Един от интригуващите въпроси, на които ще получим отговор на 12 май е дали БСП ще успее да догони ГЕРБ в Бургас.
С появата на Димитър Николов и сядането му на кметския стол, Бургас се превърна във витрина на управлението на ГЕРБ. Доскоро лишавания от внимание градq стана в любимо дете на правителството на Бойко Борисов и каквото и да поискаше Николов го получаваше. Така и през 2011 год. почти цялата област попадна в ръцете на областния лидер на ГЕРБ -Димитър Бойчев и компания. Моделът на Бургас завладя и останалите черноморски общини и не случайно започна да се говори, че "на изток България завършва с ГЕРБ".
От другата страна, местната организация на БСП понесе тежък удар с наложената от София кандидатура на Йоан Костадинов за четвърти мандат като кмет през 2007 год. Социалистите категорично загубиха и се свлякоха до дъното с петима съветника. После на парламентарните избори през 2009 год. червените останаха четвърти в областта, като бяха изместени от очакваното второ място от ДПС и Атака. Червените в Бургас определено се сдобиха с комплекс за малоценност. Притаиха се, замълчаха. Не помогнаха и идванията на Станишев и гневните му думи към местния актив -"Не можем да печелим национални избори, ако губим в Бургас". И беше прав. Само спомен останаха годините в които той и Първанов се кандидатираха от Бургас и печелеха избори. Появата на симпатичния и добре говорещ Павел Маринов даде малко силици на социалистите или поне ги поосвежи с по младо лице. После сред съветниците на местните избори 2011 год. успя да се промъкне и устатия адвокат Евгений Мосинов, който пръв се осмели да "захапе" кмета Николов за "синята зона", общинските заеми, за липсата на контрол върху управлението му, но той изглеждаще някак си самотен и неподкрепен. Червените просто бяха приели ролята си на аутсайдери в местната политика и се радваха и на скромните 10 процента от гласовете и на "гигантските" 600 гласа, подадени за тях в "Меден Рудник".
Така до сегашните избори и появата на родопчанина Димчо Михалевски.
Водачът на листата на червените влетя на "Фердинандова" с летяш старт и бързо издуха мухлясълия въздух, буквално и в преносния смисъл. Дори се сети да поизчисти и освежи офиса на партията. Сега пред партийната централа се вее чисто ново червено и национално знаме. Струпват се млади и стари активисти. Дори има изобилие от агитационни материали. На предишни избори червените печатаха дипляни и плакати в последната седмица.
Сега Михалевски наложи свой "политически борд" върху левицата в града. Самият той показа завидна енергичност и топлина в отношенията с хората. За разлика от по студения Орешарски, който беше депутат от БСП в предния мандат от Бургас, Михалевски не бяга от контакти с хората, говори добре и смело.
Герберите отначало подцениха появата на Михалевски. Посрещнаха го с намека, че е парашутист, а техните депутати всичките са от Бургас и за работили за Бургас. Заложиха и на кампанията при която кмета Николов е главно действащо лице. Той и без това им нареди листата. Появиха се билбордове и реклами във вестици със спортни зали, нови мостове и разбира се остров "Света Анастасия". Всичко това е работа на кмета, но се ползва и за парламентарните избори. Въобще ГЕРБ започнаха кампанията на принципа "Имаме си наш кмет, трябва ни и наше правителство". Иначе кмета токув виж се разплакал за новите автобуси и проронил "Ще ни ги вземат, безпокоя се за автобусите". Трогателно
Ако преди БСП биха замълчали на тази мелодрама, то сега Михалевски и компания отговориха, че парите не идват от ГЕРБ, а от Европа и без ГЕРБ пак ще ги има за града, че проектите на Николов са повечето правени преди него и накрая, че много неща се започват, но няма пари за всичко.
Истината е че БСП имат да догонват ГЕРБ в Бургас и областта поне с две-три обиколки. Дори да започнат да им дишат във врата на тези избори, ще е е успех. Истината е и че днес БСП в Бургас започва да прилича най сетне на отбор от съмишленици, но отсреща стои армията на "шефа", както наричат Николов, който засега не е губил избори, поне по времето на ГЕРБ. Ще догонят ли червените ГЕРБ в Бургас
Един от интригуващите въпроси, на които ще получим отговор на 12 май е дали БСП ще успее да догони ГЕРБ в Бургас.
С появата на Димитър Николов и сядането му на кметския стол, Бургас се превърна във витрина на управлението на ГЕРБ. Доскоро лишавания от внимание градq стана в любимо дете на правителството на Бойко Борисов и каквото и да поискаше Николов го получаваше. Така и през 2011 год. почти цялата област попадна в ръцете на областния лидер на ГЕРБ -Димитър Бойчев и компания. Моделът на Бургас завладя и останалите черноморски общини и не случайно започна да се говори, че "на изток България завършва с ГЕРБ".
От другата страна, местната организация на БСП понесе тежък удар с наложената от София кандидатура на Йоан Костадинов за четвърти мандат като кмет през 2007 год. Социалистите категорично загубиха и се свлякоха до дъното с петима съветника. После на парламентарните избори през 2009 год. червените останаха четвърти в областта, като бяха изместени от очакваното второ място от ДПС и Атака. Червените в Бургас определено се сдобиха с комплекс за малоценност. Притаиха се, замълчаха. Не помогнаха и идванията на Станишев и гневните му думи към местния актив -"Не можем да печелим национални избори, ако губим в Бургас". И беше прав. Само спомен останаха годините в които той и Първанов се кандидатираха от Бургас и печелеха избори. Появата на симпатичния и добре говорещ Павел Маринов даде малко силици на социалистите или поне ги поосвежи с по младо лице. После сред съветниците на местните избори 2011 год. успя да се промъкне и устатия адвокат Евгений Мосинов, който пръв се осмели да "захапе" кмета Николов за "синята зона", общинските заеми, за липсата на контрол върху управлението му, но той изглеждаще някак си самотен и неподкрепен. Червените просто бяха приели ролята си на аутсайдери в местната политика и се радваха и на скромните 10 процента от гласовете и на "гигантските" 600 гласа, подадени за тях в "Меден Рудник".
Така до сегашните избори и появата на родопчанина Димчо Михалевски.
Водачът на листата на червените влетя на "Фердинандова" с летяш старт и бързо издуха мухлясълия въздух, буквално и в преносния смисъл. Дори се сети да поизчисти и освежи офиса на партията. Сега пред партийната централа се вее чисто ново червено и национално знаме. Струпват се млади и стари активисти. Дори има изобилие от агитационни материали. На предишни избори червените печатаха дипляни и плакати в последната седмица.
Сега Михалевски наложи свой "политически борд" върху левицата в града. Самият той показа завидна енергичност и топлина в отношенията с хората. За разлика от по студения Орешарски, който беше депутат от БСП в предния мандат от Бургас, Михалевски не бяга от контакти с хората, говори добре и смело.
Герберите отначало подцениха появата на Михалевски. Посрещнаха го с намека, че е парашутист, а техните депутати всичките са от Бургас и за работили за Бургас. Заложиха и на кампанията при която кмета Николов е главно действащо лице. Той и без това им нареди листата. Появиха се билбордове и реклами във вестици със спортни зали, нови мостове и разбира се остров "Света Анастасия". Всичко това е работа на кмета, но се ползва и за парламентарните избори. Въобще ГЕРБ започнаха кампанията на принципа "Имаме си наш кмет, трябва ни и наше правителство". Иначе кмета токув виж се разплакал за новите автобуси и проронил "Ще ни ги вземат, безпокоя се за автобусите". Трогателно
Ако преди БСП биха замълчали на тази мелодрама, то сега Михалевски и компания отговориха, че парите не идват от ГЕРБ, а от Европа и без ГЕРБ пак ще ги има за града, че проектите на Николов са повечето правени преди него и накрая, че много неща се започват, но няма пари за всичко.
Истината е че БСП имат да догонват ГЕРБ в Бургас и областта поне с две-три обиколки. Дори да започнат да им дишат във врата на тези избори, ще е е успех. Истината е и че днес БСП в Бургас започва да прилича най сетне на отбор от съмишленици, но отсреща стои армията на "шефа", както наричат Николов, който засега не е губил избори, поне по времето на ГЕРБ. 
