България забравя бързо, а Европа?
[caption id="attachment_47983" align="aligncenter" width="416"]
колаж: e-burgas[/caption]
Бръмбъргейт, Уотъргейт, Цветановгейт и други подобни гейти, четем в заглавията на вестници и електронни медии през последната седмица. Скандалът вчера стигна и до Европа, където най-вероятно тепърва ще се разраства. При нас пък най-вероятно ще затихва, особено ако спазим правилото за чудото и трите дни. Въпросът е, интересува ли го обикновеният българин, че някой, някъде си е бил подслушван - че някой, някъде е над закона.
Така им се пада
"Мен няма кой да ме подслушва, аз не съм интересен. Да му мислят тия, дето имат какво да крият." Това е едно от мненията, което витае в общественото пространство. Може би има известна логика. Средностатистическият българин не представлява интерес нито за МВР, нито за Цветанов, нито за управляващата партия като цяло. От него няма какво да бъде чуто, следователно не е интересен. В същото време, тези които не искат да бъдат подслушвани, по презумпция са виновни и имат какво да крият. Златно правило у нас е, че проблемите на другите не са наши проблеми. Особено ако тези другите са ни малко съмнителни, единият имал еди какъв си бизнес, значи не му е чистата работата, вторият е политик, значи направо си го проси, а третият бил журналист – нека го подслушват и него, да го видят колко пари е взел. Всичко е точно и справедливо.
Въпросът обаче е принципен и бидейки такъв, носи след себе си друг въпрос. Интересува ли се българският гражданин от принципите? Иска ли да живее в държава, в която който и да е човек или която и да е институция застава над закона? Ето това е принципът. Ако отговорът на този въпрос е „не“, значи сериозно сме я закъсали.
Ясно е, че в мометната политическа кампания, всяка опозиционна партия ще опита да се възползва от скандала. В това впрочем няма нищо нередно (или поне нищо ненормално). Въпросът е как ще реагира обществото. Ще бъде ли оказан някакъв обществен натиск на виновни и отговорни? Ще бъде ли произнесена тяхната обществена присъда? Защото ако гражданското общество не произнесе тежката си дума, не може после да се сърди на съд и прокуратура, че не са си свършили работата.
Подобен беше случаят с Бойко Борисов и Мишо Бирата. Без по някакъв начин да изкривяваме фактите, ще сложим на масата това, което се случи. Премиерът на България (не е важно името) бе уловен да лобира пред шефа на митниците (не е важно името) за бизнесмен (не е важно името), който да бъде пропуснат през границата без да бъде проверен. В този случай не е страшно, че съд и прокуратура не си свършиха работата. Страшното е, че на българският народ не му пукаше. Може би и този проблем му изглеждаше чужд? Може би и тогава въпросът бе по-скоро принципен – нямаше пряка връзка с цената на хляба, нито на тока, нито на пенсиите и затова остана на заден план. Може би прекалено бързо беше забравен.
Гражданска амнезия
В предизборни кампании много често чуваме термина „политическа амнезия“. Разни политически лидери обвиняват народа как били забравили колко гадно е било преди и колко хубаво е сега. Или обратното (зависи от политическите лидери). Политическата амнезия обаче не е страшна, а и си има определени причини. Аз по-скоро бих я нарекъл политическа шизофрения, когато гражданинът вече е толкова отчаян, че на пети поредни избори гласува за пета различна партия, докато не започне да развива раздвоение на личността.
Гражданската амнезия е по-страшна. Тя се отнася за моменти, когато гражданинът забрави, че е били смачкани неговите принципи. Той може и да се възмути първоначално, да поцъка малко с език и да напсува телевизора, но след няколко дни всичко ще е отминало. Хлябът пак ще му се струва скъп, заплатата малка, а принципите не стават за ядене.
Е, какво толкова, че премиерът бе хванат в престъпление, другите пък да не са по-убави? Е, какво толкова, че същият този премиер е бил вербуван за агент, заради връзки с престъпния свят, другите да не са по-убави? Е, какво толкова, че вътрешният министър използва министерството си, за да подслушва незаконно, другите да не са по-убави?
И така постепенно претръпваме дотолкова, че ако утре по телевизията излезе запис, на който Борисов и Цветанов бият деца, продават наркотици или изнасят момичета зад граниаца, ще си кажем – е, какво толкова...
колаж: e-burgas[/caption]
Бръмбъргейт, Уотъргейт, Цветановгейт и други подобни гейти, четем в заглавията на вестници и електронни медии през последната седмица. Скандалът вчера стигна и до Европа, където най-вероятно тепърва ще се разраства. При нас пък най-вероятно ще затихва, особено ако спазим правилото за чудото и трите дни. Въпросът е, интересува ли го обикновеният българин, че някой, някъде си е бил подслушван - че някой, някъде е над закона.
Така им се пада
"Мен няма кой да ме подслушва, аз не съм интересен. Да му мислят тия, дето имат какво да крият." Това е едно от мненията, което витае в общественото пространство. Може би има известна логика. Средностатистическият българин не представлява интерес нито за МВР, нито за Цветанов, нито за управляващата партия като цяло. От него няма какво да бъде чуто, следователно не е интересен. В същото време, тези които не искат да бъдат подслушвани, по презумпция са виновни и имат какво да крият. Златно правило у нас е, че проблемите на другите не са наши проблеми. Особено ако тези другите са ни малко съмнителни, единият имал еди какъв си бизнес, значи не му е чистата работата, вторият е политик, значи направо си го проси, а третият бил журналист – нека го подслушват и него, да го видят колко пари е взел. Всичко е точно и справедливо.
Въпросът обаче е принципен и бидейки такъв, носи след себе си друг въпрос. Интересува ли се българският гражданин от принципите? Иска ли да живее в държава, в която който и да е човек или която и да е институция застава над закона? Ето това е принципът. Ако отговорът на този въпрос е „не“, значи сериозно сме я закъсали.
Ясно е, че в мометната политическа кампания, всяка опозиционна партия ще опита да се възползва от скандала. В това впрочем няма нищо нередно (или поне нищо ненормално). Въпросът е как ще реагира обществото. Ще бъде ли оказан някакъв обществен натиск на виновни и отговорни? Ще бъде ли произнесена тяхната обществена присъда? Защото ако гражданското общество не произнесе тежката си дума, не може после да се сърди на съд и прокуратура, че не са си свършили работата.
Подобен беше случаят с Бойко Борисов и Мишо Бирата. Без по някакъв начин да изкривяваме фактите, ще сложим на масата това, което се случи. Премиерът на България (не е важно името) бе уловен да лобира пред шефа на митниците (не е важно името) за бизнесмен (не е важно името), който да бъде пропуснат през границата без да бъде проверен. В този случай не е страшно, че съд и прокуратура не си свършиха работата. Страшното е, че на българският народ не му пукаше. Може би и този проблем му изглеждаше чужд? Може би и тогава въпросът бе по-скоро принципен – нямаше пряка връзка с цената на хляба, нито на тока, нито на пенсиите и затова остана на заден план. Може би прекалено бързо беше забравен.
Гражданска амнезия
В предизборни кампании много често чуваме термина „политическа амнезия“. Разни политически лидери обвиняват народа как били забравили колко гадно е било преди и колко хубаво е сега. Или обратното (зависи от политическите лидери). Политическата амнезия обаче не е страшна, а и си има определени причини. Аз по-скоро бих я нарекъл политическа шизофрения, когато гражданинът вече е толкова отчаян, че на пети поредни избори гласува за пета различна партия, докато не започне да развива раздвоение на личността.
Гражданската амнезия е по-страшна. Тя се отнася за моменти, когато гражданинът забрави, че е били смачкани неговите принципи. Той може и да се възмути първоначално, да поцъка малко с език и да напсува телевизора, но след няколко дни всичко ще е отминало. Хлябът пак ще му се струва скъп, заплатата малка, а принципите не стават за ядене.
Е, какво толкова, че премиерът бе хванат в престъпление, другите пък да не са по-убави? Е, какво толкова, че същият този премиер е бил вербуван за агент, заради връзки с престъпния свят, другите да не са по-убави? Е, какво толкова, че вътрешният министър използва министерството си, за да подслушва незаконно, другите да не са по-убави?
И така постепенно претръпваме дотолкова, че ако утре по телевизията излезе запис, на който Борисов и Цветанов бият деца, продават наркотици или изнасят момичета зад граниаца, ще си кажем – е, какво толкова...
