Днес ще ви представя една изключително усмихната и енергична жена. Приятелите казват за нея, че е невероятно добър човек, трудно някой може да я разгневи. Тя е мой колега. И няма човек от гилдията, който да не я познава. Рядко можете да я видите тъжна. Ако искате да я срещнете, можете да го направите сутрин. Всеки ден изминава пеш разстоянието квартал" Зорница"- Морската градина/до офиса, в който работи/. Обожава семейството и приятелите си. Знае как да се забавлява. Но и знае и как да работи. Изпитва погнуса от мокри вилици. Мрази да се снима.
Тя е родена родена на 4 септември 1971 г. в Бургас. по образование е юрист, но по призвание е журналист. Сега в последните години обаче, омерзена от платените и зависими медии, обръща поглед към правото.
Още като студентка започва работа във вестник "Черно море- юг", с главен редактор Евдокия Симеонова. Там работи до самото му закриване. След това ставен главен редактор на телевизия ТВ Микс. През 1999 г. е кореспондент на вестник "Дума", "Земя" и "Русия днес от Бургас". Междувременно работи и във вестник "Морски труд"с главен редактор Мария Кехайова. През същата година е избрана за пресаташе на БСП Бургас.
През мандата на Тройната коалиция 2005 – 2009 г. работи в Областна администрация- Бургас като специалист "Връзки с обществеността". От март 2011 година е главен редактор на вестник" Компас". В момента се занимавам с това, за което е учила- правото.
Изкушена е от политиката от много отдавна и сега е кандидат за депутат от листата на БСП. Казва се Дарина Стоянова или иначе- тя е широката усмивка на бургаската журналистика и разговаряхме чисто по - женски.
- Здравей, Дарина, как си?
- Обзел ме е един работнически ентусиазъм и се трудя активно в летния сезон.
- В какво настроение те заварвам?
- Лудо, напрегнато, ядосано, леко смешно и... нещо такова объркано.
-Човек като те гледа , ти си все усмихната, имаш позитивно излъчване. Кажи ми, що за човек си същност?
- Весел, щастлив, доволен от живота. Харесвам това, което правя, чувствам се добре в кожата си. Харесвам се и се опитвам се харесвам и хората около мен. Стремя се да участвам в живота, а не да го оставя да минава през мен и покрай мен. Правя това което искам и смятам за правилно.
-Как ти преминава денят?
- Ставане рано и излизане рано. Пиене на кафе. Работа. Обедна почивка и разходки. Край на работния ден. Питие след работа. И.....така.
-Какво е задължителното, което правиш всеки ден?
- Ходя пеша. Това е нещо, което правя от дълги години. Активен пешеходец съм. Всеки ден отивам и се връщам пеша от работа, а всеки свободен час го използвам пак за ходене. Това е нещото, без което не мога. Не се чувствам добре, ако не съм навъртяла поне 10 км. Обикновено на ден ми се събира от 2 часа активно ходене. И ходя пеша не защото нямам пари, както ми заяви един мой партиен „другар“. Движа се по този начин, защото ми се отразява добре. Защото ако повече хора оставят колите си и тръгнат пеша, въздухът в града ще бъде доста по- чист. В последно време забелязвам, че много мои съграждани също тръгнаха пеша и това е добре. Но трябва спешно да се оправи пешеходната инфраструктура. Мислим за шофьорите как да им е по- удобно да паркират и да се движат, мислим за велосипедистите, но за пешеходците още нищо не е направено. Тротоарите в голямата си част са разбити и трудно се ходи по тях. Особено с токчета.(смее се)
-Как релаксираш?
- Чета книги. Но само в почивните дни. Една книга в събота, една книга в неделя. Добре ми се отразява. Ако през седмица съм имала много работа, усещам как нямам търпение да дойде събота сутринта и да грабна книгата. Чувствам почти физически глад за четене, да усетя с пръсти корицата, хартията, мириса й. Ако ме питаш какво чета- каквото ми харесва на момента, зависи от настроението, нагласа ми. Записана съм на библиотека и имам богат избор на четиво. Не пропускам и новите заглавия по книжарниците.
-Има ли нещо в живота ти, от което се срамуваш?
- Не, чак да се срамувам не. Не съм убила никой, не съм крала, не съм мамила. Но има моменти, когато съм се срамувала заради чужди грешки или дела. А като всеки човек, и аз съм правила глупости- някои големи, други малки, но... засега без фатален край.(смее се)
-Ако можеш да промениш живота си, какво би променила?
- Може би не бих се захванала с журналистика. Не че не ми харесва професията, но нещата вече са по- различни. Мисля, че е доста по- трудно сега да пишеш свободно, отколкото преди 20 години. Няма разлика между икономическата и корпоративна зависимост и политическата зависимост, а това води до невъзможност да се изразяваш свободно. Това не ми харесва. Затова през последните години се върнах към професията, за която съм учила и сега основно се занимавам с право.
-С какво най-много се гордееш?
- Със себе и с това, което съм постигнала.
-Страхуваш ли се от нещо и от какво?
- Имам ужасно много страхове, но най- голям е страхът ми от болести. Здравето е най- важно. Всичко друго се нарежда след него.
-На какво най-много се смееш, забавляваш?
- На всичко. Въпрос на натура. Както казва една моя колежка – аз съм си самодостатъчна за забавления и никога не ми е скучно.
-Какво мразиш?
- Нищо или поне не се сещам. Омразата е много силно чувство. Не мисля, че мразя нещо или някой. Много неща не ми ми харесват, но чак до омраза не стигам. Ааа, сега се сетих. Много мразя в заведение да ми дават мокра чаша, вилица или чиния. Брррр.(прави физиономия на погнуса)
-
Коя е най-голямата ти слабост?
- Много съм добричка и винаги прощавам на хората, които да го наречем така- създавали са ми неприятности. Затова с приятели се шегуваме, че редовно си ходя със забит нож в гърба, който не виждам.
-Кажи ми кое е нещото, което все ти липсва в гардероба,а реално го имаш в изобилие?
- Рокли. Никога не ми стигат, колкото и да имам.
-Доставя ли ти сладост журналистиката?
- Вече не. Преди години, когато започнах работа в Черно море- юг изпитвах радост и чувство на удовлетворение от свършената работа. С годините все повече не ми харесваше това, което правя, а и това което колеги пишат и което ги карат да пишат. С две думи разочарована съм.
-Смяташ ли,че има фалш в нашата професия?
- Да, то само това остана. Дори вече и обикновените дописки са фалшиви. Вярно е, че всеки работи за пари, но трябва да има поне мъничко морал и здрав разум.
-Ко е най-безумното нещо, което си чула а себе си?
- Че съм била любовница на кого ли не.
-Политиката от кога те изкушава?
- Много отдавна. Вътре в мен винаги съм имала усещането за социална справедливост , дразня се социалната неправда, която е около мен. А сега още повече. Лично аз смятам, че винаги има изход от всяко положение и не всичко е толкова черно и мрачно. Но трябва да се работи и то да се работи за хората, за защита на техните интереси и тогава винаги ще се постигне успех.
-Какво искаш да ти се случи още в живота?
-Само хубави и положителни неща.
-Имаш ли мечти, мечтаеш ли?
- Да. Искам да обиколя света. Осъзнавам, че имам да виждам още толкова много непознати места. За успокоение на нервите от време на време разглеждам обявите за екзотични пътешествия и си представям, че съм там.
-Сърцето ти свободно ли е?
-Да.(усмихва се)
-Какво смяташ за българския мъж?
- Губи ми се нещо.(смее се)
-Била ли си разочарована в любовта?
- Не. Не съм изпитвала някакви супер дълбоки чувства, за да се разочаровам. А и животът е твърде кратък, за да се терзаеш за това дали някой мъж те обича или не.
-Какво е за теб любовта?
- Хубаво чувство, което води хората до полудяване.
-А приятелството?
- Виж, това е нещо различно. Много държа на приятелите. Те са много важни за мен. Признавам си, че без тях не мога.
-Приятелите за теб са...
- Най- важните хора на света.
-Семейството за теб е....
- Пристан.
-Грехът е.....
- В библейски план нещо страшно, но признавам си, че съм съгрешавала и най- важното грешила.
-Какво не знаят хората за теб?
- Те си мислят, че знаят много неща, но всъщност нищо не знаят. Не знаят, че рядко се интересувам от тяхното мнение за мен.
-Как би продължила фразата "По женски......
- ..с мъжки характер.
-За интервюто ти поисках да ми изпратиш снимка. Каза ми, че нямаш.
- Да, така е. Нямам снимки. Последно сериозно се снимах за кампанията на миналите парламентарни избори. Иначе имам много снимки от купони, но аз не обичам да излагам на показ личния си живот. Освен това на тези снимки не съм сама, а с приятели. Предпочитам да си ги разглеждам с тях. Това си хубави лични спомени, които смятам да запазя за себе си.
-Много ти благодаря! Беше изключително удоволствие да си говоря ,с теб, то винаги ми е било приятно!
-Отговорът на Дарина-ШИРОКА УСМИВКА!
[caption id="attachment_81090" align="aligncenter" width="660"]
Дарина в действие[/caption]
[caption id="attachment_81091" align="aligncenter" width="720"]
с любимия племенник[/caption]
[caption id="attachment_81093" align="aligncenter" width="720"]
Ученическа екскурзия до Москва, 1987г.[/caption]
