Симеон Иванов - Матераци стана част от отбора на Нефтохимик в края на миналата година. Защитникът е роден на 8 февруари 1990 г., в София. Юноша е на Левски, от където започва и професионалната му кариера. През 2010 г. преминава в испанския Райо Валекано, където играе година и половина. След като се връща в Българя се състезава за Академик (София), Любимец, Витоша (Бистрица), Ботев (Враца) и Добруджа (Добрич).
Ето какво разказа пред клубния сайт на Нефтохимик за хубавите и трудните моменти в кариерата си.
Защо реши да приемеш предложението да се състезаваш за Нефтохимик?
Защото Нефтохимик е сериозно име в българския футбол. Димчо Ненов ми беше треньор в Добрич близо година, предполагам, че той е предложил да говорят с мен. Диян Петков ми се обади и се разбрахме с едни телефонен разговор. Попита ме дали имам желание да играя за Нефтохимик, аз му отговорих с „да“.
Успя ли да се адаптираш вече в отбора и започва ли да се утвърждава колективът?
Тепърва трябва да се изграждаме като колектив, доста нови момчета има. Минали са два мача и няколко контроли. Всеки ден трябва да израстваме. Според мен в Нефтохимик има добри футболисти, повечето са млади момчета и всички имат желание да се развиват. Най-важното е, че всички искат да вървят нагоре и да помогнат на отбора също да се развива. Стараем се да даваме най-доброто от себе си.
Разкажи ми как се стигна до трансфера ти в Райо Валекано.
С Райо нещата се случиха неочаквано. Имах роднина, който живее в Мадрид. Той ме запозна с един мениджър, който ми уреди пробен период. Бях 2 седмици там. След това ми казаха, че ще остана и вече двата клуба се разбраха. Не заех езика, но хубавото, беше че момчетата знаеха английски и се разбирахме.
Как те приеха?
Приеха ме добре, испанците са доста топла нация и не е чак толкова трудна адаптацията. Бързо се адаптирах в отбора, езика също не е много труден и когато го научиш се чувстваш все едно си тренираш в България.
Какви бяха разликите в тренировъчния процес?
Тренировъчният процес не се отличаваше толкова от този в Левски. Може би разликата беше в манталитета, защото в Испания всеки гледа да развие първо собствените си качествата си и тогава да дава съвети на останалите. Всеки гледа в собствената си паничка. Доволен от престоя си там. Не съжалявам за отборите, в които съм бил.
Какви са впечатленията ти от испанското първенство?
Аз играех във втория отбор, който беше в четвърта дивизия и никога не беше влизал в трета. Тогава отборът влезе в трета дивизия и всички бяха много щастливи. Иначе нивото в трета дивизия е доста високо. Например нападателят ни в момента играе в Депортиво, даже вкара гол на Барселона. Не е толкова голяма разликата между техните трета и първа дивизия. Не случайно тогава Алкоркон победи Реал Мадрид. Беше доста интересно първенството. Всички се стараят, имат условия и затова футболът им е на такова ниво.
В Испания претърпяваш тежка контузия. Трудно ли беше възстановяването?
Да, скъсах връзки. Когато си далече от семейство и приятели е доста трудно да приемеш нещата сам. Отиваш да вършиш някаква работа, но в случая здравето не ти го позволява. Това ми беше най-трудният период. След контузията прекратихме договора. Той изтичаше след една година, но ми казаха, че е по добре да се възстановя. Друго момче скъса връзки преди мен, и при него нещата се случиха по същия начин.. Седем-осем месеца не играх.
Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш?
Не мога да кажа конкретно име. С Левски съм играл срещу доста силни нападатели - бразилеца Жан Карлос, Домовчийски. Не е имало някой който да няма спиране.
Кой е мачът, който няма да забравиш?
Дебютът ми с Левски в А група ми е много скъп спомен. Играхме срещу Локомотив /Пловдив/, тогава имаше около 15 хил на стадиона. Като влязох и настръхнах, целият стадион скочи. Този спомен никога няма ми излезе от главата. Тогава постигнахме и категорична победа с 6:1.
Предстои ви гостуване на Верея /Ст. Загора/. Какви са очакванията ти?
Очакванията на всички са за победа. Във всеки мач искаме да играем по-добре и да радваме хората, които идват да ни гледат. В крайна сметка футболът е игра за феновете най-вече.
Какви са целите, които си поставяш докато си в Нефтохимик?
Най-важното нещо е всички да сме живи и здрави, да няма контузии, отборът да е задружен. Ще се хвърляме да побеждаваме във всеки мач. За нас е важно да играем на максимум и да даваме всичко от себе си.
Симеон Иванов - Матераци стана част от отбора на Нефтохимик в края на миналата година. Защитникът е роден на 8 февруари 1990 г., в София. Юноша е на Левски, от където започва и професионалната му кариера. През 2010 г. преминава в испанския Райо Валекано, където играе година и половина. След като се връща в Българя се състезава за Академик (София), Любимец, Витоша (Бистрица), Ботев (Враца) и Добруджа (Добрич).
Ето какво разказа пред клубния сайт на Нефтохимик за хубавите и трудните моменти в кариерата си.
Защо реши да приемеш предложението да се състезаваш за Нефтохимик?
Защото Нефтохимик е сериозно име в българския футбол. Димчо Ненов ми беше треньор в Добрич близо година, предполагам, че той е предложил да говорят с мен. Диян Петков ми се обади и се разбрахме с едни телефонен разговор. Попита ме дали имам желание да играя за Нефтохимик, аз му отговорих с „да“.
Успя ли да се адаптираш вече в отбора и започва ли да се утвърждава колективът?
Тепърва трябва да се изграждаме като колектив, доста нови момчета има. Минали са два мача и няколко контроли. Всеки ден трябва да израстваме. Според мен в Нефтохимик има добри футболисти, повечето са млади момчета и всички имат желание да се развиват. Най-важното е, че всички искат да вървят нагоре и да помогнат на отбора също да се развива. Стараем се да даваме най-доброто от себе си.
Разкажи ми как се стигна до трансфера ти в Райо Валекано.
С Райо нещата се случиха неочаквано. Имах роднина, който живее в Мадрид. Той ме запозна с един мениджър, който ми уреди пробен период. Бях 2 седмици там. След това ми казаха, че ще остана и вече двата клуба се разбраха. Не заех езика, но хубавото, беше че момчетата знаеха английски и се разбирахме.
Как те приеха?
Приеха ме добре, испанците са доста топла нация и не е чак толкова трудна адаптацията. Бързо се адаптирах в отбора, езика също не е много труден и когато го научиш се чувстваш все едно си тренираш в България.
Какви бяха разликите в тренировъчния процес?
Тренировъчният процес не се отличаваше толкова от този в Левски. Може би разликата беше в манталитета, защото в Испания всеки гледа да развие първо собствените си качествата си и тогава да дава съвети на останалите. Всеки гледа в собствената си паничка. Доволен от престоя си там. Не съжалявам за отборите, в които съм бил.
Какви са впечатленията ти от испанското първенство?
Аз играех във втория отбор, който беше в четвърта дивизия и никога не беше влизал в трета. Тогава отборът влезе в трета дивизия и всички бяха много щастливи. Иначе нивото в трета дивизия е доста високо. Например нападателят ни в момента играе в Депортиво, даже вкара гол на Барселона. Не е толкова голяма разликата между техните трета и първа дивизия. Не случайно тогава Алкоркон победи Реал Мадрид. Беше доста интересно първенството. Всички се стараят, имат условия и затова футболът им е на такова ниво.
В Испания претърпяваш тежка контузия. Трудно ли беше възстановяването?
Да, скъсах връзки. Когато си далече от семейство и приятели е доста трудно да приемеш нещата сам. Отиваш да вършиш някаква работа, но в случая здравето не ти го позволява. Това ми беше най-трудният период. След контузията прекратихме договора. Той изтичаше след една година, но ми казаха, че е по добре да се възстановя. Друго момче скъса връзки преди мен, и при него нещата се случиха по същия начин.. Седем-осем месеца не играх.
Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш?
Не мога да кажа конкретно име. С Левски съм играл срещу доста силни нападатели - бразилеца Жан Карлос, Домовчийски. Не е имало някой който да няма спиране.
Кой е мачът, който няма да забравиш?
Дебютът ми с Левски в А група ми е много скъп спомен. Играхме срещу Локомотив /Пловдив/, тогава имаше около 15 хил на стадиона. Като влязох и настръхнах, целият стадион скочи. Този спомен никога няма ми излезе от главата. Тогава постигнахме и категорична победа с 6:1.
Предстои ви гостуване на Верея /Ст. Загора/. Какви са очакванията ти?
Очакванията на всички са за победа. Във всеки мач искаме да играем по-добре и да радваме хората, които идват да ни гледат. В крайна сметка футболът е игра за феновете най-вече.
Какви са целите, които си поставяш докато си в Нефтохимик?
Най-важното нещо е всички да сме живи и здрави, да няма контузии, отборът да е задружен. Ще се хвърляме да побеждаваме във всеки мач. За нас е важно да играем на максимум и да даваме всичко от себе си. 
