Специалистите: Правени са проучвания край Калугерово, има три вида златинки
По долините на реките Луда Яна, Тополница и техните притоци могат да се намерят златни прашинки, наричани от търсещите ги златинки. В адската жега шляпането във водата може да бъде дори и приятно, твърдят местните клондайковци. Научно доказано е, че край Калугерово Тополница наистина тече “златна”. За това става дума и в една от приказките на баба Спасия Джуренова. Хората, които се занимават с ваденето на прашинки от благородния метал в реките, не са особено словоохотливи. С мъка научаваме, че дневно могат да се открият от 0,5 до 4 грама злато. При това с примеси, които златарите сетне отстраняват. Всички обаче са категорични, че занаятът им не може да ги направи богати, но им помага да оцелеят в кризата.
Преди да тръгнеш за печалбата обаче, трябва да изчетеш поне един вагон книги, шегуват се златотърсачите. Трябва да си наясно как изглеждат златинките и как да ги отделиш от останалите камъчета и песъчинки, които излизат заедно с тях. Наред със заклетите търсачи на самородно злато днес могат да се видят и аматьори. Те пък са се озовали в реката, защото са станали безработни, а изкупната цена на грам злато все още е атрактивна. В Пазарджик тя е 35 до 40 лв. за грам. При добро стечение на обстоятелствата човек може да направи надница от 120 лв. Друг е въпросът, че повечето хора са придружени в търсенето от верни приятели или съпруги, трети водят и децата на реката.
С какво работят златотърсачите? С най-обикновени предмети - кофа, сито, лопата, няколко легена и задължително чадър, под който да се скриеш от палещите лъчи на августовското слънце. Обикновено се избират места, където водата не бърза и се получават утайки на пясък и едри камъни. Майсторите в занаята твърдят, че златинките са поне на двадесет сантиметра под водата. Те внимателно загребват пясъка с лопатата, а сетне го прехвърлят в едро сито, започват да отсяват камъните и случайно попадналите клечки и треви, отсятото попада в по-ситно сито, чак тогава се вижда дали в него има блещукащи парченца злато. Ако има е най-добре да се отделят с пинсети от останалата част пясък. След това процедурата се повтаря и така цял ден. Мъжете признават, че понякога имат късмет и намират не песъчинки, а цели златни предмети. Изглежда, че поречието на реката е било обитаемо още от времето на траките и се случва от пясъка да изскочат парчета от гривни и други женски накити.
Ловците на злато признават, че ползват реката като естествен хладилник. В мрежичка се мъдрят няколко бутилки бира, вързани предвидливо за крайбрежно дърво. Заради сушата сега реката се е свила, а това помага да се пресеят пясъците, които иначе са под вода.
В речните отложения златото се концентрира твърде неравномерно в златоносни струи с ширина от няколко сантиметра до 1-2 м, сочи научен доклад на Минно-геоложкия институт в София. Находище на разсипно злато е проучено в терасата на Тополница при Калугерово. В речните отложения на Луда Яна преобладават късове от дацити, андезити, туфи и мергели, а в тези от р. Тополница - гранити, гранодиорити и пегматити. Късовете са добре заоблени и огладени и имат размери 15-20 см в диаметър.
За провеждане на минераложките изследвания са подбрани шлихови проби от речните отложения на реките Луда Яна и Тополница. Шлихът е промиван при Баня, а също и между селата Попинци и Долно Левски и при Калугерово. Изследвани са 56 шлиха. От тях са заделени 1350 броя златинки. В състава на златосъдържащия шлих се наблюдават следните минерали-спътници на разсипното злато: титанит, епидот, гранат, амфибол, лимонитизиран пирит, хематит, биотит, пироксен, хлорит, малахит, азурит, рутил, апатит, пирит, скални отломки. В единични проби от шлиха на р. Луда Яна се наблюдават халкопирит, тенантит и тетраедрит, молибденит, самородна мед.
Степента на механичната обработка на златото се влияе от следните фактори: характерът на вместващите първичното злато минерали, далечината на преноса от коренните източници, първичната морфология на златото, хидроложкия режим на водния приток и характера на пренасяния кластичен материал. При механичните въздействия на златинките по време на техния пренос се усилва корозията на повърхността им, появяват се повърхностни изменения и др.
ОЩЕ ПОДРОБНОСТИ
Едрите по размери златинки са от 1 до 5 мм. Те представляват от 2 до 5% от общата маса на изследваните проби (Фиг. 6). По-крупните златинки остават открити за механично въздействие на водния поток и поради тази причина са много добре заоблени, някои до съвършено загладени. Добре и полуобработените в различна степен загладени златинки съставляват най-много (над 90%) от общата маса. Те са и с най-висока пробност. От 2 до 5% от общата маса на златото са необработените, ръбести, с неправилни резки контури златинки, които понякога са прораснал и с кварц или със сулфиди. Те са с по-ниска пробност. Златото със значителна промяна по литературни данни е с най-дълъг престои в разсипите, продължителен транспорт и преотлагане в междинни колектори. Необработените и ръбести златинки постъпват сега от коренни източници или скоро са освободени от включващите ги минерални агрегати, чрез които са били пренасяни. Най-често те се срещат в речните отложения на Луда Яна по течението й до землището на с. Долно Левски. Златото от речните отложения на Тополница е по-разнородно по степен на механична обработка. На едно и също място се отлагат златинки с различни размери и форма и с различен характер на повърхността им и прорастване с други минерали, като кварц, сулфиди и др. Различната по форма, размери и степен на механична обработка на злато е показател за различни коренни източници. Визуалните наблюдения и измервания в милиметри на размерите на златото, показаха, че дребното злато е по-силно сплеснато в сравнение с по-едрото (Фиг. 6). Вероятно златото се транспортира в рудни или скални късове, където е включено първично. При механичното въздействие (удари, вибрации и др.) златото се освобождава от минералните агрегати.
Автор: Стефка ВЕНЧЕВА, „Пазарджишка Марица”
