Останки от корабокруширал кораб от XIII-XIV в. откриха учени на морското дъно край нос "Галата". Добрите кислородни условия буквално са "консервирали" плавателния съд, който по данни на археолозите е с внушителни размери за онова време. Проучванията довели до това откритие са част от проекта по подводна археология в Черно море, който в началото на септември стартира втората си експедиция в български акваториални води.
По мащаб и обхват това е най-голямото провеждано досега проучване на подводното културно наследство на България, чиято цел е да допринесе за документиране, датиране и анализ на човешката дейност в региона.
Черно море се смята за една от най-добрите подводни лаборатории в целия свят заради безкислородните условия в дълбините му. Това означава, че много елементи, в това число и органични, са съхранени много по-добре отколкото в други морски среди. Районът като цяло има голямо значение за историята на човешкото развитие и глобалното разселване от периода на Ранния палеолит насам и има огромен потенциал да обогати познанията ни, твърдят археолозите.
Свръхмодерната технология и екип от специалисти от три континента , водени от от професор Джон Адамс от Центъра за морска археология към Университета в Саутхамптън вече месец проучват над 1000 кв.км от българското морско дъно.
Това е втората фаза от тригодишният проект, който трябва да приключи догодина и който има за цел да разкрие редица въпроси, сред които и доказателства за праисторически и исторически човешки дейности като например заселване и индустрия
