В началото на 50-те години на миналия век, у нас се пристъпва към изграждането на т. нар. Черноморска железница - проект за жп линия свързваща двата ни най-големи черноморски града Варна и Бургас. Транспортният проект е бил замислен като част от стратегическа жп магистрала, започваща от далечния Одески военен окръг и достигаща до българо-турската граница. До онзи момент в тази посока има изградено трасе единствено между гара Юнак, Варненско и село Старо Оряхово, а единствената и до днес жп връзка между двата черноморски центъра минава през Карнобат (8-ма линия) и после по 3-та главна линия до Синдел и Варна, което доста удължава маршрута.
Началото на 50-те години на XX век е време на тотално противопоставяне между Източния блок и Запада, светът е бил на прага на нова война. Целта на военно-стратегическият обект е да се осигури по бързо придвижване от Северна в Южна България на дошлите да „помогнат“ съветски войски при евентуален военен конфликт с Турция. Определеният маршрут на линията е Долно Езерово (Бургас) - Долен чифлик ( Варна), като продължение на Юнак - Старо Оряхово и с перпективата крайморската жп магистрала да се продължи към Елхово и Хасково.
Строежът започва по изричното нареждане на Кремъл, след препоръките на двамата маршали на СССР Климент Ворошилов (Северното Черноморие) и Николай Булганин (Южното Черноморие). Те имат важни инструкции от Сталин - да проверят и трасират военните възможности на малка България по съветския път към Проливите. Любопитна подробност е, че този строеж е част от редица инфраструктурни проекти маскирани като цивилни, но с военно-отбранителна цел. Така по нареждане на двамата маршали, започва и строежа на първия Сух док у нас - проектиран за ремонт на съветски военни кораби край Варна. Пак по тяхно нареждане се изграждат модерните за времето си артилерийски батареи на няколко места край Варна и Бургас (вече закрити).
Предвиждало се е и монтирането на новите за времето (трофейни немски) крилати ракети, модифицирани от немски пленници и усъвършенствани модели на "V-1". Тогава се планира и изгражда Дунав мост при Русе, който също е бил предвиждан като военно-транспортно съоръжение. В тази връзка започва и строежът на по-пряката ж.п. връзка от Одеския военен окръг до границата с Турция.
Обектът се реализира при абсолютна секретност под наименование „Обект А“. Строи се до към средата на 50-те години, когато в следствие промяна в политическата обстановка в световен мащаб, строителството е преустановено, изградените съоръжения са изоставени. А трасето на линията е било почти готово. Били са реализирани повече от половината от землените работи, а изкуствените съоръжения са били почти завършени.
Цялата статия може да прочетете на страницата на Спомени от народната република.