Поднасяне на венци пред паметника на Михаил Герджиков и изнасянето на доклад за живота и делото му, ще се състой на 26 януари, съобщават от Тракийското дружество "Екзарх Антим І". Поводът е 135 години от рождението на организатора и главен войвода на Преображенското въстание.
Според предварителната програма в 11 часа ще се поднесат венци на паметника на войводата, а в 12 часа тракийската поетеса Елена Великова ще представи своя доклад в залата на тракийското дружество на улица "Конт Андрованти"
Михаил Герджиков
Роден в Пловдив през 1877 г. Михаил Герджиков ще в ученическите си години се посвещава на революционното движение за освобождението на Македония и Тракия. Следва в Лозана и Женева. През 1899 г. се завръща в България, учителства в Битоля, сближава се с Гоце Делчев и става негов постоянен съратник.
На конгресът на ВМРО в Пловдив през април 1902 г. е определен за ревизор на Източно-Одринската инспекционна област. От тази година започва неговата революционна и патриотична дейност в този регион и много скоро спечелва любовта и доверието на тракийското население.
За кратко време обхожда почти всички селища на Лозенградски, Малкотърновски и Бунархисарски райони, където полага основите на комитети и смъртни дружини. Михаил Герджиков привлича и ангажира цялото население на Източна Тракия в трескава подготовка за предстоящото въстание.
В напрегната и тревожна обстановка се насрочва и провежда от 28 юни до 2 юли 1903 г. конгрес на тракийската революционна организация в местността Петрова нива.
В 14 часа на 28 юни М. Герджиков открива Конгреса. Приема се план за провеждане на въстанието в Източна Тракия, избират се войводи и ръководство, наречено Главно Боево Тяло, в което Герджиков е избран за член и за главен войвода на Въстанието. По негово предложение за начало на бойните действия се обявява ноща на 5 срещу 6 август (Преображение). За кратко време целия район се вдига на въстание. Рухват гарнизони, полицейски участъци и гранични постове. Лично М. Герджиков със своята чета нанася тежък удар на башибозука и освобождава Василико (дн. Царево). За броени дни Странджа е освободена, опияненито от радостта за свободата обаче е кратко. Въстанието е потопено в кръв. Но идва 1912 г. – Балканската война, Михаил Герджиков отново е на своя пост. Сформира отряд и оказва съществена помощ на ІІІ Българска армия, като допринася за разгрома на турските военни сили и превземането на Одрин.
На 5 август 1912 г. четата на Михаил Герджиков преминава границата при Аланкайряк (Ясна поляна), освобождава Граматиково, прекъсва телефонните съоръжения и освобождава Василико. На следващият ден е освободен Ахтопол. За проявената храброст във войната отряда на М. Герджиков е награден с 15 ордена.
По-късно като общественик, политик и държавник до края на живота си (1947 г.) Герджиков многократно ще се връща към ония героични дни в Странджанско и Тракия. Ще преосмисля своето поведение и ще отчита проявените грешки.
Ще участва на срещи на преображенци в Бургас и Созопол, на Първия събор Петрова нива през 1928 г., където навсякъде е посрещнат радушно с много почит и народно уважение.
Същевременно с тъга и болка ще си спомня, ще тегне душата му загубената българска земя, ще го боли за прокудените тракийски бежанци, изоставили роден дом и имот.
Тракийци поднасят венци пред паметника на Михаил Герджиков
Поднасяне на венци пред паметника на Михаил Герджиков и изнасянето на доклад за живота и делото му, ще се състой на 26 януари, съобщават от Тракийското дружество "Екзарх Антим І". Поводът е 135 години от рождението на организатора и главен войвода на Преображенското въстание.
Според предварителната програма в 11 часа ще се поднесат венци на паметника на войводата, а в 12 часа тракийската поетеса Елена Великова ще представи своя доклад в залата на тракийското дружество на улица "Конт Андрованти"
Михаил Герджиков
Роден в Пловдив през 1877 г. Михаил Герджиков ще в ученическите си години се посвещава на революционното движение за освобождението на Македония и Тракия. Следва в Лозана и Женева. През 1899 г. се завръща в България, учителства в Битоля, сближава се с Гоце Делчев и става негов постоянен съратник.
На конгресът на ВМРО в Пловдив през април 1902 г. е определен за ревизор на Източно-Одринската инспекционна област. От тази година започва неговата революционна и патриотична дейност в този регион и много скоро спечелва любовта и доверието на тракийското население.
За кратко време обхожда почти всички селища на Лозенградски, Малкотърновски и Бунархисарски райони, където полага основите на комитети и смъртни дружини. Михаил Герджиков привлича и ангажира цялото население на Източна Тракия в трескава подготовка за предстоящото въстание.
В напрегната и тревожна обстановка се насрочва и провежда от 28 юни до 2 юли 1903 г. конгрес на тракийската революционна организация в местността Петрова нива.
В 14 часа на 28 юни М. Герджиков открива Конгреса. Приема се план за провеждане на въстанието в Източна Тракия, избират се войводи и ръководство, наречено Главно Боево Тяло, в което Герджиков е избран за член и за главен войвода на Въстанието. По негово предложение за начало на бойните действия се обявява ноща на 5 срещу 6 август (Преображение). За кратко време целия район се вдига на въстание. Рухват гарнизони, полицейски участъци и гранични постове. Лично М. Герджиков със своята чета нанася тежък удар на башибозука и освобождава Василико (дн. Царево). За броени дни Странджа е освободена, опияненито от радостта за свободата обаче е кратко. Въстанието е потопено в кръв. Но идва 1912 г. – Балканската война, Михаил Герджиков отново е на своя пост. Сформира отряд и оказва съществена помощ на ІІІ Българска армия, като допринася за разгрома на турските военни сили и превземането на Одрин.
На 5 август 1912 г. четата на Михаил Герджиков преминава границата при Аланкайряк (Ясна поляна), освобождава Граматиково, прекъсва телефонните съоръжения и освобождава Василико. На следващият ден е освободен Ахтопол. За проявената храброст във войната отряда на М. Герджиков е награден с 15 ордена.
По-късно като общественик, политик и държавник до края на живота си (1947 г.) Герджиков многократно ще се връща към ония героични дни в Странджанско и Тракия. Ще преосмисля своето поведение и ще отчита проявените грешки.
Ще участва на срещи на преображенци в Бургас и Созопол, на Първия събор Петрова нива през 1928 г., където навсякъде е посрещнат радушно с много почит и народно уважение.
Същевременно с тъга и болка ще си спомня, ще тегне душата му загубената българска земя, ще го боли за прокудените тракийски бежанци, изоставили роден дом и имот.
