DVD, Blue-ray, 3D, 5D и какви ли не чудесии съпътстват съвременното ни ежедневие. Някои неща пък, като че ли станали част от нас и не можем да си представим живота си без тах- GSM- и, компютри, лаптопи, цифрови фотоапарати и още куп други неща от света на техниката.
А помните ли все още видеоплейърите и видеокасетите? Онова романтично време, когато трябваше да се редиш на опашки, за да си вземеш касета под наем. Промоциите „от петък за неделя” или пък „ако вземеш 2- третата безплатно”. Към безвъзвратно отминалото време на видеото ни върна един блок в к-с „Славейков”, където на едно от приземните помещения все още стоеше надпис „Видеорент”. В онези години, това си беше сериозен бизнес. Всеки, който се беше усетил и имаше възможност, правеше от гаража или мазето си „Видеокасети под наем”. Всички филми бяха с дублаж на български, субтитрите все още ги нямаше. По- интересното обаче е, че героите от филмите, без значение дете, възрастен, мъж или жена, бяха озвучавани от един и същ глас. Повечето касети, за да не кажем всички, бяха от т.нар. „пиратски”. И тъй като все още видеоплейърите не бяха достъпни за всички, сбирките, за да се изгледа нашумял филм, ставаха в приятели, близки и роднини, които вече имаха това чудо на техниката. За повечето хора това бяха хубави времена, за които ще си спомнят с умиление…
А помните ли все още видеоплейърите и видеокасетите? Онова романтично време, когато трябваше да се редиш на опашки, за да си вземеш касета под наем. Промоциите „от петък за неделя” или пък „ако вземеш 2- третата безплатно”. Към безвъзвратно отминалото време на видеото ни върна един блок в к-с „Славейков”, където на едно от приземните помещения все още стоеше надпис „Видеорент”. В онези години, това си беше сериозен бизнес. Всеки, който се беше усетил и имаше възможност, правеше от гаража или мазето си „Видеокасети под наем”. Всички филми бяха с дублаж на български, субтитрите все още ги нямаше. По- интересното обаче е, че героите от филмите, без значение дете, възрастен, мъж или жена, бяха озвучавани от един и същ глас. Повечето касети, за да не кажем всички, бяха от т.нар. „пиратски”. И тъй като все още видеоплейърите не бяха достъпни за всички, сбирките, за да се изгледа нашумял филм, ставаха в приятели, близки и роднини, които вече имаха това чудо на техниката. За повечето хора това бяха хубави времена, за които ще си спомнят с умиление… 
