице на войната, мислите си за това как един човек намира сили да преодолее изпитанията по време на военни действия и какво би могло да означава за най-близките му хора този начин на живот.
През 2005 година американският журналист се отказва от традиционната си работа за няколко големи телевизии и започва да работи самостоятелно като кореспондент на Yahoo!News. Поема ангажимента за една година да посети най-горещите точки на планетата и да отрази двадесет от големите военни конфликти по целия свят тогава. Сам и въоръжен единствено със своите камера и фотоапарат. И носещ необходимото му оборудване и екипировка в раница на гърба си. 
След приключването на неговия смел и рискован проект, който нарича „Горещата зона“, той получава наградата „Даниел Пърл“ за смелост и почтеност в журналистиката. По покана на Центъра за развитие на медиите, той изнесе лекции пред журналисти в няколко града в България. 
Първият конфликт, който Кевин Сайтс отразява, е гражданската война в Никарагуа през 1986 г. Следват множество пътувания до различни места по целия свят, където има конфликти - Судан, Колумбия, Афганистан, Ирак, Израел и Палестина, Конго...
Журналистът е автор на три книги – „Да плуваш с военни диктатори“, „Горещата зона“ и „Нещата, които не могат да кажат“. В тях той споделя своите истории, илюстрирани със снимките му и честно и безпристрастно показва какво се случва на бойните полета и около тях. Показвайки войната и истината за нея чрез лицата на войниците и на цивилните, на мъжете, борещи се до смърт за своята кауза, на страдащите жени, деца и старци.
За да оцелее докато пребивава в опасните зони, често му се случвало да споделя изцяло живота на местните хора. За да се слее с тях и да остане незабележим, се обличал като тях. Нужно било да положи много усилия, за да ги предразположи и да ги накара да му се доверят. За да успее да заснеме своите уникални кадри. 
Разказва, че някога, във времето, когато решил да се занимава с военна журналистика, майка му била притеснена, но доволна, че си е намерил работа и че ще работи. Успяла да свикне с това, че синът й е непрестанно изложен на опасности. „Първата ми съпруга обаче не можа да свикне“, споделя Кевин Сайтс. Сега той се занимава основно с преподавателска работа и споделя живота си със своята втора жена.
В сайта му www.kevinsitesreports.com са публикувани много от неговите покъртителни снимки и видеа. Някои от тях никога не са излъчвани по телевизията. Заради ужасяващите моменти, които са запечатали. 
„Най-силното оръжие, което нося, не е в раницата ми, а в главата ми. Умът ми трябва да е най-добрият инструмент, защото когато работя по една история, се опитвам да разбера какво става, опитвам се да разбера характерите на участниците, а накрая използвам ума си, за да я разкажа. Техниката, която нося, само ми позволява да запиша историите, това е предназначението й. Понякога техниката може да създаде много неприятности, може да ми попречи да направя това, което съм намислил, но от друга страна, може да бъде и лекарство срещу собствената ми загуба на краткосрочна памет и човешката ми слабост“, казва Сайтс.

Автор Татяна БАЙКУШЕВА

Галерия