Днес Ви представям втора част на интервюто със сексолога д-р Румен Бостанджиев. За секса, любовта, изневярата, отношенията между партньорите искрено и лично си поговорихме с него. Той е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. В момета е преподавател в БСУ и се занимава изследователска и развойна дейност в Институт „Компас“ - Бургас.
Още през 90-те години, той революционно се включваше по темата за секса в тийн предаването „Лексикон”. По-големите добре си спомняме съветите му от тогава. Години по-късно, решихме отново да поговорим. Един изключителен събеседник, високо ерудиран и само за е-Бургас коментира какво е изневярата, появява ли се във времето "скука" в интимните отношения....Спирам до тук, за да ви бъде пак интересна срещата с него. Ето я втора част на разговора с д-р Бостанджиев.
-Какво привлича най-често мъжете у една жена?
-Когато човек се затруднява да осмисли сложността на живота, неговото многообразие и променливост, той е склонен да търси прости и статични обобщаващи схеми, които му дават еднозначни отговори. В такива случаи предпочитаме да говорим за „мъжете“ и за „жените“ като за някакви стада еднообразни животни, следващи общите закони на природата.
Ако се опитаме да бъдем малко по-диференцирани, неизбежно ще си дадем сметка, че и мъжете и жените все пак са хора, а хората са различни и поради това няма как всички да са привлечени или отблъснати от едно и също. И добре че е така, защото в противен случай щяха да се чифтосват само средно статистическите индивиди и човешкият род би загубил цялото си пъстроцветно богатство от различия.
-А жените какво ги привлича у един мъж?
-Твърде много се спекулираше с различията между половете. Днес все повече се налага мнението, че мъжете и жените си приличат повече, от колкото се различават. Именно това прави възможно разбирателството и сътрудничеството.
-Любовта в днешно време съществува ли?
-Любовта не съществува само във времето, а преди всичко между хората. Тя става реалност когато човек я носи в душата си и е готов да я сподели с някой друг, който също я носи в себе си. Някои автори дори приемат, че Любовта е основен организиращ принцип във Вселената. Дали ние ще я отгледаме в собствената си душа, дали ще се грижим за нея и ще я развиваме, избираме сами. Много малко са хората у които не е посята тази Божествена частица Любов. Трябва да си бил жестоко изоставен и малтретиран от малък, за да не тлее у теб тази искра.
У повечето хора вълшебния и пламък пламва още от първата ласка, която получаваме, идвайки на този свят. В мозъка ни има специални клетки, които са отговорни за това, тъй като без Любовта ние няма как да оцеляваме и да се развиваме като елементи от човешката общност.
Когато съзряваме ние вплитаме Божествената нишка на любовта в потока на еротичното ни желание и копнеж. Научаваме се да я вграждаме в интимните си отношения и така я предаваме на следващите поколения.
Човек трябва да е дълбоко травмиран за да твърди, че „днешното време“ му е отнело любовта. Любовта е измерение, равнопоставено на времето и поради това ако тя изчезне, навярно и времето ще спре.
-Какво мислите за изневярата? Много хора я приемат за нещо нормално.
-Преди време се разсърдих на една журналистка, която ми приписа изказването „Изневярата укрепва брака“. С течение на времето обаче тази мисъл взе да ми харесва. Въпросът всъщност не е в изневярата, а във вярата. Ако ние вярваме, че това, което ни свързва с нашия партньор е достатъчно истинско и дълбоко, наличието на евентуални паралелни връзки от негова или от наша страна едва ли би било толкова фатално, колкото сме свикнали да мислим. Въпросът тук е дали ще успеем да постигнем деликатния баланс между интересите и потребностите на всяка от страните, без да причиняваме някому страдание. Това в никакъв случай не е лесна задача, но залогът е постоянната възможност човек да обогатява живота си с нов опит и нови възможности.
-Кой изневерява повече-мъжете или жените?
-Ако говорим за хетеросексуалните отношения, чисто математически не е възможно някой от двата пола да изневерява повече.
-Какво смятате, нормално ли е едно 13-14 годишно момиче за да води полов живот?
-Отдавна по темата за първите интимни преживявания, възрастта не е фокусът, още повече ако трябва и да определяме някакви нормативи. Това е преди всичко въпрос на лична отговорност спрямо себе си и спрямо другия. Отговорност както по отношение на чувствата, така и на последиците от сексуалната активност. За да са отговорни, младите хора трябва да са компетентни и освен това да имат свободата за отговорен самостоятелен избор. Напълно погрешна е идеята, че с родителски забрани и заплахи се изгражда отговорност у младите.
-Доскучава ли сексът при дългогодишни партньори?
-Двойките, на които им липса истинска свързаност и фантазия за това как да придават постоянно жив смисъл на отношенията си, навярно очакват позитивен отговор на този въпрос. Фактите обаче говорят друго. Съществуват не малко двойки, които успяват да направят така, че с годините удовлетвореността им от съвместния интимен живот става по-голяма. Това няма как да се случи ако приемем клишето за „доскучаването“.
А какво смятате за секс за една нощ?
-Интересно е как решаваме срещата ни с някого да е само за една нощ. Обикновено ако сме свободни и се случи да ни е хубаво с даден нов партньор, ние имаме желание да се виждаме още с него и да развиваме връзката си. Принципният отказ от подобна възможност няма как да не е знак за нещо, върху което си струва човек да се замисли.
-Човек ражда ли се добър любовник или се учи с годините на такъв?
Трябва да уточним какво разбираме под „добър любовник“. За повечето хора това означава даден човек да е достатъчно чувствителен към преживяванията на другия, да ги разбира и да е склонен да се съобразява с тях. Добрият любовник се очаква да е благороден и всеотдаен, автентичен, емоционален, креативен и устойчив в трудни житейски ситуации. Той би следвало да умее да се справя чрез достигане до взаимно съгласие с неизбежните моменти на различия и конфликти. В съвременната психология всички тези качества биха могли да се обединят в понятието ПАРТНЬОРСКА КОМПЕТЕНТНОСТ, което се развива на основата на емоционалната и социалната компетентност. Никой не се ражда с изградена партньорска компетентност. Тя се развива непрекъснато в опита и взаимоотношенията ни с другите хора.
-И все пак кое е по-доброто-секс с чувство или секс само за доказване и чесане на егото?
-В ежедневните разговори се лансира идеята за „чистия секс“, освободен от всякакви човешки чувства. За мен това е една напълно измислена категория. Всъщност става дума за нещо съвсем различно - какви са чувствата, които мотивират сексуалното ни поведение. За хора с по-примитивна душевност еротичните мотиви се изчерпват с чувственото желание и напрежението, породено от сексуалната абстиненция. Те са склонни да приемат сексуалния контакт като „физиологична нужда“, която би могла да се удовлетвори и извън някакви значими човешки отношения, които излишно усложняват нещата. Подобна нагласа обаче е самоограничаваща, тъй като тя пречи да приемаме сексуалния партньор като равностойно човешко същество и му отрежда непривлекателната роля да е единствено обект на нашите желания. Ужасно е когато третираме другите като обекти, както и това нас да ни третират като обекти. Най-значимата ни човешка същност е това, че сме субекти на живота си и на изборите си, че носим свободата и отговорността да определяме битието си. Затова и интимността е невъзможна ако не се приемаме взаимно в най-висока степен като субекти.
-Какво ще пожелаете на нашите читатели?
-Голите пожелания едва ли имат реален смисъл. Това, което реално предлагаме като възможност за смислени срещи с бургазлии са инициативите на Института за развитие на човешките отношения – „Компас“, който създадохме в центъра на града, точно срещу бургаската опера. Нашата идея е да предоставим възможност не само на столичани да получават професионална подкрепа и помощ в трудни моменти от семейния си живот.
Освен това в най-скоро време ние сме разработили и ще стартираме няколко психо-образователни програми, ориентирани към развитие на партньорската компетентност при отделни лица и двойки на различна възраст и в различен статус. Подготвили сме и програма за подкрепа на родителите в стремежа им да развиват емоционалната и социалната компетентност на своите деца. Искрено се надявам заедно с жителите на гр. Бургас да откриваме нови, оригинални и полезни възможности за смислени срещи и съвместни начинания.
Сексологът Румен Бостанджиев: В днешно време въпросът не е в изневярата, а във вярата
Днес Ви представям втора част на интервюто със сексолога д-р Румен Бостанджиев. За секса, любовта, изневярата, отношенията между партньорите искрено и лично си поговорихме с него. Той е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. В момета е преподавател в БСУ и се занимава изследователска и развойна дейност в Институт „Компас“ - Бургас.
Още през 90-те години, той революционно се включваше по темата за секса в тийн предаването „Лексикон”. По-големите добре си спомняме съветите му от тогава. Години по-късно, решихме отново да поговорим. Един изключителен събеседник, високо ерудиран и само за е-Бургас коментира какво е изневярата, появява ли се във времето "скука" в интимните отношения....Спирам до тук, за да ви бъде пак интересна срещата с него. Ето я втора част на разговора с д-р Бостанджиев.
-Какво привлича най-често мъжете у една жена?
-Когато човек се затруднява да осмисли сложността на живота, неговото многообразие и променливост, той е склонен да търси прости и статични обобщаващи схеми, които му дават еднозначни отговори. В такива случаи предпочитаме да говорим за „мъжете“ и за „жените“ като за някакви стада еднообразни животни, следващи общите закони на природата.
Ако се опитаме да бъдем малко по-диференцирани, неизбежно ще си дадем сметка, че и мъжете и жените все пак са хора, а хората са различни и поради това няма как всички да са привлечени или отблъснати от едно и също. И добре че е така, защото в противен случай щяха да се чифтосват само средно статистическите индивиди и човешкият род би загубил цялото си пъстроцветно богатство от различия.
-А жените какво ги привлича у един мъж?
-Твърде много се спекулираше с различията между половете. Днес все повече се налага мнението, че мъжете и жените си приличат повече, от колкото се различават. Именно това прави възможно разбирателството и сътрудничеството.
-Любовта в днешно време съществува ли?
-Любовта не съществува само във времето, а преди всичко между хората. Тя става реалност когато човек я носи в душата си и е готов да я сподели с някой друг, който също я носи в себе си. Някои автори дори приемат, че Любовта е основен организиращ принцип във Вселената. Дали ние ще я отгледаме в собствената си душа, дали ще се грижим за нея и ще я развиваме, избираме сами. Много малко са хората у които не е посята тази Божествена частица Любов. Трябва да си бил жестоко изоставен и малтретиран от малък, за да не тлее у теб тази искра.
У повечето хора вълшебния и пламък пламва още от първата ласка, която получаваме, идвайки на този свят. В мозъка ни има специални клетки, които са отговорни за това, тъй като без Любовта ние няма как да оцеляваме и да се развиваме като елементи от човешката общност.
Когато съзряваме ние вплитаме Божествената нишка на любовта в потока на еротичното ни желание и копнеж. Научаваме се да я вграждаме в интимните си отношения и така я предаваме на следващите поколения.
Човек трябва да е дълбоко травмиран за да твърди, че „днешното време“ му е отнело любовта. Любовта е измерение, равнопоставено на времето и поради това ако тя изчезне, навярно и времето ще спре.
-Какво мислите за изневярата? Много хора я приемат за нещо нормално.
-Преди време се разсърдих на една журналистка, която ми приписа изказването „Изневярата укрепва брака“. С течение на времето обаче тази мисъл взе да ми харесва. Въпросът всъщност не е в изневярата, а във вярата. Ако ние вярваме, че това, което ни свързва с нашия партньор е достатъчно истинско и дълбоко, наличието на евентуални паралелни връзки от негова или от наша страна едва ли би било толкова фатално, колкото сме свикнали да мислим. Въпросът тук е дали ще успеем да постигнем деликатния баланс между интересите и потребностите на всяка от страните, без да причиняваме някому страдание. Това в никакъв случай не е лесна задача, но залогът е постоянната възможност човек да обогатява живота си с нов опит и нови възможности.
-Кой изневерява повече-мъжете или жените?
-Ако говорим за хетеросексуалните отношения, чисто математически не е възможно някой от двата пола да изневерява повече.
-Какво смятате, нормално ли е едно 13-14 годишно момиче за да води полов живот?
-Отдавна по темата за първите интимни преживявания, възрастта не е фокусът, още повече ако трябва и да определяме някакви нормативи. Това е преди всичко въпрос на лична отговорност спрямо себе си и спрямо другия. Отговорност както по отношение на чувствата, така и на последиците от сексуалната активност. За да са отговорни, младите хора трябва да са компетентни и освен това да имат свободата за отговорен самостоятелен избор. Напълно погрешна е идеята, че с родителски забрани и заплахи се изгражда отговорност у младите.
-Доскучава ли сексът при дългогодишни партньори?
-Двойките, на които им липса истинска свързаност и фантазия за това как да придават постоянно жив смисъл на отношенията си, навярно очакват позитивен отговор на този въпрос. Фактите обаче говорят друго. Съществуват не малко двойки, които успяват да направят така, че с годините удовлетвореността им от съвместния интимен живот става по-голяма. Това няма как да се случи ако приемем клишето за „доскучаването“.
А какво смятате за секс за една нощ?
-Интересно е как решаваме срещата ни с някого да е само за една нощ. Обикновено ако сме свободни и се случи да ни е хубаво с даден нов партньор, ние имаме желание да се виждаме още с него и да развиваме връзката си. Принципният отказ от подобна възможност няма как да не е знак за нещо, върху което си струва човек да се замисли.
-Човек ражда ли се добър любовник или се учи с годините на такъв?
Трябва да уточним какво разбираме под „добър любовник“. За повечето хора това означава даден човек да е достатъчно чувствителен към преживяванията на другия, да ги разбира и да е склонен да се съобразява с тях. Добрият любовник се очаква да е благороден и всеотдаен, автентичен, емоционален, креативен и устойчив в трудни житейски ситуации. Той би следвало да умее да се справя чрез достигане до взаимно съгласие с неизбежните моменти на различия и конфликти. В съвременната психология всички тези качества биха могли да се обединят в понятието ПАРТНЬОРСКА КОМПЕТЕНТНОСТ, което се развива на основата на емоционалната и социалната компетентност. Никой не се ражда с изградена партньорска компетентност. Тя се развива непрекъснато в опита и взаимоотношенията ни с другите хора.
-И все пак кое е по-доброто-секс с чувство или секс само за доказване и чесане на егото?
-В ежедневните разговори се лансира идеята за „чистия секс“, освободен от всякакви човешки чувства. За мен това е една напълно измислена категория. Всъщност става дума за нещо съвсем различно - какви са чувствата, които мотивират сексуалното ни поведение. За хора с по-примитивна душевност еротичните мотиви се изчерпват с чувственото желание и напрежението, породено от сексуалната абстиненция. Те са склонни да приемат сексуалния контакт като „физиологична нужда“, която би могла да се удовлетвори и извън някакви значими човешки отношения, които излишно усложняват нещата. Подобна нагласа обаче е самоограничаваща, тъй като тя пречи да приемаме сексуалния партньор като равностойно човешко същество и му отрежда непривлекателната роля да е единствено обект на нашите желания. Ужасно е когато третираме другите като обекти, както и това нас да ни третират като обекти. Най-значимата ни човешка същност е това, че сме субекти на живота си и на изборите си, че носим свободата и отговорността да определяме битието си. Затова и интимността е невъзможна ако не се приемаме взаимно в най-висока степен като субекти.
-Какво ще пожелаете на нашите читатели?
-Голите пожелания едва ли имат реален смисъл. Това, което реално предлагаме като възможност за смислени срещи с бургазлии са инициативите на Института за развитие на човешките отношения – „Компас“, който създадохме в центъра на града, точно срещу бургаската опера. Нашата идея е да предоставим възможност не само на столичани да получават професионална подкрепа и помощ в трудни моменти от семейния си живот.
Освен това в най-скоро време ние сме разработили и ще стартираме няколко психо-образователни програми, ориентирани към развитие на партньорската компетентност при отделни лица и двойки на различна възраст и в различен статус. Подготвили сме и програма за подкрепа на родителите в стремежа им да развиват емоционалната и социалната компетентност на своите деца. Искрено се надявам заедно с жителите на гр. Бургас да откриваме нови, оригинални и полезни възможности за смислени срещи и съвместни начинания.
