Бургаският футбол е в много тежко състояние. Това се вижда с просто око. В момента Нефтохимик и Черноморец са в дъното на таблицта, далече от предните места. Реално „шейховете” вече са изпаднали във втора дивизия, а шансовете на Черноморец да остане са теоретични. Трудно е да се повярва, че отбор като Славия ще бъде оставен да изпадне в Б група. Още повече, че президентът на белите Венци Стефанов е и член на Изпълкома на БФС.
В същото време между феновете на двата бургаски тима тлее нестихваща омраза. Това обаче е гибелно за футбола в града. Сметките са точни. Ако Нефтохимик не се беше напрягал в първите две дербите и оставеше акулите да бият, сега Черноморец щеше да е пред Славия в първенството. Такава ситуация е невъзможна обаче, заради огромното напрежение между двата клуба, което се пренася и върху феновете. Футболната общественост в града пък е объркана и потресена. Това се вижда и от кадрите от стадион Лазур. Все по-малко публика идва на мачовете. Дори и на последното градско дерби на стадиона имаше не повече от 3000 души. Срамно малко за събитие от подобен калибър.
За сравнение, на първото бургаско дерби в А група през 1999 година бяха дошли 20 хиляди зрители. Мачът се игра на стадион”Черноморец” и завърши 0-0. Тогава обаче аплодисментите бяха и за двата отбора, а омраза липсваше. Сега тя се е напластила в града. Лагерите са разделени, а местния футбол потъва. Вече дори няма и стадион”Черноморец”. Няма го като функциониращо, истинско съоръжение. Няма ги и Нефтохимик и Черноморец в техния стар автентичен вид. Явно скоро няма да го има и бургаския футбол. Тъжно, но истина.
Сега двата отбора потъват, вкопчили се в братоубийствена прегръдка. В Бургас никога не е имало радикализъм, омраза, фенски изстъпления. Сега има. От години футболните фенове са подкрепяли и двата тима. С малки изключения. Сега „акулите” и „шейховете” са в състояние на война. Двата клуба отиват заедно в по-долна група, затрупани с финансови проблеми и неясно бъдеще. Хоризонтите пред футбола в Бургас са тъжни и мрачни. Жалко. Градът не заслужава подобна съдба. А може би заслужава. Защото именно футболните хора и спортната общественост трябваше да потърси истинска отговорност от виновниците за катастрофата. Това обаче не се случи. И логичното става факт- бургаският футбол се самоубива....
Георги Костадинов
Бургаският футбол е в много тежко състояние. Това се вижда с просто око. В момента Нефтохимик и Черноморец са в дъното на таблицта, далече от предните места. Реално „шейховете” вече са изпаднали във втора дивизия, а шансовете на Черноморец да остане са теоретични. Трудно е да се повярва, че отбор като Славия ще бъде оставен да изпадне в Б група. Още повече, че президентът на белите Венци Стефанов е и член на Изпълкома на БФС.
В същото време между феновете на двата бургаски тима тлее нестихваща омраза. Това обаче е гибелно за футбола в града. Сметките са точни. Ако Нефтохимик не се беше напрягал в първите две дербите и оставеше акулите да бият, сега Черноморец щеше да е пред Славия в първенството. Такава ситуация е невъзможна обаче, заради огромното напрежение между двата клуба, което се пренася и върху феновете. Футболната общественост в града пък е объркана и потресена. Това се вижда и от кадрите от стадион Лазур. Все по-малко публика идва на мачовете. Дори и на последното градско дерби на стадиона имаше не повече от 3000 души. Срамно малко за събитие от подобен калибър.
За сравнение, на първото бургаско дерби в А група през 1999 година бяха дошли 20 хиляди зрители. Мачът се игра на стадион”Черноморец” и завърши 0-0. Тогава обаче аплодисментите бяха и за двата отбора, а омраза липсваше. Сега тя се е напластила в града. Лагерите са разделени, а местния футбол потъва. Вече дори няма и стадион”Черноморец”. Няма го като функциониращо, истинско съоръжение. Няма ги и Нефтохимик и Черноморец в техния стар автентичен вид. Явно скоро няма да го има и бургаския футбол. Тъжно, но истина.
Сега двата отбора потъват, вкопчили се в братоубийствена прегръдка. В Бургас никога не е имало радикализъм, омраза, фенски изстъпления. Сега има. От години футболните фенове са подкрепяли и двата тима. С малки изключения. Сега „акулите” и „шейховете” са в състояние на война. Двата клуба отиват заедно в по-долна група, затрупани с финансови проблеми и неясно бъдеще. Хоризонтите пред футбола в Бургас са тъжни и мрачни. Жалко. Градът не заслужава подобна съдба. А може би заслужава. Защото именно футболните хора и спортната общественост трябваше да потърси истинска отговорност от виновниците за катастрофата. Това обаче не се случи. И логичното става факт- бургаският футбол се самоубива....
Георги Костадинов 
