Кметът на община Камено, инж. Стефан Бонев е бил на този пост няколко мандата и едва ли има друг управник в областта, който до такава степен да познава проблемите на хората. Въпреки кризата, от която толкова време не може да излезе не само България, но и Европа, Камено успява със собствени средства и с финансиране от ЕС да реализира проекти, водещи до облагородяването на общината.
За трудностите, спечелените битки и оптимизма, разговаряхме с инж. Стефан Бонев.
- Г-н Бонев, началото на октомври стартира голям проект, благодарение на който Камено ще придобие съвсем нов облик. Какво предвижда той, докъде стигнахте с реализирането му и срещате ли някакви трудности?
- В момента проектът се реализира с усилени темпове, благодаря на строителите. В момента се работи по всичките 10 зони. Първо започнаха с подмяната на бордюрите и тротоарите. Следващата седмица стартира и подмяната на уличното осветление, като ще бъдат монтирани енергоспестяващи лампи. Паралелно ще се прави и подготовка за озеленяването. Първо трябва да се свършат строително-монтажните работи, след това ще се обособят зелените площи и най-накрая ще се направи асфалтирането. Доволен съм от темповете, с които се работи. Притеснен съм единствено от застудяването на времето. Не можахме да започнем в най-благоприятното време, тъй като имаше търгове, след това процедури по обжалвания и стартирането се протака във времето. Смятам обаче, че фирмата ще се справи. Имаме създадена нужната реализация. Хубавото е, че с реализацията на този проект, обликът на града ще се промени. Имахме нужда от това. През всичките тези години, и по време на предишните ми мандати като кмет от 1991 г., правим поетапното изграждане на канализацията в Камено. А това е свързано с разкопаване на улиците. После възстановяването се прави чрез отделни кърпежи. Хубавото сега е, че ще се поставят тръбите и след това ще се направи цялостно асфалтиране на улиците, включени в проекта.
- Подготвяте ли такива проекти и за останалите населени места в общината? И там също има инфраструктурни проблеми.
- Подобен проект се реализира в Кръстина. Там беше изградена канализация и пречиствателна станция. Подменени бяха и водопроводните тръби. Това е единственото село в нашата община, а и в България не са много селата, с пречиствателна станция и нова канализация. Мина и приемателната комисия, сега чакаме разрешение за експлоатация от страна на компетентните органи. Доволен съм от това, което направихме в Кръстина, защото сравнително бързо фирмата се справи със задачата и в нормални срокове свърши своята работа. Сега хората сигурно ще имат лек стрес, защото става въпрос за средства. Ще трябва да се доплати за изграждане на канал, за отпадните води. Но ние като страна членка на ЕС не можем да избегнем тези неща. Всички наши селища трябва да се стремят към това. сега подготвяме подобен проект и за Русокастро. Поетапно ще се опитаме да свършим работа във всички населени места.
- А какво стана с обходния път, по който минават цистерните от ЛУКОЙЛ Нефтохим-Бургас? Там имаше идея да се строи надлез, който да поеме този трафик, докъде стигна реализацията?
- Този път е много сериозно повреден заради натоварването, което има. Не знам дали има отсечка в по-лошо състояние от тази. Два пъти занимавах Росен Плевнениев, докато беше още строителен министър. Обърнах внимание, че това е важен държавен път в инфраструктурната мрежа на България. Писах писма и до новия министър на МРРБ Лиляна Павлова. Отговор не последва. Поне да ми бяха казали, че няма средства. Последното, което направих, е да напиша писмо до областният управител с молба той да сигнализира съответните органи. Преди два дена получих отговор, че се е обърнал към Агенция пътища. Дано да се случи нещо. А ако не се случи, ще е пагубно за зимния сезон. Не знам дали няма да се стигне до там България да има проблем със снабдяването с горива. През годините хората искаха да направим гражданско неподчинение, тъй като този околовръстен път е толкова разбит, че когато минават цистерните от там, къщите буквално се тресат. Не съм привърженик на подобни мерки, през всичките си години като кмет съм се стремял да има диалог. Вече се замислям дали да не послушам хората и ако не се вземат някакви спешни мерки до няколко седмици, да ги подкрепя в идеята им да затворим пътя и едва ли не да оставим държавата без гориво, пък дано ни видят и ни чуят. Макар че, пак подчертавам, това е против моите разбирания.
- Оптимист ли сте, че скоро ще се направи нещо по този проблем?
- Не виждам как ще стане. Аз разбирам, че средствата отидоха другаде. Магистралите наистина са важно нещо, но голяма част от българския народ се движи точно по тези пътища, които са държавни и са по-нисък клас. Мисля, че държавата трябва да обръща внимание както на магистралите, така и на всички останали пътищата.
- Това значи ли, че ще сте доволни, дори ако пътното платно бъде само ремонтирано, тъй като на този етап за изграждането на надлез явно не може да се говори?
- Точно така. Ние искаме най-елементарно запълване на дупките. Защото този път иска основен ремонт. Между другото имаше уговорка, че 2012 г. той ще бъде включен в Оперативната програма „Регионално развитие” и ще бъде ремонтиран. Добре е сега да се дадат някакви средства за кърпежи, защото ако това не се направи, след зимата дупките ще са станали кратери и тогава ще са нужни много повече пари. Аз не съм специалист, но имам опит по тези въпроси, мога да преценя, че на този етап са нужни от порядъка на 6-7 хил. лв., за ремонта. Така и не се намериха тези пари. В някои други общини нещата стават. Започвам да си мисля, че има и друг елемент, което не е правилно. Сякаш се гледа кой кмет от коя партия е. Това не бива да става. Всеки кмет е от дадена партия и с даден цвят до изборите, след това няма партии.
- Провокирате един въпрос, който е актуален тези дни. Заговори се, че с наближаването на изборите ПП ГЕРБ „купува” червени кметове, като им гарантира „лесно случване на нещата в управляваните от тях общини”. Вие имал ли сте подобно предложение и бихте ли го приел?
- При мен това абсолютно не може да се случи. Първо, защото това е политически неморално. Аз съм от дълго време в политиката. От 1986 г. работя в община Камено, тогава бях два мандата заместник-председател на изпълкома. Моите разбирания са такива – като защитаваш една идея, ти трябва да си й верен. Ако виждаш, че тя се изкривява, работи така, че да я оправиш. Да, имам колеги, които обиколиха кои ли не партии. При мен това не става. Аз съм праволинеен, дотолкова доколкото през всичките тези години съм бил честен с хората. Това е най-важното за всеки управленец. С хората трябва да се отговори открито. Сигурно имам и много пропуски, но винаги съм се стремял да бъда близко до хората и да ги чувам. Те са моят коректив. Ако се самозабравиш и решиш, че си много велик управленец, нещата не се случват.
Аз съм на мнение, че демокрацията е да дадеш право на всеки да каже какво мисли. Защо лишиха малките населени места да избират сами кой да им бъде кметски наместник?
- Неусетно минахме към една от болните ви теми – децентрализацията. Преди около два месеца имахте среща с депутати, с кметове на други общини, дискутирахте проблемите, обещахте си някои неща, има ли някаква промяна оттогава? Все още ли смятате, че децентрализацията на властта е нужна?
- През 1996 г. аз бях един от учредителите на Националното сдружение на общините. Още тогава ние се съюзихме, за да защитаваме своите интереси от българското правителство и на институциите като цяло. Смятам, че до голяма степен не успяваме да изпълним замисъла това сдружение. Години наред тези неща се говорят, а реално не се случват. А това е пагубно за народа на България, защото гражданите живеят в общините. Ако общините са добре и хората ще са добре, а така и държавата ще върви напред. Затова по-малко трябва да се делим на държава и на общини. Мисля, че по места кметовете по-добре виждат конкретните проблеми на хората. Ето защо правим и тези срещи на диалога между местната и законодателната власт. Но за съжаление те са формални, защото се получава монолог. Идва министър-председателят и говори, идва министърът на финансите и говори, а не чуват какво им казваме ние. И това не е упрек към сегашното правителство. Винаги е било така, но сега, може би и заради кризата, това усещане се засилва. А в диалогът се ражда истината.
- Смятате ли, че ако тази децентрализация стане факт, кметовете ще се чувстват с отвързани ръце и ще могат много по-лесно да се справят с някои остри проблеми?
- Ние сме типичен пример за това. Община Камено беше една от най-богатите общини в областта преди време, защото на нашата територия се намира ЛУКОЙЛ Нефтохим. Преди години очисленията, които постъпваха в общината, ни позволяваха ние да даваме на държавата. Внасяхме по 4 млн. лв. Нормално е, когато имаш на своя територия такива големи предприятия, ти да бъдеш по-добре финансово. Сега какво става – пушекът и замърсяванията остават в Камено, а парите отиват в София. Така не се прави! Тогава водихме много разговори с кметовете на Бургас – покойният Продан Проданов и след това с Йоан Костадинов. Аз отстоявах нашите интереси и ние вземахме своето. Благодарение на това ние си позволявахме да поддържаме едно много добро здравеопазване. Освен това децата от училищата и детските градини ходеха за 15 дена на „зелено” училище, което се плащаше от Нефтозавода. Тези неща сега не могат да се случат, благодарение на политиката за централизация на средствата. Не може да има такива големи предприятия на наша територия, а ние да сме в ролята на бедни роднини.
- Какви са прогнозите за новия бюджет на община Камено? Ще се различава ли от тазгодишния? Какви са приоритетите, заложени в него?
- Честно казано не съм голям оптимист за новия бюджет, тъй като погледнах цифрите, които на първо четене парламентът прие. Залагат се същите средства на базата на миналогодишния бюджет. Не съм оптимист и по отношение на местните приходи, защото в по-тежко положение хората и фирмите, откакто съм в политиката, не съм наблюдавал. Въпреки това ще направим всичко възможно да оформим оптимален бюджет, като запазим приоритетите. А те са ясни – работата ни свързана с децата, социалната сфера, там разходите не можем да ги намалим. И като направим разчетите, ще стане ясно, че най-много ще пострада пак строителната програма.
- Кои са най-наболелите проблеми, с които Ви се налага да се справяте?
- Демографските проблеми в общината са сериозни. През миналия мандат бяхме принудени да закрием четири училища. Това беше най-тежката докладна записка, която съм писал през живота си. Не го пожелавам на никого. Като говорим за демографски проблеми, струва ми се, че държавата няма политика в тази насока. Имам чувството, че след години България в ще се образуват няколко мегаполиса, а останалото ще бъде пустееща територия.
- Нека погледнем малко по-оптимистично, Камено е част от общ проект "Аква Калиде" с още четири общини в областта, за изграждане на туристически маршрут. Какво е конкретно вашето участие в тази инициатива?
- Въпреки трудностите, които се виждат, ние не сме спрели да работим и в тази насока. Не можем да си заровим главата само в проблемите, а трябва да работим много. Освен това ние има какво да покажем. С този туристически продукт, който е залегнал в програмата, смятам, че можем да допринесем много за общината. Ние българите като че ли не оценяваме природните дадености и историческото наследство, което имаме. Затова сме се заели, макар и с оскъдни средства, да финансираме работата по разкопките и консервацията в крепостта Русокастрон. Заедно с местността Делтум, може да се създаде атрактивен за туристите маршрут в нашите общини. Това е едното, а другото, по-важното, е да съхраним и оставим за поколенията историческото наследство, което имаме. Не случайно тази година бяхме инициатори на възстановката на битката при Русокастро, защото искаме духът на българина да е жив. Що се отнася до оптимизма, който трябва ние като ръководители да го имаме, мен не ме е напуснал. Аз смятам, че ние имаме дадености и смятам, че при една добра организация по всички структури - на местно, регионално и централно ниво – добрите резултати ще дойдат.