Спешните състояния в детската хирургия и урология изискват бърза реакция, за да не се стигне до фатален край за съответния орган
На съвременния етап на развитие на хирургията при деца, сериозно особено внимание се обръща на своевременното и модерно лечение на вродени малформации на коремните органи, пикочо-половата система, и в частност на детска урология: хипоспадията.
Това заяви проф. д-р Красимира Калинова, д.м. , Детска хирургия Университетската болница в Стара Загора, Републикански консултант за областите Бургас, Ямбол и Сливен.
Според нея има заболяванията в детска възраст, които изискват своевременна оперативна намеса, поради което родителите трябва да следят за определени състояние при децата си.
„Децата не са умалено копие на възрастния човек и имат медицински и хирургически проблеми и нужди, които често са коренно различни от тези при възрастните. Децата имат нужда от възможно най-доброто медицинско обслужване. Всяко болно дете има правото да бъде лекувано в обстановка, която е подходяща за тяхното лечение, водено от педиатри и детски хирурзи.“ заяви още проф. д.р Калинова.
Тя изброи основните болести и малформации, за които родителите трябва да внимават и да потърсят навременна медицинска помощ. По темата се провеждат ежемесечни консултации в Бургас в УМБАЛ-Дева Мария
Задръжка на тестис
Така например немалко от общопрактикуващите лекари и родителите не обръщат внимание на една много сериозна патология в детска възраст, каквато представлява ретенцията на тестис (задръжка на тестис). Тя може да бъде едностранна или двустранна. Тестисът е задържан по време на спускането си на различни нива. Наблюдава се от 1% до 5% от момчетата след 1-годишна възраст, по-често в дясно. В 20 % от случаите е двустранен.
Основен клиничен признак е отсъствието на единия или на двата тестиса от нормалното им място. В повечето случаи съответната скротална половина е недоразвита. Диагнозата се поставя при внимателно изследване с ръка - тестисът се опипа в ингвиналния канал, но не може да се избута в скротума. Той е недоразвит и мек на опипване. Може да се извърши цветна ехография. Коремно разположения тестис се доказва с видеоапаратура – т-н. лапароскопия.
Хормоналното лечение е спорно. Прилага се при двустранен крипторхизъм като предоперативна подготовка. Хирургичното лечение на задържания тестис се прави във възрастта между 16 и 22 месеца. Операцията се нарича орхидопексия - семенната връв се отделя от херниалния сак и тестисът се фиксира към дъното на скротума. Ако операцията е направена по-късно, има опасност от загуба на оплодителната способност. Могат да възникнат хормонални нарушения.
Асансьорен тестис
Друг проблем, който тревожи родителите, е асансьорният тестис. Тестисът свободно се придвижва от слабинния канал до дъното на скротума и пак се "изкачва" в канала. Към първата година подвижният тестис окончателно се установява в скроталната торбичка. Не винаги е нужна операция. Трябва добър специалист по детска хирургия да прецени, дали няма съпътствуваща херния, което вече е показание за хирургично лечение.
Баланопостит
Баланопостит е възпаление на главичката на половия член и кожичката, която го покрива (препуциум). Това заболяване се среща най-често при момчетата с фимоза (невъзможност за забелване на главичката). При тях между вътрешния слой на препуциума и главичката на членчето се събира смегма (секрет от жлезите на кожата и отпаднали епителни клетки), която поради лоша хигиена или инфекция от урината се възпалява. Признаците на това заболяване са сърбеж и парене в областта на главичката на члена, който отича и се зачервява, а от него изтича обилно гноен секрет. Задължително детски уролог или хирург трябва внимателно да забели главичката и да я почисти от смегмата и гнойта. Налага се и се намазване с антибиотична паста. След като премине острата фаза и при наличие на фимоза, следва оперативна корекция. Така се избягва повторната проява на заболяването.
Торзио
Торзио на тестиса е завъртане на семенната връв на тестиса около собствената му ос, при което се прекъсва кръвоснабдяването на този орган. Това заболяване настъпва внезапно, по-често когато тялото е в покой и само в ¼ от случаите при телесно напрежение.
Малкото момче изпитва внезапна остра и много силна болка в областта на тестиса, торбичката се зачервява и отича, като става много чувствителна при допир. Засегнатият тестис стои по-високо от другия – почти в хоризонтално положение, втвърдява се и е силно болезнен при пипане. Диагнозата може да се постави след внимателен оглед на засегнатия орган и ехографско изследване с доплер.
Лечение изисква незабавното развъртане на семенната връв. Необходима е спешна
оперативна намеса. Ако завъртането продължава по-дълго от 6 часа и не може да се възстанови кръвоснабдяването, налага се премахване на тестиса. Понякога при по-слабо изразено торзио тестисът може да се запази и 24 часа след като семенната връв се е завъртяла.
Фимоза
Фимозата представлява състояние, при което кожата покриваща пениса (препуциум) не може да бъде изтеглена зад главичката на пениса. Фимозата може да се раздели на първична (физиологична) или вторична (патологична ). При над 90% от новородените момченца и при 50% от тези на едногодишна възраст се наблюдава физиологична фимоза, което представлява нормално залепване на препуциалната кожа към главичката на пениса. То може лесно да бъде преодоляно от лекар (педиатър, детски уролог), който в спокойна обстановка да разлепи наличното срастване.
За извършването на манипулацията не е необходима анестезия (използването на обезоляващ и антибиотичен крем е достатъчно) или някакъв специален режим след това. Фимозата може да представлява функционален проблем за детето ако пречи на уринирането му, също така може да доведе до възникването на инфекция от събиращата се смегма (продукция на мастните жлези на кожата).
Вторична фимоза, наричаме тогава, когато стеснението на кожата се дължи на разязвяване или е последствие от кожни заболявания, като balanitis xerotica obliterans, склерозиращ лихен и др.
Като първа стъпка в лечението на фимозата могат да бъдат използвани кремове на кортикостероидна основа. Лекуващият лекар може да препоръча терапия с различна продължителност (4-8 седмици), която да доведе до „отпускане” на кожата и коригиране на състоянието.
Оперативното лечение на фимозата протича по следния начин. Детето заедно с родителите постъпва предходния на операцията ден за изследвания, консултация с педиатър и анестезиолог, предоперативна подготовка. На следващия ден сутринта, сестра от отделението дава премедикация под формата на сиропче, с което детето се успокоява и няма неприятни спомени около провежданата интервенция.
Операцията се извършва с обща анестезия, а по преценка на лекуващия анестезиолог може да бъде направена и блокада, която да осигури по-дълго обезболяване в постоперативния период. Интервенцията трае 10/15 мин . Детето се изписва от отделението 6 часа по-късно и идва за контролен преглед на следващия ден, когато се сменя мазевапревръзка. За операцията се използва бързо резорбируем шевен материал, който отпада за около 7 дни след операцията и по този начин няма конци които да се свалят. Друг начин за лечение е обрязването,при което се ползва електронож.
Парафимоза
Парафимоза се получава, когато при наличие на фимоза главичката на членчето се оголи и к ожата не може да се върне в нормалното си положение.
При това положение се получава оток на главичката на члена и на пръстена, който образува заседналата кожа. Детето изпитва остра болка. Ако родителите се обърнат навреме към специалист, лечението е консервативно – мануално връщане на кожата в нормалното й положение. В случай обаче че се закъснее, се налага оперативна намеса. Лекарят трябва да пререже пръстена. След това се прави пластика на половия орган.
За да се избегнат тези заболявания, родителите трябва да поддържат добра хигиена на половите органи на детето си, да се консултират с личния си лекар и при най-малко съмнение и нужда незабавно да потърсят помощ от детски хирург.
