Диана Филипова е най-опитната волейболистка в женското първенство на България в момента. С волейбол започва да се занимава в 5-и клас в родния си град Варна през 1985 г. Там тя стига до женския отбор, преди да замине за чужбина, където продължава кариерата си почти 10 години с малки прекъсвания. Тя се връща на игрището миналата година след около 3-годишна пауза, в която ражда момченце. Любовта й към волейбола не я оставя за дълго далече от залата и тя веднага приема предложението на Бургас 2007 преди миналия сезон да помага, колкото може и да дава пример и увереност на младите момичета в тима, заедно с друга ветеранка – Лора Илиева, която също продължава да играе на 37 години. Но от къде започва пътят на 42-годишната Диана.
„С волейбола започнах в 5-и клас във Варна. Това беше през 1985 г. Играх в родния си град докато стигнах до тима на жените и след това излязох в чужбина. Там бях дълги години. По едно време се завърнах в Академик (София) и пак заминах зад граница. След около 10 години в странство реших да се върна в България за постоянно. У нас продължих в Каварна, след това играх няколко години в Шумен, а сега, в последните 2 години, ме поканиха да помагам в Бургас. Давам всичко от себе си, за да съм полезна колкото мога”, споделя Филипова.
В националните гарнитури на България разпределителката е била при девойките, а след това е получавала няколко повиквателни за разширения състав на женския тим, но до там е приключвало всичко. Колкото до поста, на който играе през цялата си кариера – тя разкрива, че не си го е избрала сама.
„Не съм си избирала аз поста разпределител. Просто като малка там ме поставиха и така си остана. Иначе много обичам плажния волейбол. Там ми е силата и играя много. Дори последното лято играхме с Лора Илиева (37 г.) в сформираното първенство. С отбора на Перун (Варна) станахме първи, така че сме шампионки на България”, разкрива Филипова.
В годините си извън България пък Диана играе в няколко от най-добрите първенства в Европа - Португалия, Сърбия, Хърватия, Гърция и Кипър.
„В Сърбия с Раднички (Белград) спечелихме Купата през 2000 г., а в първенството станахме втори. В Португалия с Вила ду Конде пък бяхме втори. В Кипък май ми беше най-успешния сезон в странство. Там с АЕК (Ларнака) спечелихме и купата и първенството през 2007 година. Тогава там бяхме 4 българки – аз, Моника Радкова, Мария Йосифова и Петя Занова. Треньор ни беше Владислав Тодоров-Сарата и направихме истински фурор там. Беше много забавно. В чужбина искарах около 9-10 години смалко прекъсване”.
Въпреки че е на 42 години, Филипова споделя, че годините не й тежат и с радост продължава да се занимава с волейбол.
„На мен не ми тежат годините, защото съм все сред млади хора и това ме зарежда с енергия. Иначе тайната на дълголетието ми във волейбола е постоянното поддържане на формата”, убедена е Диана.
Ежедневието й в момента обаче никак не е леко. Диана е омъжена и има момченце на почти 2 годинки, което вече ходи на детска ясла. Освен това работи като учител по физическо възпитание във варненската елитна 1-ва езикова гимназия.
„Трудно е, защото ходя на работа, имам и малко детенце и нямам достатъчно време за спорт напоследък. По принцип аз съм си във Варна и идвам в отбора само за мачовете. Гледам да тренирам един-два пъти в седмицата, доколкото имам време, а понякога ми се получава и повече. Но по принцип гледам първо семейството, работата и да помагам тук, колкото мога. Поне тази година”.
Малкият й син е най-голямата радост в живота й в момента. След раждането му обаче тя не се занимава със спорт само в първите 4 месеца, след което започва с различни упражнения – фитнес, бягане.
„След това полека лека увеличих движението. Имам още 2-3 килца да сваля, но те са най-трудните. Усещат се и ми тежат, но трябва малко повече воля. За малкия нямам конкретни планове за бъдещето. Искам все пак да се занимава със спорт, а не с някакви глупости. За сега има желание само с топки да играе. Не знам в бъдеще как ще е. Таткото също беше спортист – баскетболист и в къщи имаме около 20 топки. Понякога идва в залата с мен, много обича да е там и да играе с топките. Показва как удряме: „Бам, бам” и така. За сега е така – рита и играе волейбол”.
За подновяването на волейболната си кариера обаче ангажиментите й извън залата са доста натоварващи. Тя споделя, че е тежко да играе, когато няма достатъчъчно тренировки зад гърба си.
„Тежко е обаче да играеш мач, когато не си тренирал достатъчно. Аз самата не се чувствам много добре, но треньора си преценява. С него комуникираме постоянно и когато ми стане много тежко, той ме сменява”.
А защо все пак решава да се върне в залата и да продължи кариерата си след 3-годишно прекъсване. „Исках да се върна, защото много обичам волейбола. Обичам и да тренирам. За съжаление нямам необходимото време, това малко ми пречи. По принцип обичам да се занимавам със спорт, с всякакъв. Сега, когато излизам на тренировка или ходя на мачове, двете баби и мъжа ми много ми помагат. За последния мач с Левски в София го оставих на съпруга си, тъй като то ходи на детска ясла. Бургас пък не е далече от Варна, а и сме се разбрали да ходя на тези мачове, на които мога. Не е задължително на всички. Така се справям. Гледам всичко да наредя”, обяснява Диана.
За учителската си професия и часовете по физическо възпитание пък Филипова разкрива, че има късмет да преподава в елитната гимназия във Варна. „Децата в това училище определено се интересуват от спорт. Ходят на фитнес, на тай бо, на степ аеробика. Учениците са от 8-ми до 12-и клас и са доста интелигентни в сравнение с децата от други училища, защото има някои, в които подратсващите са... просто нямам думи. Малко е трудно там”.
В настоящия си тим – Бургас 2007 пък ветеранката помага на младите момичета със съвети и напътствия. „Казвам им да не се отказват, да тренират и да играят колкото се може повече, за да вървят напред и да се развиват. Защото моята вече свърши. Може би тази година ще ми е последна”, заключи Диана.
Тя сподели и какви са разликите в спорта между времето, когато тя е започнала да тренира и настоящия момент.
„Времената сега са много различни. От гледна точка на финансите, когато аз започнах да тренирам, нещата седяха много добре. Нямаше такси, които родителите да плащат, за да тренират децата им. Имахме всичко осигурено, залите бяха топли и ние мислехме само за тренировки. Докато сега някои деца ги домързява, някои пък наблягат само на учението, а и съоръженията вече не са така топли и уредени, за да извикаш малките на тренировка и да им е топло и уютно да тренират. Отделно, че вече се заплаща и не може всеки да идва на занимания. За това и преди първенството беше много по-силно”, категорична е Филипова.
BGvolleyball.com
