Студент на година: Всички млади хора трябва да повярват в себе си

Бургазлийката Румяна Карадимитрова бе избрана за студент на годината в секция „Педагогически науки”. Четвъртокурсничката от университет „Проф.д-р Асен Златаров” спечели високия приз след като през последната година впечатли академичните среди с добрите си разработки на международни и университетски конференции. Още ненавършила 24 години, Румяна вече има своето виждане за развитието на образованието, привърженик е на идеята за интегриране на технологии в детската градина и в училище , с които е убедена, че образователната среда може значително да се подобри. Всъщност Румяна от малка е орисана да жъне успех след успех. Печели грамоти, завършва с висок успех средното си образование и смело продължава висшето си образование. Тя е както активен член на сдружение „Младежки глас”, така и организационен секретар в един от клубовете му, където участва в многобройни инициативи. Преминала е дузина обучения в сферата на образованието и технологиите.  Как се стигна до награждаването й, и какви са бъдещите й планове, Румяна говори в интервю пред е-Бургас.
-Румяна, как се стигна до номинирането ти и последвалото награждаване за студент на годината? -Кандидатствах пред Студентски съвет с презентация на дейността и успеха си през последната година. Имам участие в две международни и една университетска конференция. Първите бяха на тема „Български език и литература”, защитавах идеята за присъствие на хумористични произведения в читанките на учениците. В тях се включих по проект, под научното ръководството на проф. дпн Маргарита Терзиева. Университетската конференция бе свързана с използването на мултимедията в часовете по физическо възпитание в началното училище. Представих презентацията си пред Студентски съвет и седмици по-късно получих в електронната си поща потвърждение, че съм номинирана и покана да присъстват на церемонията „Студент на годината 2012” в зала 3 на НДК . -Колко конкуренти имаше в секция „Педагогически науки”? -Четирима от най-добрите университети. Честно казано не очаквах да спечеля наградата. Като обявиха името сърцето ми спря, развълнувах се. За момент забравих къде се намирам. Качих се на сцената и г-жа Йорданка Фандъкова ме награди, пожелавайки ми успех. Чувството бе неописуемо. -Кой ти честити първо? -Първо се обадих на семейството, а после и на приятели, които също като мен много се радват. Тук е момента да благодаря на родителите си, те са хората на които дължа всичко, обичам ги безкрайно много! -Какво смята да прави оттук нататък студент на годината? -Продължавам да уча. Смятам да запиша магистратура отново в нашия университет. Готвя се и за следващата конференция в научно-практическия форум – „Иновации в обучението и познавателното развитие.“, която ще се проведе през август. Темата ще бъде интегрирането на интерактивните дъски в часовете по математика. -А по-дългосрочните планове какви са. Ще останеш ли в България ? -Да, искам да работя в България. Вярвам, че можем да променим ситуацията в държавата. Нужно е всички млади хора да повярват в себе си, да се борят и да гонят целите си. -Сега излизаш от академичната среда, какво смяташ, че липсва на висшето образование в България ? -Смятам, че младите хора не са достатъчно заинтересовани и все по-малко четат. За да е успешно образованието, то трябва да бъде един двупосочен процес, а за съжаление в много случаи не е. Според мен е нужно студентите да се мотивират и да се провокират да учат. -Очевидно имаш виждане за процесите в образователния сектор. Ако можеш какво е първото нещо, което би променила? -Методът на класно-урочната система. Тоест – възприетият метод на преподаване: влизане на учителя в стаята и последвалото представянето на урока. Според мен, за да се заинтригува новото, „дигитално“, поколение се изискват иновации. Смятам че проектно-ориентираното обучение е добра възможност за нужната промяна. -Кои са преподавателите, които са те впечатлили най-ярко? -Това са:  проф. дпн Маргарита Терзиева, доц.д-р Румяна Папанчева, доц. д-р Красимира Дмитрова  и доц. Детелин Костадинов. Това са хората, оставили най-ярко отражение в съзнанието ми и от тях съм научила най-много, за което мога само да им благодаря.