На 15 август, в културен център „Морско казино” – Бургас, авторката на белетристика, поезия, пиеси, публицистика – Валерия Андреева Тодорова представи своята книга „Да откраднеш тайната на хляба". Събитието бе уважено както от много нейни близки и приятели, така и от немалко писатели, критици и културни деятели. Всички до един се обединиха около мнението, че това е не просто книга, а истинско произведение на изкуството – красиво, запленяващо, оставащо читателите без дъх, без думи…
Книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба" е от две части и съдържа 12 разказа и „Девет кратки писма”. В разказите вниманието е насочен към вътрешния свят на героите, но също така и към всичко онова, с което кореспондира този вътрешен свят. Героите са наши съвременници, живеят в настоящето, ала отправят поглед и към миналото, и бъдещето, които са взаимно свързани и често са провокация да се търси връзката между причина и следствие. Във втората част на книгата деветте кратки писма са представени без конкретен получател и без конкретен подател и така могат да бъдат от всеки до всеки. В тях е втъкана любовта към живота, стремежът към проумяване на неговите тайни и пътят към щастието за отделния човек.
След представянето на книгата си, авторката се съгласи да даде интервю за читателите на e-burgas.com.
„Истината е между кориците на книгата. Всичко останало е подробност” – с тази мисъл на Валерия започна и нашият разговор.
- Да започнем с това- коя е Валерия Андреева?
- Човек, който обича думите, цени стойността им, обича човека, обича хората и съвсем искрено иска хората да бъдат по- добри помежду си, а с това и много по- щастливи.
- Как се роди идеята за книгата?
- Трябва да има книги. Давам си сметка, че ако не пиша, ще се чувствам недовършена, незавършен човек. Да съм писател е част от мен!
- Какви трудности срещнахте при издаването на книгата?
- В България има над 1000 издателства. Обичайната фраза, която чуваш навсякъде, е – „Издаването на книги не е лесна работа”. Въпреки всичко у нас книги излизат и това е чудесно! Времето и читателският вкус отсяват нещата. Хубавото е, че излизат книги.
- Кой е любимият Ви разказ в тази книга?
- Нямам!!! Веднъж ме питаха да не би това да е любовна книга. Аз отговорих – „НЕ!”. След това се замислих и разлистих книгата си. Открих нещо, което се е получило случайно. Оказа се, че разказите – 12 на брой, са разделени на 2. В 6 от тях любовта изобщо не се споменава. А в другите 6- присъства. И това е хубаво. Защото тя е една от най- стойностните и съществени части от живота!
- Любимият Ви цитат от книгата?
- Много са, но има един, който е от едноименния разказ - „Да откраднеш тайната на хляба" : „И с думите замесвам свое тесто. Защото всяка история може да бъде разказана не по един начин. Аз избирам моя начин. Така, както избирам всичко онова, което съм аз.”.
- Един цитат от книгата, който Ви описва най- добре?
- Няма! Аз моделирам моите герои, а не себе си.
- И сега един банален, но същевременно важен въпрос. Бъдещите Ви творчески планове?
- „Грънчарят”. Би трябвало до 2014г. да се появи на бял свят.
- Няколко думи и за приемствеността при писателите.
- Аз съм четящ човек. Чета много и уважавам всичко стойностно създадено, но е редно всеки да търси своя изказ, да извърви своя път като писател.
- Мнението Ви за българските автори?
- Пожелавам успех на всеки. Защото книгите са нещо много ценно в живота. И нека има много стойностни книги!
- Към кого ще изкажете благодарност?
- Към всеки приятел на книгата ми и на мен като автор. Ценя това.
- Вашето пожелание към българския народ е…
- От сърце и душа, от цялата ми същност, искам нещата с този наш народ и наша земя да са добре!
- И за финал – едно пожелание към нашия сайт и читателите на e-burgas.com
- Успех на сайта, успех във всяко начинание на Вашите читатели и благодаря за интересните въпроси.
С тези пожелания и с поканата към всички любители на стойностните книги, да присъстват и днес, от 18:00ч. в книжарница „Хеликон”, на поредното представяне на „Да откраднеш тайната на хляба", се разделяме с лъчезарната и вечно усмихната Валерия Андреева Тодорова.
Автор: Васил Костов