Виктория Богданова е изучавала психология, консултиране и социални науки в БСУ и психопатология във ВСУ. Преминала е обучения в когнитивно поведенческата школа и в позитивно терапевтичната школа, която се обучава и до днес в майсторко ниво. Работи като психолог и психотерапевт в психологичен център "Инсайт". Провежда тренинги за личностно развитие и групи за личен опит в екип фокусирани в специфични състояния. За повече информация можете да се свържете на тел: 0879 464325 или да посетите сайта на "Инсайт"- www.psiholozibg.bg.
Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА
-Госпожо Богданова, какво в усещанията, в поведението на един човек, говори за наличието на психологичен проблем?
- За щастие на последък темата за психологически проблеми става все по прозрачна. Хората стават все по информирани, но за съжаление се лепват етикети за психични заболявания по различен повод. Обществото по естесвен начин прави връзка между агресията например и психични заболявания. Истината е, че обикновено хората с психологичен проблем не са агресивни. Те са тихи, трудно изразяват емоции и са прекалено учтиви. Дълбокото неразбиране, което срещат в обществото ги кара да страдат и да потискат все повече емоциите, а поведението им става все по неадекватно за неразбиращите хора. Често тези учтиви хора са поставени в ситуация на безизходица заради неспособност да устоят позицията си, а дилемите пред които са поставени могат да произведат психологичен симтом. Измененията, които могат да се получат са в мисленето- натрапливи и суицидни помисли, което води до неадекватното поведение. В емоциите- потиснат гняв и страх и неспособност за изразяването им, страх от отношението на другите хора, неспособност да излезе от травмираща ситуация. Всичко това може да доведе до социално отдръпване и загуба на интерес към любимите неща, намиране на оправдания за изолация от близките. Резки промени в настроението, вътрешно самонавиване в някакви необичайни вярвания и патологично чувство за значимост. Подобни неща говорят за наличието на психологичен проблем. Физиологичните промени са свързани с химията на мозъка. Може да се появи трайно нарушение в съня, влошаване на паметта, необичайна разсеяност или постоянна напрегнатост. Резки промени в апетита, съчетано с горните признаци може да е сигнал за развиващо се хранително разстройство, на които родителите е добре да обръщат внимание. Изобщо силната тревога, потискана дълго време свързана с някакво събитие или постоянното напрежение поради нерешени проблеми и обстоятелства могат да се окажат достатъчен стресор за отключване на някъв вид психоза.
-Ясно изразени ли са признаците и може ли човек лесно да се ориентира за какво става дума, за да потърси помощ?
- При психичното заболяване е засегнат мозъка и е необходимо лечение с медикаменти- това са по тежките случаи, които част от тях могат да бъдат генетични. Там признаците са ясно изразени и обикновено близките търсят помощ.
Но при по-леките психози, панически атаки, пост травматичен стрес, различни фобийни, емоционални и други душевни разтройства, както и когнитивни (мисловни) нарушения, могат лесно да бъдат прикрити съвсем съзнателно, докато човек не стигне дъното в страданието си, за да потърси професионална помощ. Обикновено е трудна ориентацията в психичното състияние от самата личност, но има усещане, че нещо не е наред. Тъй като повечето хора се страхуват да направят консултация с психолог навреме, част от тях си поставят диагнози от информация в интернет. Това е много опасно, защото често се случва клиентите да се сугестират и когато симтомите се задълбочат и стигнат до психиатър, говорят за съвсем други преживявания. Други пък си казват "Аз не съм луд", уверени са, че могат да се справят с непознатите процеси и остават симтомите да се задълбочат, докато не стигнат критичната си психологична точка. Постепенно стават жертва на омагьосан кръг от мисли, емоции и поведение, който сами създават. Незнаят, че могат да потърсят помощ от психолог или психотерапевт. Всеки си мисли, че добре познава себе си, но при криза или сериозен житейски проблем само това не работи.
- За какво и в какви случаи хората най-често желаят да се консултират с Вас?
- При мен най- често идват хора с тревожности и депресивни състояния, панически атаки, тревожни мисли, емоционални разстройства, тъга, отчаяние, чувство за безизходица, изолация, безсъние, стрес. Повечето от тях са задълбочени пост травматични стресови разтройства. Ако човек не потърси помощ на време рано или късно стигат до неспособност да вършат ежедневните си дейности. За съжаление повечето клиенти, които идват, са в състояние на безисходица. Често хората търсят психологическа помощ при тежка раздяла, развод и неспособност за взимане на решение, загуба на близък човек, междуличностни и брачни проблеми, житейски кризи в различни етапи от живота на човек, дилеми, които са били невъзможни за решаване до този момент и др.
- Разграничава ли вече българинът ясно разликата между психолог, психотерапевт и психиатър?
- Мился, че на българинът все още му предстои да се образова по този въпрос. Психологията като професия е значително нова, а в България до скоро не беше позната затова ще поясня малко. Психологията е университетска специалност. Изучават се различни психологически теории, както и психичната структура на личността и човека в неговата цялостност. Психолозите се научават да разпознават психологичните процеси, чрез които личността съзнателно и несъзнателно общува с околния свят. След завършването на психология и придобиването на степен бакалавър, следва магистратура, т.е. избор на специалност. Някои се насочват в детска психология, други в приложна психология, клинична психология и т.н.
Психолог със специалност може да работи и разпознава вътрешните конфликти, да идентифицира отделни специфики на групата хора към които е насочен. Може да прави експертни заключения, анализи, да води психологични консултации, но не и да работи терапевтично.
Психиатърът е лекар. Той завършва медицина и специализира психиатрия. Той се занимава с биохимичните процеси и като цяло психиатрията има медицински поглед и подход към психичните процеси. Освен знанията на психиатъра, инструментите са лекарствата.
Ако психологът или психиатърът имат желание и ресурс, се обучават в психотерапевтично направление, в което придобиват умения да анализират и да водят фокусиран психотерапевтичен процес, чрез който да доведе клиента си до осъзнаване и в крайна сметка до лечение на симтомите. Подходите на психотерапевта са дълбоко аналитични и обучението е между 5 и 10 години. Това са направления като психоанализа, когнитивно поведенческа психотерапия, позитивна психотерапия и т.н.
- Как най-често клиентите Ви стигат до Вас-сами или поощрени да потърсят специалист от свои близки?
- Когато човек е в трудна ситуация, често споделя на близките си. Ако те нямат потенциала да помогнат, го насърчават да потърси помощ. Но повечето хора търсят помощ сами. Срамуват се от състоянието си и често не разграничаването на специалистите- психолог и психиатър задълбочава тревогите на клиента. Когато потърсят помощ сами, един от първите въпроси са: "Какво ми има, луд ли съм?", "Ще пия ли лекарства?", "Ще се оправя ли или ще вляза в лудница".
- Често ли се случва да Ви търсят, когато съществуващите проблеми вече са станали крайно сериозни и разрешаването им не търпи отлагане?
- Както стана въпрос по- горе за съжаление българинът все още няма културата да потърси специалист в трудна житейска ситуация. Често хората си мислят, че ще се справят, но има тежки житейски събития, за които не винаги човек е подготвен и няма адекватна за ситуацията реакция. Виждайки неспособността си да се справи, избягва и отлага адекватното справяне със ситуацията. Поради тези причини проблемите се задълбочават, а по късно могат да се превърнат в симтом. Нашата народо психология е различна дори и от учебниците по психология :) Българинът е винаги готов да се бори, мисли си, че психологът ще му казва какво да прави, а той си знае. Но специалистът ще му помогне да намери собсвения си ресурс без да се стига до невъзможни дилеми и психологически сътояния, за които не е подготвен. Моят апел е да се потърсят специалисти навреме, още когато човек се почувства объркан и тревожен.
- Все по-често ставаме косвени свидетели на трагични развръзки в живота на наши съграждани, които, оказва се са имали тежки лични драми, на които никой не е обръщал внимание. Има ли начин, според Вас гражданите, службите, да бъдат по-ефективни в такива случаи и как чисто технически може да стане това?
- Нашата органзация участва в благотворителни и обществени каузи и от опит знаем, че обществото няма нагласата да се грижи за своето психологично здраве. Психотерапията трябва да минава през Здравната каса и всеки човек да има достъп до психологическа помощ, както в нормалните държави. В интерес на истината в институциите вече има психолози, но често те нямат достатъчен достъп до пациентите и се занимават с бюрокрация. За съжаление, обществото в България понякога гледа с насмешка на психолозите и със страх на психиатрите, защото не разбира естеството на работа им. Някой си мислят, че при психолога се изповядваш или отиваш да ти дава съвети, а това съвсем не е така. Психологията е наука за една изключително сложна и динамична структура в човешкия индивид, която ръководи битието на всеки един от нас. И ако някой си мисли, че може да управлява на 100% в живота си, е в голяма заблуда. Всички тежки събития, които гледаме по телевизията са следствие на дълго време потиснати психологични процеси. Замислете се- какво кара човек да натиска педала на газта по пътищата рисковано и необмислено? Какво кара хората да се самоунищожават с наркотици, алкохол и други вещества? Какво кара децата да бъдат агресивни? Какво кара човек да убива, граби и обижда? Никой не се ражда такъв. С тези хора е нужна психологична работа, както и ранна превенция в житейските човешки кризи. Никой не е застрахован от тях. Начини да се помогне винаги има и се надявам държавата скоро да обърне внимание на психологическото здраве на нацията и да започнат съществени дискусии по този проблем. Има много организации като нашата, които участват в разрешаване на обществените проблеми, все пак нашата професия е хуманитарна и ако държавата се възползва от тази помощ, смятам, че може да се изгради култура в българина за адекватна грижа и превенция на психологическото здраве.
