В Бургас има достатъчно желаещи да играят футбол деца, които биха оправдали всякакви инвестиции.
Здравей, Милене. Как си, къде те намираме в момента?
– Благодаря, добре съм. Във вкъщи съм и се чувствам много добре.
Разкажи ни повече за теб и за футболната ти кариера?
Първоначално започнах в школата на „Металик” в град Сопот, по-късно преминах в мъжкия отбор на „Нефтохимик”, след това последва смяна на няколко клуба. Смених екипите на „Несебър”, „Спартак” (Вн), „Черноморец”, „Хасково” и „Търговище”.
В момента си треньор в ДЮШ на „Нефтохимик”, какво те мотивира да работиш с деца?
От 4 години работя с деца, в момента тренирам формацията до 14-годишна възраст. Мотивира ме самата игра, и това, че наистина има много амбициозни момчета. Всеки един от тях притежава качества на силен играч, затова и искам да ги развия, с амбицията един ден да ги видя в т.нар голям футбол.
Къде тренирате в момента и как протичат тренировките?
До скоро тренирахме в общинския спортен център в ж.к. „Изгрев”, но беше доста трудно, тъй условията там са по-подходящи за по-малките формации. За щастие от скоро сме на голям терен. Използваме тренировъчните бази в кварталите Ветрен, Долно Езерово и град Българово. Това е в голям плюс за по-големите деца, освен това се подобри и качеството им на игра. Тренировките провеждам сутрин или следобед, в зависимост от училищната смяна на децата. Една нормална тренировка обикновено е в рамките на час и половина.
Да се върнем към наболелия въпрос за състоянието на спортните бази, подобряват ли се условията, какво се случва там?
Действително открай време това е доста болна тема в Бургас. Мисля, че всички ръководни органи на властта в града, трябва са седнат и да решат този важен за децата, Бургас и хората проблем. Базите ги има, но поради една или друга причина не се използват от клубовете, а това поражда всякакви мисли у хората. Спортът е здраве, затова трябва да се създадат удобства за работата на децата и треньорите.
Наскоро директорите на клуба обсъдиха с общинския съветник и кандидат за кмет Евгений Мосинов варианти за бази на ДЮШ в града, ти до колко си запознат с тези въпроси?
Ами и аз знам почти колкото и останалата футболна общественост. За строежа на стадиона в ж.к. „Славейков” зная, че има готов проект от наша страна. Но вече от кого зависят тези въпроси не мога да се ангажирам, може би до голяма степен зависи и от кмета на града, чисто административно не съм запознат как стоят нещата.
Има ли сред децата в Бургас достатъчно футболни таланти, за които да си струват такива инвестиции?
Да! Определено има доста качествени кадри, както от Бургас, така и от целия регион. Положителното мнение, каквото е и на много мои колеги от други отбори, потвърждава, че в Бургас се работи правилно с децата. Тук е пълно с младежи, в които има потенциал, за жалост, почти всички биват разграбвани от други отбори. Като фактор за това са именно по-добрите условия и бази, които им предлагат по други крайща на България. Болно ми е, защото не можем ние да им се радваме. В последните години са напуснали близо 20 деца, в посока на други футболни клубове, само заради по-добрите условия.
Има достатъчно детски футболни школи в Бургас, но децата имат ли бъдеще тук, ако града продължи да няма представители в „А” група още дълго?
Школите наистина са многобройни, но това не е проблем, напротив, само ни радва. Това единствено означава, че има много желаещи, които искат да тренират футбол. Всеки родител има право и възможности на голям избор – може да разбере къде и как се работи и съответно да се насочи към школата, която най-много го устройва. Но, да, липсата на отбори в мъжкия футбол, независимо „А” или „Б” група, ограничава развитието на футболистите. В един момент, както става в повечето случаи, дори приключва тяхното развитие.
Имаш ли някой по-специален спомен от твоето време като футболист в „Нефтохимик”?
Наистина имам стотици незабравими случки и спомени, въобще всички прекарани моменти с колегите ми, са безценни. А и феновете, които са ни подкрепяли и все още го правят, ни карат да се чувстваме специални.
Как виждаш бъдещето на Нефтохимик през следващите 3 години?
Оптимистично съм настроен. В момента имаме солиден спонсор, в лицето на „Мастерхаус“. Надявам се много скоро да видя „Нефтохимик” Бургас, там където му е мястото - сред първите отбори в „А” група. 
