Росен Кожухаров е един от най-популярните бургаски адвокати. Преминал е през различни нива на правораздаването – прокурор, юрисконсулт, преподавател в Бургаски свободен университет /БСУ/. От седем години е в кантора „Мосинов, Кожухаров и партньори”. Определян е за един най-добрите специалистите в наказателното право в Бургас.
Води част от най-знаковите дела в региона. Той защитаваше Максим Ставийски, сега е ангажиран от близките на 12-годишната Валя, убита на пешеходна пътека, пое защитата и на д-р Сияна Драгнева, обвинена в предизвикване на смърт по непредпазливост и ред други.
За това какво се случва с по-интересните дела, които води Росен Кожухаров и за промените в съдебната система, адвокатът даде обширно интервю пред e-burgas.com
- Г-н Кожухаров, какво се случва с делото за смъртта на Валя, излезе информация, че защитата ще иска да го приключи още на първото заседание с т.нар „съкратено производство”?
-Да, точно така. Защитата е поискала провеждането на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Това е предвидено в Закона право, което колегите са решили да използват. Искам да подчертая – обстоятелството, че няма да бъдат призовавани и разпитвани свидетели и вещи лица, не означава, че съдебно следствие няма да бъде провеждано. Не бива да се счита, че това е някакъв опит за шиканиране на делото от страна на защитата. Повтарям това е едно регламентирано, законноспецифично производство, което е допустимо на първоинстанционно ниво .
- А смятате ли да атакувате експертизата, твърдяща, че обвиняемата Надя Иванова е карала колата си във фаталния момент с 60 км/ч ?
-Този въпрос сме го обсъждали с колегите, с които работим и родителите на Валя. След като фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, бъдат признати от страна на подсъдимата, то нови доказателства в подкрепа на тези факти няма да се събират. При това положение, ние ще съсредоточим своето внимание върху пледирането за произнасяне на една справедлива присъда.
- Какво означава „справедлива присъда” ? Признае ли се за виновна Надя Иванова може да се отърве и с условно наказание.
-В публичното пространство битуват много тези. Разбирам, че в очите на обществеността понятието „условна присъда” се възприема едва ли не, като отърваване, както вие се изразявате. В тази насока е важно да се отбележи следното: Понятието „условна присъда” е изключително неправилно от юридическа гледна точка. Сама по себе си присъдата, надяваме се осъдителна, е безусловна. Подсъдимият ще бъде признат за виновен. Условно е само изтърпяването на наложеното му наказание. Не уважи ли съдът нашето искане за ефективно изтърпяване на наложеното наказание, ще определи наказателен срок, в който, ако подсъдимият извърши друго умишлено престъпление, то той ще изтърпява и определеното му по втората присъда, и условното наказание.
- По този случай се чуха доста мнение. Създава се впечатление, че обществеността настоява за ефективна присъда.
-Много е трудно да се прецени какво следва да се стори и от законодателя, и от съдилищата, и от обществеността, за да се сложи веднъж завинаги край на тази кървава война по пътищата. Безспорно е, че едно строго и справедливо наказание, би било част от тази съвкупност, но трябва да бъдат изпълнени много други мерки. Казвам го, защото сама по себе си, една тежка ефективна присъда едва ли би могла да доведе, до преустановяване на нарушения на закона и правилника за движение, на които ние сме свидетели ежедневно. Лично според мен, трябва да се променят много неща – организацията на движение, състоянието на пътища, сигнализация, маркировка, възпитание в дух на спазване на законността още от ученическия чин. Промяна както в закона, така и в Наказателно-процесуалния кодекс. С една дума, моето мнение, е че само един комплекс от адекватни мерки, може да доведе до постигането на положителен резултат. В тази насока са и действията на родителите на трагично загиналото дете, осъществяваващи една дейност, достойна за уважения – среща с депутати, с обществени организации, създаване на граждански сдружения, с цел точно провокиране на един дебат. Убеден съм, че получи ли се той, при него ще се чуят много и най-различни становища. Тогава, когато ние се борим срещу едно явление, трябва да имаме консенсус по основните моменти на превенцията на това явление.
Ако ние се съсредоточим единствено и само върху наказателната репресия над конкретния водач, смятам, че успех няма да има. Наказателното въздействия върху виновния деец безспорно има своето място в съвкупността от мерки, които трябва да бъдат осъществени. Но, ако това е самоцел, то по-скоро може да бъде възприемано като жажда за мъст и отмъщение. Няма ли тази присъда възпитателен ефект върху обществото, тя не би била справедлива.
- Вие сте ангажиран и в едно друго интересно дело – за лекарска грешка срещу д-р Сияна Драгнева. На последното заседание алармирахме за един интересен проблем – вещото лице на което се крепи цялата теза на прокуратурата е на 73-години.
-Действително съществуваше възрастово ограничение по отношение на лицата, които имат право да участват в изготвянето на съдебни експертизи. Впоследствие обаче бе възприета друга теза. А именно, че по-важно, е да се изхожда не от възрастта, а от компетентността на съответното лице в съответната сфера.
От една страна вярно е, че възрастните имат опит, които младите не притежават. Но от друга ми се струва, че е по-резонно да се възприема, че именно младостта е свързана с едно по-задълбочено вникване в теорията и най-вече в съвременните тенденции на развитието в съответната наука. От тази гледна точка считам, че възрастовото ограничение бе един по-справедлив, по-разумен подход, който, за съжаление, към настоящия момент не се възприема от закона.
В конкретният случай става въпрос за две медицински тези. Едната на лекарите, които са подсъдими, а другата на вещите лица. Справедливостта изисква да бъде допускана повторна експертиза, която би следвало да е арбитраж. Безспорно е, че съдът не притежава необходимите знания в областта на медицината, за да прецени коя от двете застъпвани тези е правилна. Независимо, че едната е на подсъдимите. Това все пак са лица, които имат висше медицинско образование, положили са успешно изпити и са придобили специалност, при това не една, а освен това са и с богат практически опит. Срещу тях се изразяват доктринерни становища на вещи лица, които са преподаватели, научни работници и отдавна не са влизали в болнично заведение, още по-малко в операционна зала. От тази гледна точка е необходимо да се допускат повторни експертизи, за да може когато те бъдат изслушани у никой в съдебната зала да не остане и сянка съмнение, за това дали подсъдимите са виновни или не.
- Г-н Кожухаров, в едно ваше интервю, преди няколко месеца, коментирахте, че е нужен обществен дебат за специализирания съд. Получи ли се той според вас?
-Много ми е трудно да отговаря, защото досега за създаването на спецсъда се получи по-скоро полемика между основните политически сили. Малко отражение в публичното пространство намериха тезите на практикуващите юристи и на научните работници. Този проблем бе политизиран и на практика същинският дебат се загуби. Много пъти съм казвал – нямам възражения срещу този съд, но има много аспекти, които не са достатъчно добре обмислени. Нямаше консенсус по тях и за в бъдеще, може да се превърнат в един сериозен препъни камък в дейността на тази структура.
От теоретическа и практическа гледна точка, изключвайки всякакви политически аргументи темата е много сложна и според мен тепърва предстой един сериозен дебат. Нужен ли ни е подобен съд и какви трябва да бъдат целите, и най-вече - какви резултати очакваме да бъдат постигнати.
Ако тази структура действително докаже правото си да съществува, чрез произнасяне на едни справедливи присъди, които стоят далеч от всякакво политическо вмешателство и това бъде възприето еднозначно от юридическата гилдия, то аз адмирирам създаването на спесъдилищата. Ако ли не обаче, то това не говори добре за правораздавателната система и държавността като цяло.
- От няколко месеца има нов екип в правосъдното министерство. Това обаче бе съпътствано от скандали. Според Вас нормално ли е човек от гражданската сфера, представител на неправителствена организация, да влезе в изпълнителната власт?
Никой не се е родил министър. От една страна няма проблем гражданско лице да оглави правосъдното министерство. Още повече, че то управлява в екип с експерти, които са имали възможността да упражнняват юридическата професия на различни поприща. От друга, за успехи или неуспехи, следва да се съди след определен период от време, когато биха могли да бъдат коментирани резултатите от неговата работа.
Пожелавам успех на колегите от правосъдното министерство. Имал съм удоволствието да бъда и преподавател и да работя с новия зам.-министър Деница Петкова. Според мен, както тя, така и колеги й са млади и биха могли да допринесат за вдигане на равнището на правосъдната система.
Притеснява ме само едно. Промените, които се правят в немалка част от нормативните актове, продължават да се правят на парче. Много често те са необмислени и създават повече проблеми, отколкото да решават. Има много какво да се желае в целия нормотворчески процес. Липсва единна стратегия. Примерно избирателният кодекс бе неосмислен и несъвършен. И аз, и мои колеги предупреждавахме за тази опасност още преди изборите. Виждате, че притесненията се оказаха верни. Няма смисъл да припомням какъв хаос се получи. Сега този закон трябва да бъде преразгледан отново, за да се избегне цялата тази палитра от проблеми, които възникнаха. Така е и с множество други законови актове, които впоследствие се наложи да се преправят. Нужна е широка дискусия, достигането до ясен консенсус и най-вече дългосрочна стратегия.
Интервю на Иван Колев Росен Кожухаров: Само комплекс от адекватни мерки може да спре войната по пътищата
Росен Кожухаров е един от най-популярните бургаски адвокати. Преминал е през различни нива на правораздаването – прокурор, юрисконсулт, преподавател в Бургаски свободен университет /БСУ/. От седем години е в кантора „Мосинов, Кожухаров и партньори”. Определян е за един най-добрите специалистите в наказателното право в Бургас.
Води част от най-знаковите дела в региона. Той защитаваше Максим Ставийски, сега е ангажиран от близките на 12-годишната Валя, убита на пешеходна пътека, пое защитата и на д-р Сияна Драгнева, обвинена в предизвикване на смърт по непредпазливост и ред други.
За това какво се случва с по-интересните дела, които води Росен Кожухаров и за промените в съдебната система, адвокатът даде обширно интервю пред e-burgas.com
- Г-н Кожухаров, какво се случва с делото за смъртта на Валя, излезе информация, че защитата ще иска да го приключи още на първото заседание с т.нар „съкратено производство”?
-Да, точно така. Защитата е поискала провеждането на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Това е предвидено в Закона право, което колегите са решили да използват. Искам да подчертая – обстоятелството, че няма да бъдат призовавани и разпитвани свидетели и вещи лица, не означава, че съдебно следствие няма да бъде провеждано. Не бива да се счита, че това е някакъв опит за шиканиране на делото от страна на защитата. Повтарям това е едно регламентирано, законноспецифично производство, което е допустимо на първоинстанционно ниво .
- А смятате ли да атакувате експертизата, твърдяща, че обвиняемата Надя Иванова е карала колата си във фаталния момент с 60 км/ч ?
-Този въпрос сме го обсъждали с колегите, с които работим и родителите на Валя. След като фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, бъдат признати от страна на подсъдимата, то нови доказателства в подкрепа на тези факти няма да се събират. При това положение, ние ще съсредоточим своето внимание върху пледирането за произнасяне на една справедлива присъда.
- Какво означава „справедлива присъда” ? Признае ли се за виновна Надя Иванова може да се отърве и с условно наказание.
-В публичното пространство битуват много тези. Разбирам, че в очите на обществеността понятието „условна присъда” се възприема едва ли не, като отърваване, както вие се изразявате. В тази насока е важно да се отбележи следното: Понятието „условна присъда” е изключително неправилно от юридическа гледна точка. Сама по себе си присъдата, надяваме се осъдителна, е безусловна. Подсъдимият ще бъде признат за виновен. Условно е само изтърпяването на наложеното му наказание. Не уважи ли съдът нашето искане за ефективно изтърпяване на наложеното наказание, ще определи наказателен срок, в който, ако подсъдимият извърши друго умишлено престъпление, то той ще изтърпява и определеното му по втората присъда, и условното наказание.
- По този случай се чуха доста мнение. Създава се впечатление, че обществеността настоява за ефективна присъда.
-Много е трудно да се прецени какво следва да се стори и от законодателя, и от съдилищата, и от обществеността, за да се сложи веднъж завинаги край на тази кървава война по пътищата. Безспорно е, че едно строго и справедливо наказание, би било част от тази съвкупност, но трябва да бъдат изпълнени много други мерки. Казвам го, защото сама по себе си, една тежка ефективна присъда едва ли би могла да доведе, до преустановяване на нарушения на закона и правилника за движение, на които ние сме свидетели ежедневно. Лично според мен, трябва да се променят много неща – организацията на движение, състоянието на пътища, сигнализация, маркировка, възпитание в дух на спазване на законността още от ученическия чин. Промяна както в закона, така и в Наказателно-процесуалния кодекс. С една дума, моето мнение, е че само един комплекс от адекватни мерки, може да доведе до постигането на положителен резултат. В тази насока са и действията на родителите на трагично загиналото дете, осъществяваващи една дейност, достойна за уважения – среща с депутати, с обществени организации, създаване на граждански сдружения, с цел точно провокиране на един дебат. Убеден съм, че получи ли се той, при него ще се чуят много и най-различни становища. Тогава, когато ние се борим срещу едно явление, трябва да имаме консенсус по основните моменти на превенцията на това явление.
Ако ние се съсредоточим единствено и само върху наказателната репресия над конкретния водач, смятам, че успех няма да има. Наказателното въздействия върху виновния деец безспорно има своето място в съвкупността от мерки, които трябва да бъдат осъществени. Но, ако това е самоцел, то по-скоро може да бъде възприемано като жажда за мъст и отмъщение. Няма ли тази присъда възпитателен ефект върху обществото, тя не би била справедлива.
- Вие сте ангажиран и в едно друго интересно дело – за лекарска грешка срещу д-р Сияна Драгнева. На последното заседание алармирахме за един интересен проблем – вещото лице на което се крепи цялата теза на прокуратурата е на 73-години.
-Действително съществуваше възрастово ограничение по отношение на лицата, които имат право да участват в изготвянето на съдебни експертизи. Впоследствие обаче бе възприета друга теза. А именно, че по-важно, е да се изхожда не от възрастта, а от компетентността на съответното лице в съответната сфера.
От една страна вярно е, че възрастните имат опит, които младите не притежават. Но от друга ми се струва, че е по-резонно да се възприема, че именно младостта е свързана с едно по-задълбочено вникване в теорията и най-вече в съвременните тенденции на развитието в съответната наука. От тази гледна точка считам, че възрастовото ограничение бе един по-справедлив, по-разумен подход, който, за съжаление, към настоящия момент не се възприема от закона.
В конкретният случай става въпрос за две медицински тези. Едната на лекарите, които са подсъдими, а другата на вещите лица. Справедливостта изисква да бъде допускана повторна експертиза, която би следвало да е арбитраж. Безспорно е, че съдът не притежава необходимите знания в областта на медицината, за да прецени коя от двете застъпвани тези е правилна. Независимо, че едната е на подсъдимите. Това все пак са лица, които имат висше медицинско образование, положили са успешно изпити и са придобили специалност, при това не една, а освен това са и с богат практически опит. Срещу тях се изразяват доктринерни становища на вещи лица, които са преподаватели, научни работници и отдавна не са влизали в болнично заведение, още по-малко в операционна зала. От тази гледна точка е необходимо да се допускат повторни експертизи, за да може когато те бъдат изслушани у никой в съдебната зала да не остане и сянка съмнение, за това дали подсъдимите са виновни или не.
- Г-н Кожухаров, в едно ваше интервю, преди няколко месеца, коментирахте, че е нужен обществен дебат за специализирания съд. Получи ли се той според вас?
-Много ми е трудно да отговаря, защото досега за създаването на спецсъда се получи по-скоро полемика между основните политически сили. Малко отражение в публичното пространство намериха тезите на практикуващите юристи и на научните работници. Този проблем бе политизиран и на практика същинският дебат се загуби. Много пъти съм казвал – нямам възражения срещу този съд, но има много аспекти, които не са достатъчно добре обмислени. Нямаше консенсус по тях и за в бъдеще, може да се превърнат в един сериозен препъни камък в дейността на тази структура.
От теоретическа и практическа гледна точка, изключвайки всякакви политически аргументи темата е много сложна и според мен тепърва предстой един сериозен дебат. Нужен ли ни е подобен съд и какви трябва да бъдат целите, и най-вече - какви резултати очакваме да бъдат постигнати.
Ако тази структура действително докаже правото си да съществува, чрез произнасяне на едни справедливи присъди, които стоят далеч от всякакво политическо вмешателство и това бъде възприето еднозначно от юридическата гилдия, то аз адмирирам създаването на спесъдилищата. Ако ли не обаче, то това не говори добре за правораздавателната система и държавността като цяло.
- От няколко месеца има нов екип в правосъдното министерство. Това обаче бе съпътствано от скандали. Според Вас нормално ли е човек от гражданската сфера, представител на неправителствена организация, да влезе в изпълнителната власт?
Никой не се е родил министър. От една страна няма проблем гражданско лице да оглави правосъдното министерство. Още повече, че то управлява в екип с експерти, които са имали възможността да упражнняват юридическата професия на различни поприща. От друга, за успехи или неуспехи, следва да се съди след определен период от време, когато биха могли да бъдат коментирани резултатите от неговата работа.
Пожелавам успех на колегите от правосъдното министерство. Имал съм удоволствието да бъда и преподавател и да работя с новия зам.-министър Деница Петкова. Според мен, както тя, така и колеги й са млади и биха могли да допринесат за вдигане на равнището на правосъдната система.
Притеснява ме само едно. Промените, които се правят в немалка част от нормативните актове, продължават да се правят на парче. Много често те са необмислени и създават повече проблеми, отколкото да решават. Има много какво да се желае в целия нормотворчески процес. Липсва единна стратегия. Примерно избирателният кодекс бе неосмислен и несъвършен. И аз, и мои колеги предупреждавахме за тази опасност още преди изборите. Виждате, че притесненията се оказаха верни. Няма смисъл да припомням какъв хаос се получи. Сега този закон трябва да бъде преразгледан отново, за да се избегне цялата тази палитра от проблеми, които възникнаха. Така е и с множество други законови актове, които впоследствие се наложи да се преправят. Нужна е широка дискусия, достигането до ясен консенсус и най-вече дългосрочна стратегия.
Интервю на Иван Колев 
