Смъртен случай на вирусен Хепатит тип Б е регистриран в Бургаско през изминалата седмица, сочи справка в бюлетина на Регионалната здравна инспекция в града. За последните две седмици са регистрирани около десет случая на болеста, като преобладаваща част от тях са от тип А, което се явява по-леката форма на болестта.
Хепатит В е най-сериозната хепатитна инфекция, която се причинява от вируса на хепатит В. Изчислено е, че 2 милиарда души са се заразявали с вируса в даден момент, а 350 милиона по целия свят продължават да носят хроничната инфекция. Заболяването най-често се среща в Югоизточна Азия, Средния и Далечния Изток, Южна Европа и Африка. Вирусът е силно заразен – близо 50-100 пъти по-заразен от HIV. Между 500 000 и 700 000 души умират всяка година и това е 10-тата най-честа причина за смърт в света.
Първоначално хепатит В е остър, но може да премине в хронично състояние.
Острият хепатит В може да отшуми бързо, без да причинява дълготрайно увреждане на черния дроб, или може да не се самоизлекува и да премине в хронична форма. Колкото по-млад е човек при контакта си с хепатит В, толкова по-голям е шансът заболяването да стане хронично.
Хроничният (продължителен) хепатит В е персистираща инфекция на черния дроб, която се развива, ако острата инфекция не отшуми в рамките на първите 6 месеца. В около една трета от случаите това води до сериозно чернодробно заболяване, което може да доведе до цироза, рак на черния дроб и ранна смърт при до 25% от пациентите.
След като вирусът на хепатит В навлезе в тялото, минава инкубационен период от 1 до 6 месеца, през който не се забелязват симптоми на заболяването. Някои хора имат ясно изявени симптоми, други – леки, а при трети симптоми така и не се появяват, дори и заболяването да прогресира до хронична форма.
Симптомите са болка, силна умора, висока температура, повдигане, пожълтяване.
Дори и хората, при които заболяването преминава без симптоми, могат да го предават на другите.
Хепатит В се диагностицира чрез кръвно изследване, което може да засече протеин от вируса, наречен повърхностен антиген. По-подробни изследвания могат да потвърдят фазата на заболяването, както и степента на чернодробно възпаление и увреждане.
Повечето хора с остър хепатит В не се нуждаят от лечение, тъй като не развиват продължително заболяване и чернодробно увреждане. Ако вирусът стане хроничен и има нужда от лечение, се използват антивирусни медикаменти, за да се предотврати размножаването на вируса в организма и причиняване на допълнитено чернодробно увреждане. В редки случаи заболяването се самоизлекува напълно, без медикаментозна намеса.
Ваксинацията е един от начините за предотвратяване на хепатитна инфекция е чрез ваксинация. Повече от милиард души по света са ваксинирани от 1982 г. насам, след създаването на ваксината. Ваксинацията има около 95% ефективност, особено ако е извършена на бебета или млади хора. Въпреки добрите си показатели, ваксината против хепатит В не е достъпна във всички държави по света. До 2006 г. 164 държави, включително България, са включили ваксинацията против хепатит В в задължителния си имунизационен календар, но много от бедните държави в Африка и в Индийския субконтинент, не използват ваксината. Това е причината все още да не е достигнато покритието, определено от „Световна имунизационна визия и стратегия 2006-2015”, предвиждаща 90% национално ваксинационно покритие до 2010 г.
