За превенцията на домашното насилие, за насилените и насилниците разговаряме с Валентина Станкова, директор на Центъра за превенция на насилието.
Г-жо Станкова, в първите месеци на 2016 г. готови ли сте с равносметка за предходната? Тежка ли беше дейността в Центъра за превенция на насилието през изминалата 2015г.?
Екипът на Центъра за превенция консултира 214 пострадали от насилие през миналата година. От тях 200 са жени и 14-мъже. С тях работиха социален работник, психолог и юрист, като бяха проведени общо 316 консултации. Съвместно с адвоката на Центъра бяха подготвени 57 молби до Районен съд, с искане за ограничителни мерки. Статистиката е красноречива, че екипът е имал тежка година, свързана със сериозна работа по отношение предоставяне на помощ за хора, които са преживели насилие в семейството.
През изминалата година, екипът ни стартира и мобилна работа за пострадали от домашно насилие. Тоест, всеки, който смята себе си за жертва, може да се обади на нашия телефон- 056825205 и да потърси съдействие от специалистите, които ще предоставят консултацията на място, в неговото населено място или в удобно за него такова. Това улеснява много хората извън Бургас, които изпитват затруднения да ни посетят.
Какво прави впечатление в тази статистика? Има ли случаи, които се открояват с особена жестокост?
Всеки случай сам по себе си се откроява с особена жестокост. Да насилваш най- близките си същества е достатъчно жесток акт на насилие. Това, което е тревожно в предоставената статистика е зачестилите случаи на насилие от деца към техните родители, баби и дядовци. И обикновено това са деца, които са особено обгрижвани от своите близки.
Действително все по-често ставаме свидетели на подобен род агресия, какви са според Вас причините за тези прояви на насилие?
През последните две, три години в Центъра за превенция зачестиха случаите на насилие от страна на млади хора към техните майки, бащи, баби, дядовци и роднини. Голям процент от тези насилници не работят въпреки, че са в трудоспособна възраст и разчитат единствено и само на доходите на своите близки. Когато обаче, роднините им не успяват да задоволят всички техни финансови изисквания, стават обект на насилие. За съжаление родителите трудно предприемат стартиране на юридически процедури, с цел изискване на ограничителни мерки от децата им. Те често се възползват от психологическото консултиране, но не желаят да предприемат стъпки за своя защита чрез ЗЗДН/закона за защита от домашно насилие/.
Какви други трудности срещате в работата си?
Трудностите на екипа са свързани с това, че Законът за защита от домашно насилие не е достатъчно строг за насилниците в България. Ние като организация, работеща с проблема „домашно насилие” заедно с други организация в страната настояваме той да се промени и да има по- тежки действия и мерки, които да се налагат на хората, които упражняват насилие.
До колкото знам, в Центъра за превенция работите не само жертви на насилие, но и самите насилници, те съдействат ли, покайват ли се, какво споделят?
Да, от три години в Центъра предлагаме специализирана програма за извършители на насилие, която е с продължителност 6 месеца. Тя се предлага във връзка с изпълнението на една от мерките, които се налагат на насилниците по ЗЗДН, а именно:”насилникът да посещава програма за корекция на поведението”. До този момент близо 40 човека са преминали през нея, като с тях се работи в група от специалист в опит с тази целева група. В началото на сесиите повечето от тях имат съпротиви за включване в групата, но в последствие съдействат и участват активно. През тези години сме имали и извършители на насилие, които доброволно, без наложена мярка от Районен съд се включват в програмата. Разбира се, има и такива, които отказват да се включват в нея, но те си носят последствията от нарушаването на съдебната заповед.
Имате ли информация на колко насилници към момента е издадена ограничителна заповед от съда?
Пълна информация за издадените заповеди от страна на съда нямаме. Имаме информация за тези, които са преминали през Центъра и те са около 500.
Несъмнено в едно семейство, в което има прояви на насилие, те рефлектират и на децата, работите ли с подрастващи?
Да, от стартирането на Центъра ние като екип провеждаме информационни беседи по училищата и на място при нас на тема: „Насилие. Видове насилие”. Често децата не успяват да разпознават видовете насилие. По време на срещите гледат и тематични филми, като особено полезни са филмите, които бяха изработени от вашата медия през 2015г. с реални случаи от нашата практика.
По отношение на децата, в семействата на които има насилие, те според последните промени в ЗЗДН дори и само свидетели на такова се третират като жертви на насилие. Ние като специалисти подаваме сигнал за такова насилие към „Отдел закрила на детето”, където специалистите в него определят мерките и плана за работа това дете.
Г-жо Станкова, в първите месеци на 2016 г. готови ли сте с равносметка за предходната? Тежка ли беше дейността в Центъра за превенция на насилието през изминалата 2015г.?
Екипът на Центъра за превенция консултира 214 пострадали от насилие през миналата година. От тях 200 са жени и 14-мъже. С тях работиха социален работник, психолог и юрист, като бяха проведени общо 316 консултации. Съвместно с адвоката на Центъра бяха подготвени 57 молби до Районен съд, с искане за ограничителни мерки. Статистиката е красноречива, че екипът е имал тежка година, свързана със сериозна работа по отношение предоставяне на помощ за хора, които са преживели насилие в семейството.
През изминалата година, екипът ни стартира и мобилна работа за пострадали от домашно насилие. Тоест, всеки, който смята себе си за жертва, може да се обади на нашия телефон- 056825205 и да потърси съдействие от специалистите, които ще предоставят консултацията на място, в неговото населено място или в удобно за него такова. Това улеснява много хората извън Бургас, които изпитват затруднения да ни посетят.
Какво прави впечатление в тази статистика? Има ли случаи, които се открояват с особена жестокост?
Всеки случай сам по себе си се откроява с особена жестокост. Да насилваш най- близките си същества е достатъчно жесток акт на насилие. Това, което е тревожно в предоставената статистика е зачестилите случаи на насилие от деца към техните родители, баби и дядовци. И обикновено това са деца, които са особено обгрижвани от своите близки.
Действително все по-често ставаме свидетели на подобен род агресия, какви са според Вас причините за тези прояви на насилие?
През последните две, три години в Центъра за превенция зачестиха случаите на насилие от страна на млади хора към техните майки, бащи, баби, дядовци и роднини. Голям процент от тези насилници не работят въпреки, че са в трудоспособна възраст и разчитат единствено и само на доходите на своите близки. Когато обаче, роднините им не успяват да задоволят всички техни финансови изисквания, стават обект на насилие. За съжаление родителите трудно предприемат стартиране на юридически процедури, с цел изискване на ограничителни мерки от децата им. Те често се възползват от психологическото консултиране, но не желаят да предприемат стъпки за своя защита чрез ЗЗДН/закона за защита от домашно насилие/.
Какви други трудности срещате в работата си?
Трудностите на екипа са свързани с това, че Законът за защита от домашно насилие не е достатъчно строг за насилниците в България. Ние като организация, работеща с проблема „домашно насилие” заедно с други организация в страната настояваме той да се промени и да има по- тежки действия и мерки, които да се налагат на хората, които упражняват насилие.
До колкото знам, в Центъра за превенция работите не само жертви на насилие, но и самите насилници, те съдействат ли, покайват ли се, какво споделят?
Да, от три години в Центъра предлагаме специализирана програма за извършители на насилие, която е с продължителност 6 месеца. Тя се предлага във връзка с изпълнението на една от мерките, които се налагат на насилниците по ЗЗДН, а именно:”насилникът да посещава програма за корекция на поведението”. До този момент близо 40 човека са преминали през нея, като с тях се работи в група от специалист в опит с тази целева група. В началото на сесиите повечето от тях имат съпротиви за включване в групата, но в последствие съдействат и участват активно. През тези години сме имали и извършители на насилие, които доброволно, без наложена мярка от Районен съд се включват в програмата. Разбира се, има и такива, които отказват да се включват в нея, но те си носят последствията от нарушаването на съдебната заповед.
Имате ли информация на колко насилници към момента е издадена ограничителна заповед от съда?
Пълна информация за издадените заповеди от страна на съда нямаме. Имаме информация за тези, които са преминали през Центъра и те са около 500.
Несъмнено в едно семейство, в което има прояви на насилие, те рефлектират и на децата, работите ли с подрастващи?
Да, от стартирането на Центъра ние като екип провеждаме информационни беседи по училищата и на място при нас на тема: „Насилие. Видове насилие”. Често децата не успяват да разпознават видовете насилие. По време на срещите гледат и тематични филми, като особено полезни са филмите, които бяха изработени от вашата медия през 2015г. с реални случаи от нашата практика.
По отношение на децата, в семействата на които има насилие, те според последните промени в ЗЗДН дори и само свидетели на такова се третират като жертви на насилие. Ние като специалисти подаваме сигнал за такова насилие към „Отдел закрила на детето”, където специалистите в него определят мерките и плана за работа това дете.
