Световноизвестен портретист нареди изложба в родния Бургас

SAM_0111 Румен Статков е роден през 1961 година в Бургас. Завършва Художествена гимназия за изящни изкуства и Национална художествена академия в София, специалност "Графика" при професор Петър Чуклев. Автор е на илюстрации, текстове и рисунки на книги за възрастни и деца. В периода 1993-1995 година представя цикъла от 33 композиции, озаглавен "Послание към света", като опит за творческо и философско осмисляне на съвременния свят. През 1995 година предлага проект за национален герб, носещ ярко изразена национална символика. Три години по-късно на 44-ата Генерална асамблея на НАТО открива поредната си самостоятелна изложба портретни рисунки на известни личности, присъствали там,сред които Симеон II, кметът на Лисабон и други. Над 800 са портретите, нарисувани от Статков, които са собственост на известни съвременници, сред които Бил и Хилари Клинтън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак, Хавиер Солана, генерал Уесли Кларк... Неговото пано "Каменната книга на България " е в Националния археологически музей - София. Автор е на десетки самостоятелни изложби и участия в международни пленери в Португалия, Турция, Франция, Германия, Русия, България. Пред наш репортер Румен Статков разказа интересни истории за себе си и картините си, минути след като беше открита изложбата му.   - Защо избрахте да покажете портретите в Бургас?   -Защото галерия „НЕСИ" е единствената която пожела, и това е истина! Никой не гледа сериозно вече на тези неща. На портрета изобщо... Но не портрет на морето или на някого, а един друг вид портрет, още от времето, когато не е имало фотоапарати... когато художникът е бил окото, което отразява това, което наистина си струва да остане като доказателство, че ни е имало на тази Земя.   -Ако трябва да опишете Бургас с една дума коя ще е тя?   -Обичам.   -А себе си с коя дума бихте описали? -Обичам.Защото, за да обича другите, човек трябва първо да обича себе си и това, което прави. Ако не си любов, ако не чувстваш любов, няма какво да дадеш...не можеш да мразиш себе си, пък да обичаш някой друг, или всички...   -Вие не рисувате нищо без специална подготовка и отношение, всяка картина има своя история? Ще ни разкажете ли една?   -Например за портрета на Моцарт... Всъщност всяка една е разказ. Някои казаха, че си струва тази случка да се опише. Амадеус е един особен случай в моя живот... Аз имам двама, които са специални за мен – Микеланджело Буонароти и Волфганг Амадеус Моцарт. Още от детството ми... Не знам защо, майка ми може да е бързала, но първите две книги, които ми бяха предоставени да прочета, бяха именно биографични книги за точно тези личности! Там открих много неща, които са много близки, до това което по късно правя. И така... минаха години и аз забелязах, че има неща, които ги вършим с лекота... без другите да ги виждат. Не знам как да се изразя, но трябва да мине време, за да разбереш връзката между нещата... Та за историята, аз малко се отнасям винаги...Говоря много и за всичко.../ смее се/ В къщи дойдоха хора и за първи път се появи човешко същество, което взе да пита какво е това, кой е това... и да повтаря, че иска да го купи. Непрекъснато искаше да купува, а аз през цялото време казвах НЕ! Не се продава! Портретът на Моцарт е наистина много шантав! Той е с едни специални цветове, веронез, примесен с едно такова особено сиво...едни чудеса! Цветове, които олицетворяват най тънката част в музиката, особено зеленото. Тогава изучавах тези неща. Наистина казват, че веронез е цвета на връзката на нашия човешки дух с НЕБЕТО... А в този случай - връзката между Моцарт и Бога!...Хората знаят...които знаят. А края на историята за човека, който настояваше да купи портрета на Волфганг Амадеус...?! Накрая му го продадох! Защото се оказа, че името му е Волфганг! И живее във Виена!   -Вие оптимист ли сте за бъдещето на изкуството в България? Какво е Вашето отношение? -Аз имам специално виждане по въпроса.За да кажа нещо поглеждам България от преди 1330 години до ден днешен. И виждам. Каквото е било отношението към Кольо Фичето...такова ще бъде и днес. Помръдване няма! А ако говорим за модерно изкуство, съвременно изкуство, се виждат няколко мънички тълпички от хора, които са подчинени на чуждо изкуство, и са добре платени за да играят политически, но не и да създават българска култура... Съжалявам, че го казвам, но това е. Аз признавам Кольо Фичето. Оттам нататък с лупа търся КОЙ е. -А какво ви носи радост и възторг в живота, освен рисуването? -Радвам се, когато виждам наоколо щастливи хора! Които се смеят, танцуват, купонясват, свирят, които създават нещо... Хора, които обичат да се раздават. Това е най доброто, това означава, че тези хора имат и дават.Обратното също не е лошо. И не е бедност. ...Или пък, някои хора имат много пари, но нямат какво да дадат. Нещата са различни. Може пък да трябва да им се помогне на някои хорица./смее е/ Така че напролет, може би, българският народ ще помогне на някои с камъни... [gallery ids="86238,86239,86240,86241,86242,86243,86244,86245,86246,86247,86248,86249,86250,86251,86252,86253,86254,86255,86256,86257,86258,86259"]