Не сменяйте системата, сменете народонаселението
Смяна на системата, та смяна на системата. Това родено в гънките на нечии объркан мозък искане стои лепнато по нечии плакати още от февруари. Тревожното е, че то се промъква сред средите на протестиращите и днес, когато на улицата е излязла по-будната, по-образованата и по-младата и част от българския народ – онези, които не биха позволили на никоя власт да се подиграва с тях.
Та с какво хипотетично и евентуално бихме заменили настоящата парламентарна демокрация?
Да възприемем венецуелския модел??? Привидно социалният модел, в който на част от бедните бяха построени домове, а те започнаха да ги рушат, подобно на ония наши съграждани, които направиха на кочини жилищата построени за тях, броени месеци след като се нанесоха? Моделът, който доведе до прага на фалита най-богатата на петрол страна в Южна Америка? Чавизмът, който не можа да изкорени корупцията и предизвика огромна инфлация, невиждан дефицит на стоки и все по-ширеща се престъпност?
Какво друго? Севернокорейската система ли? Система, в която всички граждани са роби на държавата и са равни в нищетата си. Държава, в която всеки инакомислещ бива унищожаван или пращан в концентрационни лагери.
Или пък някаква хипотетична система с главно социален характер, в която държавата е майката, която се грижи за всички свои бедни граждани, облагайки работещите със огромни данъци, за да има за неработещите? Система, в която държавата е национализирала и се опитва да управлява, каквито предприятия може, а гражданите зависят напълно от държавната администрация и воля. Система, която не може да работи в условията на демокрация, поради простата причина, че щом на власт дойде някоя истински дясна партия, просто ще я премахне, като паразит изстискващ, живителните сокове от продуктивната част на обществото.
Или все още утопичната идея за свят, в който изведнъж всички хора ще станат съвестни граждани и по гърбовете им ще поникнат крилца? Те ще си помагат безкористно един другиму, ще продават продукцията си без печалба, ще работят при работодатели, чиято основна цел ще е благото на работниците, а не тяхното собствено, ще се обичат взаимно и ще участват активно в обществения и политически живот на общината и държавата си... Може, но в друг свят и друго време.
Или да върнем комунизма, т.е. диктатурата отпреди 1990-та, кой знае защо наречена „социализъм”??? Тревожното е, че голяма част от българите подкрепят подобно мнение. Те предпочитат сигурността на тиранията пред независимостта на свободния човек. Тяхната ценностна система се определя от съдържанието на хладилника, а не от съдържанието на библиотеката им, ако въобще имат такава. Тези хора обаче често забравят, че и „социализмът” ни беше такъв, какъвто е сега „капитализмът” ни – и тогава и сега сме на последно място сред страните от Централна и Източна Европа по икономика, доходи, та ако щете и тоалетни.
Всичко това, естествено, значи, че не системата е виновна…ами хората, които са основния градивен елемент на всяко обществено-политическо устройство. Затова някои искат нейната смяна. Защото инстинктивно усещат, че смяна на народа е невъзможен. Сменяйки системата обаче до никъде няма да стигнем. Най много отново да станем жертва на някой социален експеримент, който отново ще осакати интелектуално и морално поколения българи.
От последното опасността не е никак малка, защото оня Ганьо с големия хладилник и миниатюрната библиотека, винаги ще е склонен да гласува за вкопаните във властта партии на олигарсите (ГЕРБ, БСП) или поне за фашистко-налудните си съграждани (АТАКА). Тези партии именно заради неговия светоглед са популистки по своята същност и му обещават вдигане на социални помощи, вдигане на минимална заплата, вдигане на детски и майчински, европейски пътища и заплати, евтин ток, солидарност, мед, масло и прочее... А на него само това му трябва.
Разбира се, жалко е, че не можем да разменим тия наши съотечественици за някои интелигентни извънземни, нито пък можем да им забраним да гласуват, като въведем някакъв ценз. За това ще се наложи явно да търпим всичките им бъдещи гласувания.
Освен, ако не въведем нещо, като Държавен изпит, единствено след взимането на който, гражданинът да получава избирателни права. Изпитът може да е под формата на елементарен тест за познанията на човек за държавното устройство и политическата ни система, защото онзи който не е наясно с тези неща, едва ли може да даде осмислен глас на избори и едва ли има моралното право да решава съдбата на своите съграждани.
Естествено знам, че и последното едва ли е възможно да се случи в епохата на всеобщото избирателно право, пък и след провеждането на такъв един тест може да се окаже, че само 10-15% от сегашните пълнолетни българи са го взели успешно :) За това на средната класа тук остава един единствен отчаян ход – протест завинаги. Протест, който наред с всичко друго да покаже, че когато едни хора имат осмислена гражданска позиция, то техният глас тежи хиляди пъти повече от гласа на аморфната маса. И когато на следващите избори тази маса си избере поредните управляващи, маши на поредната престъпна икономическа групировка – пак Протест... И после пак. И пак... Докато някой ден към Парламента не полетят павета и бутилки „Молотов”, вместо тоалетна хартия и домати...
Другият изход е през Терминал 2, където под надписа „Летище София”, последният заминал си истински гражданин на тази страна трябва само да добави: „Надежда всяка тука оставете”.
автор Юрий Александров