Чрез дайвинга открих свят, който никога не съм подозирал, че съществува
2016 e специална година за Бургаски свободен университет. Освен, че бележи 25 години от своето основаване, тя е юбилейна и за президентът на първото недържавно висше училище в България. На 20 април проф. Петко Чобанов навършва 60 години.В навечерието на рождения му ден поговорихме за годините, неразривно свързано с БСУ и други житейски неща от живота.
Проф. Чобанов, колко години вече сте неразривно свързан с БСУ? Какво си спомняте от началото?
В университета съм от самото му създаване през 1991. Оттогава досега съм много тясно свързан с всичко, което се е случвало тук – от възникването на идеята до изграждане на неговата структура и политики. В началото бях декан на Бизнес факултета, след това зам.-ректор и ректор, в момента съм Президент на БСУ. Най-активните ми години са тези около работата на този голям проект Бургаски свободен университет.
Новата сграда ли имате предвид?
Не само сградата. Университетът не е само сграда, макар че ние имаме най-добрата сграда на висше училище. Основното в университета е неговият дух – неговата управленска култура, преподавателският състав и особената атмосфера, която създават неговите студенти. Духът на БСУ е много по-различен от този на другите университети – студентите са по-свободни, значително по-мотивирани, с много близко сътрудничество между студенти, преподаватели и администрация. Общо взето университетът е една сложна конструкция от много компоненти.
Като съпоставите началните години на БСУ и днешните, с кое действие най-много се гордеете, каква е разликата оттогава и сега?
Всичко, което е ставало в БСУ, е важно, но има някои събития, които имат малко по-голям емоционален заряд. Едно от тях е откриването на сегашната сграда на университета. В самото събитие се преплитаха страшно много неща. То бе демонстрация на победа в изключително тежката битка, в която бяхме въвлечени, целяща да отнеме старата ни сграда. То бе и жест на благодарност към бургазлии, които ни подкрепяха и наричаха БСУ „нашият университет”. То бе и чувство на гордост, че направихме нещо, в което много малко хора вярваха - само за година и четири месеца построихме най-луксозната сграда на висше училище. Сградата беше обявена от гилдиите на архитектите и строителите за „Сграда на годината”, а нейният архитект арх. Людмила Кьосева стана архитект на годината. Никога няма да забравя пренасянето на националния флаг от старата сграда в новата в деня на откриването й през 2004 г. Никога преди това, нито след това, спонтанно не са се събирали толкова много хора. Огромно множество от бургазлии се присъедини към шествието. Незабравимо събитие! Достоен завършек на изключителните усилия, които направиха колегите ми от университета. Нищо не сме получавали даром. Пътят на университета е постоянно преодоляване на трудности. Затова и екипът ни е много задружен.
Колко студенти завършиха, къде намират реализация?
Може би няма да съм много точен, но са над 23 000. Това е един голям български град. Реализирани са в почти всички сфери на обществения и икономическия живот. Някои от тях в момента са на много високи позиции. Наш възпитаник в момента е министър, един от заместниците на Главния прокурор също е наш възпитаник, наши възпитаници са депутати, ръководители на големи компании. Университетът е дал шанс на много хора, които са тръгнали по пътя на успешната си реализация. БСУ е университет, ориентиран към студентите и тяхната успешна реализация. Това е важна част от нашата стратегия. За съжаление през последните години държавата има неадекватно поведение, като увеличава приема във висшите училища, който отдавна е преминал всякакви разумни граници. Например миналата година завършиха малко над 48000 абитуриенти, а обявените места във висшите училища бяха над 75000. И така е от години! Това трайно деформира трудовите пазари на специалисти и затруднява тяхната реализация.
Какво трябва да се промени?
Повечето сложни проблеми обикновено имат прости решения! В случая също е така. Решението ще ви го каже всеки нормално мислещ. Трябва да се установи съответствие между завършващите абитуриенти и приеманите във висшите училища. Просто трябва да се управлява умно! Много по-лесно е обаче користно да се пилеят обществени средства.
Този проблем обхваща ли и БСУ?
Обхваща всички завършващи българските висши училища! Държавата трайно е деформирала трудовите пазари, бълвайки никому ненужни специалисти. Само една трета от завършилите висши училища през последните 5 години работят на позиции, изискващи висше образование. В някои от професионалните направления положението е още по-драматично. И проблемът не е в университетите. Държавата субсидира специалности, за които няма никакво търсене. Всъщност проблемът е в харченето на субсидията от висшите училища! Всеки иска да харчи публични средства! Трябва да се смени политиката. Държавата трябва да прави това, което правим в БСУ – да ориентира политиката си към студентите и тяхната успешна реализация, а не към висшите училища и харченето на субсидията.
Каква част от живота Ви заема БСУ, все пак заема 25 години от него?
Възприемам БСУ като едно от най-важните събития в живота ми. Всъщност възприемам го като най-важния проект на живота си. В него съм от самото му начало и имам известна роля в изграждането му като институция. Чувствам го като своя рожба. Тези 25 години са едни от най-смислените в живота ми.
Кой е най-щастливият Ви момент тук?
Те моментите са най-различни (замисля се). Спомням си например миналата година, когато връчвахме дипломите, един руски студент направи много вълнуващо слово. Той каза много добри и искрени думи за БСУ, което ме направи много щастлив. Макар, че съм имал много потупвания по рамото от високи институции, аз не ги приемам чак толкова лично. Докато това, което направи този студент, макар че не беше насочено към мен, много ме развълнува. Това беше едно искрено съждение за това, което му дал БСУ, и много мили думи за ръководството, преподавателите, за атмосферата в университета. А той е учил на много места в чужбина и може да прави сравнение. Човек го правят щастлив не големите неща, а малките жестове. Големите неща правят щастливи само политиците.
А какви са Вашите отличия през годините?
(Гледа към витрината с отличия и награди в кабинета) Получавал съм много награди, включително и международни. Голяма част от тях ги възприемам не като лични, а като оценка за университета. Има някои, които много ценя, защото са ми давани не от институции, а от обикновените хора. Такива са званията „Почетен гражданин на Бургас”, „Почетен гражданин на Средец” и „Бург на годината” . За мен те са чест, защото идват от обикновените хора и някак си са по-лични. Макар, че званието „Почетен гражданин на Бургас” в известен смисъл приемам за отношение на бургазлии не толкова към мен, а към БСУ. Ако се замисли човек , БСУ не само промени облика на Бургас, но и спря една заплашителна тенденция – изтичане на млади и образовани бургазлии към други градове. Нещо повече, тази тенденция се обърна – много от нашите възпитаници от другите части на страната трайно останаха в Бургас.
Всички тези неща са свързани с много напрежение и емоции. Как релаксирате?
Най-голямо разтоварване и удоволствие ми доставя времето, прекарано с моите внуци Александър, Стела и Мария. Със Сашко страшно много се гордея. Той е на 10 и е много добро дете. Постоянно получава отличия от олимпиади по математика и други конкурси, освен това е един от най-добрите плувци в България на неговата възраст. Има множество национални и международни медали и отличия от спортни състезания и олимпиади. Постоянно ходи и печели различни конкурси, графикът му е по-зает от моя. Освен това споделя и моето хоби –гмуркането. Стела пък е на 5 и е друг характер, типичен за момиченце. Мария е още бебе. Те ми създават най-голямото удовлетворение в живота.
Известно Ваше хоби е дайвингът, как се запалихте по гмуракенто?
Случайно. И благодарение на тази случайност открих един свят, който никога не съм подозирал, че може да съществува. Светът под водата е уникален. Мой приятел, инструктор по дайвинг, настояваше да започна курс и аз започнах просто, за да не ми досажда повече (смее се). Завърших го, получих сертификат, направих няколко гмуркания в Черно море, но честно казано не изпитах тръпка. Веднъж обаче ми предложи да отида с него в Египет. Още в момента, в който влязох в Червено море, разбрах, че става дума за нещо много различно. И така започна всичко. Дайвингът ме срещна с изключителни хора.
Споменахте, че се гмуркате и с Вашия внук, къде стана това и само двамата ли бяхте?
Миналото лято с него бяхме на дайвинг сафари в южната част на Червено море. Живяхме една седмица на лодка в морето и се гмуркахме на едни от най-прочутите места за гмуркане в света. Той видя страшно много неща и се запали. Въпреки, че е мъничък, мога да се хвана на бас, че той е видял повече неща под водата отколкото многогодишни дайвъри. Даже ми се оплака, че като разказвал на съучениците си какво е видял те не му вярвали и спрял да им споделя. Запален дайвър е вече, гмурка се спокойно и без страх. Сега сме планирали с него гмуркане в Индийския океан.
Какви опасности се крият под водата, кои са моментите, които няма да забравите?
Всъщност под водата е много повече интересно ,отколкото опасно. Ако се спазват няколко прости правила, рисковете могат да бъдат сведени до минимум. Сред хората има насадени твърде много необосновани страхове. Една голяма част от тях са свързани с акулите. Няма по-грациозно животно под водата от акулите. Те са желана цел за всеки дайвър. Страхът от тях е силно надценен. Има много видове акули, но много малка част от тях са агресивни. Агресивна е голямата бяла акула. В животинския свят няма такова нещо като безсмислени убийства. Това го има само при хората. Животните нападат само, за да се предпазят, или да се нахранят. Акулите не ни възприемат като храна за тях. Аз с удоволствие се гмуркам сред акули. Срещал съм се с тях многократно. Желани срещи! Дори веднъж плувах сам сред над 40 акули чук. Невероятно преживяване!
Как се случи това?
Бях се загубил под водата и по правилата в дайвинга трябваше да изплувам. Тръгнах в посока на острова и изведнъж се отзовах сред множество такива акули. Акулите чук обикновено се движат в групи. Проявихме взаимно любопитство. Приближаваха се до мен и ме оглеждаха – не като храна! Те имат много интересни очи. Плувахме в близост и се оглеждахме взаимно.
Казахте, че има прости правила за избягване на рисковете. Какви са те?
Под водата се диша сгъстен въздух и има опасност от баро травми. Основното правило за всеки гмуркач, за да избегне тази опасност, е „дишай, не задържай дишането!”. Друго правило е да се гмуркаш само с партньор, никога сам. Има и още едно правило – „не пипай нищо под водата”! Никога не докосвам неща под водата, колкото и красиво да изглеждат. Ако нещо под водата е красиво, то или ще те ухапе, или ще те убоде, или ще те удари ток, или ще те налазят токсични бактерии. Намираме се в чужда среда – средата на рибите и на морските животни. Трябва да се отнасяме с респект към тях. Нищо не докосвам под водата. За сметка на това обичам да снимам. Нямам самочувствието на фотограф, но имам много добри снимки.
Мислили ли сте да ги покажете в изложба?
Приятели постоянно ме приканват да го направя. Понякога ми е хрумвала такава идея, но съм се отказвал. Нямам самочувствието на подводен фотограф. От друга страна много искам да покажа на повече хора какво виждам. Подводният свят е невероятно красив! Показвам снимките на приятелите си. Ако мога да запаля някой от тях по дайвинга, ще съм много щастлив.
Доколко сте екстремна личност?
Не се възприемам като екстремна личност. Любопитен съм, но до границата на разумното и безопасното. Безопасността е първото нещо, което ме интересува. Преди обикалях целия свят абсолютно сам, без каквито и да е притеснения. Сега ситуацията в света е доста особена и такова нещо не правя, избягвам дестинации, в които има рискове. Има ли риск, просто го избягвам.
Много пътувания ли Ви очакват до края на годината?
Имам няколко служебни пътувания, някои от тях свързани с лекции в чужбина. Но май вие не за тези пътувания питате, а за пътувания, свързани с хобито ми? Работата ми е много напрегната и пътуванията, свързани с дайвинг, са това, което ме разтоварва. Под водата се разтоварвам напълно. Имам намерения за такива пътувания, едно от тях вече е организирано – това със Сашко в Индийския океан. Освен това при тези пътувания се срещам с различни хора, с различни култури. Това е голямо богатство!
Според Вас има ли някакъв начин дайвинг културата да се пренесе сред повече хора?
Да, и това се случва. Аз съм в Управителния съвет на Клуба за водни спортове „Бургас“. В този клуб тренират и се учат да плуват много деца. Клубът направи демонстрационни гмуркания в басейн под ръководството на опитни дайвъри за множество мънички дечица. Беше им много интересно. Всъщност Сашко се запали от там. Силно се надявам голяма част от децата да се запалят по дайвинга. Макар и да сме морски град, съдбата на малко хора е свързана активно с морето и морските спортове. Трябва да се възпитава активна морска култура! За много бургазлии морето е просто ходене на плаж.
Какво изпускат те?
Изпускат много неща. Морето не е просто стихия, то е спокойствие и красота. Дали ще се занимавате с ветроходство, дайвинг, плуване, сърф или риболов, всичко това е общуване с природата. Това пропускат. Затова такава връзка трябва да се изгражда в децата още докато са малки, за да могат да живеят в хармония с морето и без страх да познават цялата му красота.
