Тежката катастрофа, при която загина популярният журналист Милен Цветков, породи силни обществени емоции дори измести продължаващите втори месец дебати за разпространението и мерките срещу коронавируса. Част от разбираемото възмущение у хората идва от арогантността на 22-годишния шофьор, качил се зад волана на мощен джип под влиянието на множество наркотични вещества.Обществото реагира толкова остро и заради опитите, било те явни или скрити, на опитните защитници на дееца да "размият" неговата и тази на близките му отговорност. Това обяснява появата в определени медии на меко казано странните свидетели на катастрофата, както и на множество мнения на адвокати, които безпардонно се опитват да лансират, че дори извършителят на деянието е "жертва". Опитите за обработка на общественото мнение, включително с появата на бързо разконспирираните като "забавени записи" на част от видеокамерите, заснели катастрофата, както и с лансирането на внушения, че Цветков е починал не от удара, а по собствена или на екипа на "Спешна помощ" вина, с оглед изваждането му от смачкания автомобил, претърпяха много бърз провал. Това е така, защото инстинктът за самосъхранение, характерен за всеки човек, проработи. Защото всеки един от нас можеше да е на мястото на спазилия правилата за движение Милен Цветков и да бъде убит.
Естествено в тази ситуация погледите на обществото бяха насочени към конкретното обвинение срещу шофьора Кристиан Николов. Тук прокуратурата поднесе изненада, особено за своите дежурни опоненти, като квалифицира деянието на обвиняемия за смъртта на Милен Цветков като умишлено убийство. Преди появата на мнения и по този въпрос, които ще са далеч от обективността, следва да се признае, че този ход на държавното обвинение е правилен и съобразен със законовата уредба, пише "Правен свят".
Транспортните произшествия най-често са непредпазливи престъпления и се квалифицират по чл. 343 НК. Но ако деецът "допуска", т.е. съгласява се с евентуалното настъпване на престъпния резултат (смърт, телесна повреда), така той действа с евентуален (косвен) умисъл и деянието му следва да се квалифицира като умишлено причиняване на смърт – транспортно престъпление по чл. 342, ал. 3 НК. Точно такъв е случаят с убийството на Милен Цветков.
От обективна страна е установено (по оповестените до момента в медиите факти, а и от представените материали по време на съдебното заседание за налагането на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" на Кристиан Николов), че обвиняемият, в състояние на наркотично опиянение, е управлявал джип с изключително висока скорост (над 120 км/ч.) по бул. "Черни връх" в столицата. Светофарът пред него е светел "червено", а автомобилът на журналиста е изчаквал "зелен" сигнал. Николов не спира, а удря с разрушителна сила с джипа си колата на Цветков. Данните от аутопсията сочат, че смъртта на Милен Цветков е причинена именно от този "свиреп" удар. От физиката е известно, че силата е право пропорционална на масата на тялото и ускорението, с което то се движи. В случая обвиняемият се е движил с тежък джип и с много висока скорост. Следователно силата на удара е била много висока, както отбелязват експерти – ускорение 13 пъти по-голямо от земното ускорение е погубило Милен Цветков.
Субективна страна на казуса сочи, че въпреки "червеният светофар", на който Милен Цветков е спрял и изчаквал с автомобила си, то джипът на обвиняемия не само, че не спира, а дори няма следи и от спирачен път. Опасността от тежък и фатален удар, който може да причини смъртта на пострадалия, по никакъв начин не е накарала обвиняемия да спре или поне да намали скоростта. От това следва, че обвиняемият се съгласява с евентуалната смърт на пострадалия. По този начин Кристиан Николов проявява евентуален умисъл по отношение на смъртта на Милен Цветков, която причинява.
Водена вероятно от тази логика, прокуратурата правилно квалифицира деянието на обвиняемия по чл. 342, ал. 3, буква "в", предложение второ от НК – "особено тежък случай". Случаят е такъв поради това, че престъплението е извършено при редица отегчаващи обстоятелства: деецът е бил в състояние на наркотично опиянение, според съобщението на прокуратурата Кристиан Николов е употребил четири вида наркотик, след което се качва и потегля с джипа си, в който се намират двамата негови спътници; автомобилът на пострадалия е смазан до неузнаваемост; деянието е извършено на централен булевард в София и това е създало опасност да се причинят и други вредни последици – видно от записите на видеокамерите, щастлива случайност спасява шестима други граждани, пресичащи на "зелен светофар".
Опиянението под което се е намирал Кристиан Николов следва да се разглежда като отегчаващо обстоятелство, а не като смекчаващо като в други случаи. Поначало алкохолът и наркотикът отслабват волевите задръжки на дееца, т.е. намаляват вменяемостта му. Това обуславя смекчаване на отговорността му. Управлението на МПС обаче е правно регламентирана дейност и представлява източник на повишена опасност. Употребата на алкохол или наркотици при управлението на МПС повишава опасността от злополуки. Поради това употребата на алкохол и наркотици при управление на МПС е отегчаващо отговорността обстоятелство. А при професионалната непредпазливост по чл. 343, ал. 3 НК законодателят дори е въздигнал опиянението в квалифициращо обстоятелство и е предвидил по-строга отговорност.
Има още два съществени момента, които изключват наличието на "престъпна самонадеяност" и "пряк умисъл" в действията на обвиняемия за смъртта на Милен Цветков.
Ако обвиняемият беше действал със самонадеяност, то тогава деянието му следваше да се квалифицира по чл. 343, ал. 3, предложение първо, буква "б" НК – особено тежък случай, във вр. с ал. 1, букви "а" и "в" от НК. Но за да е налице самонадеяност обвиняемият трябва да разчита на определени, конкретни фактори, че те ще предотвратят престъпния резултат - смъртта на пострадалия. При самонадеяността е налице субективна увереност на дееца, че резултатът няма да настъпи. Тази субективна увереност обаче е обективно необоснована, защото деецът надценява значението на факторите, които очаква да предотвратят резултата и подценява значението на други фактори, които причиняват резултата. Нищо подобно няма в случая. Поради това психическото отношение на дееца към престъпния резултат не е самонадеяност.
Ако обвиняемият беше действал с пряк умисъл да убие жертвата, то тогава деянието му следваше да се квалифицира като убийство, извършено "със средство, опасно за живота на мнозина" по чл. 116, ал. 1 т. 6, предложение второ от НК. Но при прекия умисъл деецът иска, желае престъпния резултат, т.е. смъртта на пострадалия и се насочва пряко към причиняване на този резултат. Но в случая субективното отношение на обвиняемия към смъртта не е такова. Следователно не е налице убийство с пряк умисъл.
Повече от ясно е, че смъртта на Милен Цветков със сигурност дълго време ще остане във фокуса на обществото. Заради това всеки опит да се смекчи вината на обвиняемия и неговите близки ще срещнат силно негативна реакция. Така, че след трудната задача на прокуратурата да събере доказателства и да предаде на съд Кристиан Николов, отговорността за крайното решение ще отиде при съдиите, които ще се произнасят по делото.
