Тайната на успеха между баща и дъщеря! Стоян и Павлина Апостолови продължават да диктуват модата в автомобилните спортове

Напоследък ветеранът в автомобилните спортове и майстор на спорта Стоян Апостолов отново напомни за себе си с бележити победи по родните писти. Легендарният пилот, състезавал се с три поколения автомобилисти, спечели „Рали България“ в своя клас, а малко преди това и „Писта Велико Търново“.

Формулата на успеха за него винаги е ясна, тъй като е състезателят с най-богат опит у нас, но той е едната половинка от успешния тандем, който сякаш в обществеността остава ненапълно разкрит. Другата половинка може като него да се похвали с дълга визитка от подвизи по родните и чуждестранните трасета, но за нея винаги се е говорило по-малко. Това е неговият верен навигатор и дъщеря – Павлина Апостолова.

„С Поли пресметнахме, че този старт ни е 31-вия, като самото рали се е провеждало общо 47 пъти. Неотлъчно сме участвали от самото му създаване“, коментира Стоян за приключилото наскоро състезание, където триумфира. Преди да представим тясната врзъка между баща и дъщеря, ще припомним, че 13 години състезанието се провеждаше в Боровец (чист комерсиален интерес б.а.), но тази година дългогодишната традиция бе възобновена и се върна на Златни пясъци.

„Рали България“ е най-престижното и голямо автомобилно състезание у нас, най-вече заради сложността му и трудните за преодоляване етапи – стари пътища, много скокове, завои с неясен радиус и т.н. Това е и първото рали за годината на бургаския екипаж, който не смята да кара на всички мероприятия. Ангажиментите в сервиза и разходите по състезанията отдавна са накарали предвидливия автомобилист да направи своя календар с участия за 2016.

За последния си голям успех Стоян коментира следното: „Самият пилот трябва да очаква трундостта на състезанието и да се подготвя за тази трудност, а не да се хвърля от първите етапи да атакува като на пистов или планински шампионат и да не му достигнат силите на финала, т.е. да умори колата и себе си. Аз точно това направих – заложих на стабилно темпо, спокоен старт, като постепенно подобрявах резултата си към края, точно когато конкуренцията ми започна да отпада“. С тези думи той иска да вдъхне разум и познания на младите си конкуренти, които са емоционални и играят ва банк.

Павлина, всъщност, не е единствената жена навигатор в България. Дори имало и изцяло дамски екипаж на последното рали. Но тя със сигурност е една от най-опитните и най-добрите навигатори като цяло и то не само защото е дъщеря на Стоян и Елена Апостолови и от 2-годишна е с тях по трасетата и отсечките. Павлина е толкова съсредоточена и отдадена на работата си, че дори ако погледнете навигаторските й записки, ще се убедите в това дори само заради естетичния и прегледен дамски шрифт, с който са описани завои, радиуси и т.н.

„Явно мъжете все повече разчитат на дамите, не само баща ми, и виждат че по-добре се справяме от мъжете навигатори. Явно има разлики между мъже и жени в автомобилните спортове,  но най-добре могат да ги посочат самите пилоти“, скромничи Поли.

Баща й е още по-категоричен в това. Според него разликата е действително огромна, а думите му са добре обосновани. „Мъжът навигатор си е потенциален пилот. Той не може да се съгласи, че е малко по-слаб пилот от колегата си зад волана. И когато изникне някаква ситуация, навигаторът вместо да си изпълни задължението и да каже само нужната информация, започва да се намесва с акъл, който не е нужен на пилота. Диктовката трябва да е точно такава каквато е наисана в бележника – аз на Поли съм й казал, че няма право да повтаря. Повторението е много опасно понякога. Целият принос за победата на един екипаж 80% е на навигатора и 20% на пилота“, убеден е Стоян.

Двамата са толкова добра комбина, че дори си имат и девиз – „Не се хвали с победите и не се оплаквай от загубите“. Другият важен фактор при Поли е, че емоциите по време на състезание, са абсолютно забранени. За страх пък изобщо и дума не може да става. „При мен хубавото е, че имам само един пилот и му имам пълно доверие. Преживявали сме екстремни ситуации, разбира се, но тогава само седиш и гледаш, чакаш изхода от самата ситуация. Баща ми е стабилен, владее си адреналина за разлика от младите и не прекалява с емоциите“, казва още навигаторът на бургаския топ състезател.

Двамата поясняват, че страхът, всъщност, е преди старта или след самата ситуация. Нотката на страх се появявала след като си преживял нещо и си му направил разбор. Но когато е на трасето и кара, човек, е толкова мобилизран, че чак прилича на компютър. За пример посочват пилотите от Формула 1. „Те са идеалните компютри, не са човеци, когато карат, те са компютри, които изпълняват. Затова и първите 10 са в една секунда разтояние“, казват Апостолови.

Както стана ясно вече, бургазлийката от дете е по ралитата с майка си и баща си. През 1974 била с тях на „Рали Видин“ и се държала за ролбарите на „Трабанта“, когато родителите й тренирали в отсечката на село Орешец. „Беше на 2-3 годинки, когато за първи път, без мое знание, запали колата, добре че не и достигна крачето да подаде газ“, помни неостаряващият Стоян Апостолов, който е имал три поколения навигатори – покойната Елена, дъщерите им Павлина и Гергана, както и внучката му Саня, щерка на Поли. Имал е и конкуренти, с чиито бащи също се е състезавал. Един от тях е легендарният Илия Чубриков, когото, между другото, определя като първия си учител.

На 18 юни той стартира „Рали Спринт“ на Бузлуджа и по списък за първи път на навигаторското място до него, трябваше да седне Станка Жишева, тъй като Павлина е в чужбина по ангажименти, а Саня е заета със сервиза в Бургас. След това ще очаква и „Писта Русе“.