Обича да работи с камък и дърво, а не със злато
Татяна БАЙКУШЕВА
Георги Мавров има една от най-интересните професии - реставратор. Той се занимава с възстановяване и консервация на археологически находки. И е един от малцината специалисти в света, които умеят с вещина да обработват предмети, извадени от морското и океанското дъно. В ръцете му попадат открити под водата ценности, престояли в забвение често по няколко хилядолетия. За да им вдъхне той нов живот. И да ги запази така, че да могат да бъдат изследвани и изложени в музейните експозиции.
Едно от неговите последни постижения е реставрацията на уникална адмиралтейска корабна котва от деветнадесети век. Тя е от метал и има дървен щок. За да е на лице резултатът, който е постигнат, Георги Мавров е приложил сложна технология. Създал я е специално за случая, след поредица от експерименти. Обяснява, че най-трудното при обработката на такъв вид находки е да се намери най-подходящият начин водата да бъде трайно заменена от полимер. Преди това да стане обаче е нужно да бъде редуцирана ръждата. Това става с помощта на специални химикали, които я преобразуват до неактивна компонента и пасивират желязото и възпират корозията. Цялостният процес в случая е отнел цели две години. Сега експонатът е изложен в музея „История на котвата“ в Ахтопол и всеки посетител може да го разгледа отблизо. Реставраторът се е погрижил и за много от другите експонати там. „Всяка една метална котва, с която се налага да работя, е различна. Като състав на метала една с една те никога не си приличат“, разказва той.
В своята дългогодишна практика специалистът е реставрирал десетки хиляди предмети - на д шест хиляди монети, множество оръжия, различни видове съдове, бижута и украшения, предмети от бита на древните хора. Сред неговите най-значими проекти е възстановяването на предмети, които са намерени при подводни проучвания на учените от Центъра по подводна археология в Созопол. Сега голяма част от тях са изложени в специализирания музей в Китен. Там могат да се видят изящните медни подноси, някои от които са открити сред останките на корабокрушения и които са били сериозно повредени от морската вода. Георги Мавров обаче е успял да ги консервира и сега ние можем да се насладим на тяхната ювелирна изработка, постигната от старите майстори. Сред предметите в експозицията е и малко дървено буренце, извадено от морето. В него най-вероятно някогашните моряци са съхранявали някакъв вид алкохолна напитка. Има и различни предмети от корабния бит, които ни дават представа за това как моряците са живели някога.
Георги Мавров е човекът, реставрирал прочутия златен тракийски венец, който през 2004 година археологът Георги Китов намери в "Долината на тракийските царе" край днешното село Шипка. Реставраторът разказа, че тогава сравнително лесно е успял да сглоби уникалното бижу, съставено от стотици малки златни листенца. Въпреки че отначало не искал да се заема с такава отговорна задача, работата по тази ценност му била възложена след гласуване на всички участници в разкопките. Признава, че далеч по-голямо предизвикателство за него е работата не със злато, а с други материали. Защото благородният метал обикновено е сравнително добре запазен и не подлага на изпитание знанията и уменията на експерта. Харесва му да се занимава с консервация на камък. И е отделил много време, за да специализира именно това. Коментира, че най-трудна за работа е мократа морска дървесина. „Тя е със структура буквално като грис халва“, образно обяснява той. Но точно при обработката на такова дърво се налага да бъдат приложени най-интересните методи и затова специалистът обича да обработва именно такива материали.
Споделя, че най го боли, когато види, че артефакти, намерени при археологически проучвания, не се пренасят достатъчно внимателно. Подобна небрежност за него е недопустима.
Сега Георги Мавров преподава реставрация на студенти в катедра „Археология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първото, на което ги учи е, че за да успяват е нужно да правят нещата стъпка по стъпка, с много търпение. И е доволен, че успява да предаде знанията и уменията си на младите хора.
