Галина Тодорова избира професията на медицинска сестра до голяма степен заради факта, че майка ѝ, Радка Драгова, също е работила тази професия. Била е старша сестра на I-ва градска поликлиника и дори за известен период е главна сестра на някогашната Окръжна болница в Стара Загора. Като дете Галина много обичала да посещава работното място на майка си. Допадала ѝ самата среда - реда и чистотата в кабинетите, общуването с лекарите, грижата за пациентите, които идвали с най-различни проблеми, но медиците винаги успявали да им помогнат.
Галина се гордее, че е завършила елитната гимназия „Христо Ботев" в родната Стара Загора и че неин класен ръководител е бил легендарният преподавател по химия Георги Байданов. Може би точно интересните му уроци разпалват в нея влечението към химията и биологията, по които получавала само отлични оценки. В гимназията Галина категорично избира своята бъдеща професия - да стане лекар! В началото на 80-те години обаче приемът по хуманна медицина в България е много ограничен и влизането - изключително трудно. Не ѝ достигат само стотни, за да сбъдне мечтата си. Решава, като част от пътя към лекарската професия, да се запише в тогавашния Институт за подготовка на здравни кадри „Христина Хранова" в Стара Загора. Тогава открива, че професията на медицинската сестра е не по-малко вълнуваща и интересна от лекарската. Днес, след близо 35 години работа в сферата на здравните грижи, от които 10 години като старша сестра на Отделението по съдова хирургия в Болница „Тракия" Галина Тодорова продължава да обича професията си и да работи всеки ден с желание и удоволствие.
- Съжалявахте ли много, когато вместо да учите за лекар се насочихте към професията на медицинската сестра?
- От една страна съжалявах, от друга страна имах вътрешна нагласа към професията на медицинската сестра покрай детските ми впечатления за работата на майка ми и затова се отказах да кандидатствам повторно хуманна медицина. Мислех си също, че работата на медицинската сестра ще бъде по-лека и по-спокойна за мен като жена. Оказа се, че изобщо не е така, защото ежедневието на медицинските сестри е изпълнено с много динамика, отговорности и с много неочаквани ситуации, в които трябва да реагираш бързо и професионално. Това е типичната професия, в която всеки ден трябва да доказваш себе си. Трябва да притежаваш различни качества, за да постигнеш истинска реализация. Трябва да си изключително дисциплиниран, стриктен, много морален, организиран, много смел и да можеш да вземаш бързи решения в екстремни ситуации, особено в хирургичните специалности. Наложи се да формирам в себе си качествата, които смятах, че ми липсват, за бъда с всеки изминал ден все по-добра и по-добра. От 1994-та година, с разкриването на Университетската болница в Стара Загора, бях поканена да стана старша сестра на Клиника по специална хирургия, която по онова време се ръководеше от известния гръден хирург проф. Вера Левчева, сестра на големия поет Любомир Левчев. Тази структура включваше две Клиники - по Гръдна и Съдова хирургия. Поради административни промени се наложи двете клиники да се разделят и така аз избрах Клиниката по съдова хирургия - една медицинска специалност, която се оказа моя съдба и моята голяма професионална любов. Днес се чувствам много щастлива със своята работа, вече в отделението по Съдова и ендоваскуларна хирургия на Болница „Тракия".
- Като млад специалист обръщахте ли се понякога към майка си за съвет?
- Тя беше изключително опитен специалист, от когото съм научила много за нашата професия. Първото ми работно място беше в Центъра по хемодиализа в Ямбол. През 1984 г. съпругът ми все още следваше там и аз отидох да работя в този град, докато той завърши. Когато дойде време да се завърна в Стара Загора, моята майка ми „помогна" по малко странен начин. Каза ми - има свободни места в хирургията и в рентгена, ти кое ще избереш? Отговорих, че нямам много опит и тя категорично отсече - всяка сестра е длъжна да премине първо през школата на хирургията и ако след това реши, да се насочи към друга специалност. Така, въпреки че работата в рентгена изглеждаше много по-спокойна, с намалено работно време и други предимства, аз попаднах в най-сериозното отделение за една млада медицинска сестра. Оказа се, че майка ми ме е хвърлила в много дълбока вода и аз нямах друг избор освен да се науча да плувам. II-ра хирургия на Окръжна болница в Стара Загора се оказа много тежко отделение - с 60 легла, със страшно много работа, с тежки случаи, с пацианти в спешни състояния. Ръководеше я легендарният д-р Ганчев, който беше и остава едно от големите светила в старозагорската хирургия. Десет години по-късно попаднах в Клиниката по съдова хирургия - една много интересна и динамична тясна специалност, която е елегантна и фина и със своята специфика значително се отличава от останалите хирургични специалности. От медицинската сестра се изискват много и специални умения и познания, за да бъде в крак с предизвикателствата на всички модерни методики, които се прилагат днес в съдовата хирургия. Още повече, че под ръководството на доц.д-р Димитър Петков Отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия в Болница „Тракия" въвежда всички новости на модерната медицина. Лекарският екип, в който работя днес, е изцяло ориентиран да се обучава и да прилага най-съвременните методики на лечение, които се използват в цяла Европа и света. А попаднеш ли в един екип с хора, с които гледате в една посока и знаете какво трябва да правите заедно, резултатът винаги е отличен. Точно в такъв екип попаднах, идвайки преди 10 години в болница „Тракия". Съдовите ни хирурзи постоянно пътуват до най-престижните европейски клиники за участие в обучения и демонстрации. Медицинските сестри от отделението също се обучават в специализирани квалификационни курсове. Това става чрез секцията на медицинските специалисти по здравни грижи, работещи в „Съдова хирургия", към Националното дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия (БНДСЕХА), на която заедно с още три отделения от водещи софийски болници сме основатели. Ежегодно се провеждат конгреси, в които медицинските сестри от нашата клиника представят минумум по 2 презентации, за да запознаят колегите си какво и как работят. По време на симпозиумите ние участваме активно в дебатите заедно с колегите си и споделяме своя опит. Това е много добър начин за квалификация и обмен на информация помежду ни. С радост трябва да изтъкна, че през 2016 година наша презентация спечели наградата на журито на Националната конференция на БНДСЕХА.
- Как започва един Ваш ден?
- Моят ден започва с първата среща с колегите в 7 ч. Следва минаване по болничните стаи, за да видя как са пациентите и имат ли нужда от нещо. Така добивам най-общ поглед за това какво се е случило през нощта. В 7,30 ч. е работната среща с нощния екип, който докладва как е минало дежурството през нощта, имало ли е проблеми. На базата на тази информация и моите лични впечатления аз правя своя доклад на лекарския рапорт. Следва визитация, на която аз ежедневно присъствам, като част от моите професионални задължения. След това идват всички други неща и събития, които правят така, че нито един ден в нашата работа да не си прилича с друг.
В момента в Отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия работят изключително опитни медицински сестри - професионалисти, които имат желание да се развиват. Започнахме с млад екип и много от медицинските ни сестри вече имат бебета. Затова често ни се налага да търсим нови попълнения. Използвам случая да поканя тези колеги, които искат интересна работа, имат желание за развитие, срещи с новите технологии и работа в един изключително мотивиран екип за постигане на отлични резултати, да се присъединят към нас.
- Екипът във вашето отделение действително е много сплотен, но знаем, че има дефицит на медицински сестри в България. Имате ли възможност да си подбирате кадрите или се налага да правите компромиси?
- Понякога се налага да правя и компромиси. Затова всички нови колеги са на изпитателен срок. Случва се някой от колегите да не успее да се адаптира към темпото на работа в отделението и към нашите изисквания. Тогава се налага да потърсим алтернатива. Защото знаем, че работейки в Болница „Тракия" сме длъжни да дадем на пациентите най-добрата медицинска грижа.
- В една частна болница като „Тракия", която има амбиции да повишава непрекъснато нивото на лечение и грижи, къде виждате най-големите проблеми в общуването между медицинския персонал и болните и как успявате да ги преодолеете?
- Най-често проблемите възникват от това, че в последните години чисто сестринската работа е изместена в голяма степен от задължения за попълване на огромно количество документация, което „изяжда" времето на медицинските сестри. Остава твърде малко време медицинската сестра да бъде до пациента. Това е голям недостатък на българското здравеопазване и се надявам здравната реформа да направи така, че да освободи времето ни. „Бумащината" внася допълнително напрежение в работата ни. Последните статистически данни показват, че около 20% от работещите в България са поразени от Burnout syndrom (синдрома на изгарянето) . Една от най-уязвимите професии в това отношение е тази на медицинската сестра. Аз непрекъснато наблюдавам изявите на този синдром, тъй като след спечелването ми на грант от фондация „Драйфус" на тази тема, стана възможно не само да го идентифицираме в екипите, с които съм работила, но и да създадем различни програми за борба с него. За да бъде преодоляна опасността от професионално прегаряне е нужна много добра организация в болничното заведение. Редът дава чувството на удовлетвореност и намалява опасността от пренапрежение. В нашето отделение прилагаме и специални техники срещу този сериозен професионален проблем . Например, целият ни екип - лекари, медицински сестри и санитари периодично се занимаваме със спортна стрелба, караме ски. Тези събития повишават концентрацията и отпускат нервите, а срещите се превръщат в непринуден тиймбилдинг. Аз съм щастлива, че при нас цари атмосферата на колегиалност и висок професионализъм.
- Вашето отделение беше отличено със специална награда на Български Лекарски Съюз. Само съвременните технологиии ли са причината за това престижно отличие?
- Ще припомня с гордост, че в нашето отделение за първи път в България за минимално инвазивно лечение на аневризма на абдоминалната аорта беше приложено устройството „E-tegra". Този вид интервенции определено са най-сложните в съдовата хирургия и са най-точният атестат за професионалните възможности на нашия екип. Това е една от многото причини отделението ни да бъде отличено с наградата на регионалната колегия на Българския Лекарски Съюз за „Принос в развитието, въвеждането в практиката и прилагането на иновативни медицински техники". Вярвам, че новите технологии са най-големите помощници на сестринския труд и в тях е бъдещето на модерната медицина.
