Тя се казва Румяна Черкезова. И ако я срещнете на улицата, никога няма да предположите, че тази жена се занимава с погребения. Всъщност, това й е бизнеса, от 15 години. Тя е тази която подготвя покойниците за последния им дом. Казва, че няма нещо, което не е правила-облича, гримира, прави прически, транспортира покойниците, кара катафалка, дори е зашивала крайници след катастрофа.... Румяна Черкезова е подготвяла хиляди погребения, сред тях са това на Димитър Стаматов-Мастара, на Мариян Георгиев-Марата и на още много други. За нея обаче всички пред смъртта са равни. Тя не веднъж е правила безплатни погребения-на клошари, на социално слаби, тъй като вярва, че всеки трябва да бъде достойно изпратен до последния му дом. Тя няма почивен ден, трудно може да планира отпуска, тъй като бизнесът, с който се занимава винаги й поднася изненади.
Румяна приема бизнеса си за нещо съвсем нормално. Признава, обаче че тази дейност е специфична и казва "
Не е за всеки. Не всеки може да работи в погребална агенция. Особено жените. Но това за мен е призвание." Румяна признава, че и след толкова години има погребения, които я трогват.
"Най-тежки са тия с децата, дори и наркоманчетата. Аз не се интересувам с какво покойникът се е занимавал преживе. Виждам млади хора и това ме трогва. Катастрофите също са тежки, болезнени. Има различна смърт. И никой не си избира смъртта" -казва Румяна. И после ме пита дали аз знам каква е разликата между хората с големи възможности и социално слабите. И веднага ми отговаря :
"Разликата е единствено в цената на ковчега и гробното място. Нищо повече. Никой не е взел със себе си имотите и парите. "
Румяна не се страхува от смъртта.
"Винаги съм подготвена за нея. Дори вече имам и желание. Не искам да бъда погребана. Ако нещо се случи с мен, искам да съм кремирана, да бъда разпръсната в морето, на планина. Искам въздух, искам простор. Не искам под земята."
Румяна е най-добрата гримьорка на покойници. Това дори го твърдят нейни колеги, от конкуренцията.
"Гримовете, които използвам са такива, които живите хора използват. За мен е важно покойникът да изглежда добре. Не го правя за пари, знаете ли. Има моменти когато извършвам тези услуги без заплащане. Считам го като като задължние към себе си, към покойника. Искам покойникът да изглежда така, както е бил като жив. И се старя като за себе си. Първо трябва на мен да ми хареса покойникът в ковчега и тогава да го покажа пред близките." Тя признава, че има случаи, когато забравя приборите и козметиката. И в такива моменти, без да се замисля вади личните си фон дьо тен, спирала и моливи и започва да гримира.
"Няма как това е мое задължение, това е моята професия. И трябва да покажа своето уважение към покойника. "
Румяна кара и катафалка.
"Не е страшно усещането. Сякаш таксиметровите шофьори трябва да се притесняват повече. При тях е страшно. Те може да возят психично нестабилни. От покойникът няма как да ме е страх. Интересна е реакцията на останалите шофьори, когато ме видят аз да карам катафалката. В техните очи, със сигурност, изглеждам странно. Но това е моята работа. Това е моят бизнес."
От 15 години до сега, Румяна никога не е отказвала погребение.
"Работила съм дори без пари- за клошари, за социално слаби. Все пак трябва да се помага на хората без възможности. А и аз вярвам, че има някой който гледа, който някой ден ще ни съди, или ще ни възнагради за постъпките".
През тези 15 години, Румяна е виждала какво ли не. Присъствала е на погребения на мюсюлмани, на евреи, на арменци.
"В ковчега близките слагат всякакви вещи. Дори моблни телефони, таблети, лаптопи. Често слагат и пари, за да може на "оня свят" покойникът да живее добре."
Интересно е как тази жена релаксира, тъй като, тя ежедневно е заобградена с ковчези, свещи, работи в Гробищния парк, заобиколена от смърт.
"Аз обожавам да се веселя, да съм сред любими хора, да се смея. Тишината не е за мен. Дори спя на музика. Зареждам се, когато съм във весела компания. Но най-много обичам, когато домашните ми любимци са до мен. Румяна се грижи за котето Мяу, а и често има ангажимент към кучето Миша, което дъщеря й Радина отглежда.
Малко преди да си тръгна от погребалната агенция на Румяна, в офиса влиза 90-годишния Иван Дравски от село Дюлево. Той просто ей така е дошъл, за да разбере колко ще му струва погребението някой ден.
"Това се случва често. Идват възрастни хора, питат какво да си приготвят, питат за цените, за да бъдат готови за последния си ден."-казва Румяна.
И най-странното е, че в този бизнес, човек никога не може да си пожелава да има много работа, тъй като е цинично-казва Румяна. Но все пак на себе си пожелава здраве и в скоро време дъщеря й Радина да я направи млада баба.
