В началото на този си мандат бургаският общински съвет създаде по предложение на кмета съвместно дружество с държавата наречено "Индустриален и логистичен парк Бургас". Общината вкара в капитала на новоучреденото дружество няколко стотин декара общинска земя в Промишлена зона "Север", а държавата участва с парична вноска. Преди това общинарите бяха построили и част от инфраструктурата.
Решението стана повод и за първия по остър сблъсък между кметството и опозицията в местния парламент. По принцип всички бяха "за" създаването на дружеството и основната му цел привличане на инвеститори и създаване на работни места. Споровете бяха начина по който ще се реализира тази идея. Местните общински депутати от НФСБ, БСП и СЕК скочиха срещу предложението държавата да има повече от половината от акциите в дружеството и така да е определящ акционер. Някои дори оспориха необходимостта от нейното участие, при положение, че с общински пари е изградена инфраструктурата и терените са също общински.съветници питаха Николов в стила "За какво Ви е държавата, като утре не е Вашата партия на власт? Не сте вечни".
Така или иначе чрез изпълнителното и безкомпромисно мнозинство от 28 съветника от партията ГЕРБ, кметът наложи своя вариант за създаване на дружеството. Опозицията отстъпи и дори управляващите великодушно допуснаха един неин човек да е в Борда на директорите-червения активист Петър Петров, близък до кръга "Океан.
По късно дружеството тръгна бавно и трудно. Заредиха се срещи с разни немски, руски и китайски и откъде ли не инвеститори. Медиите получаваха снимки на зам.кмета Красимир Стойчев с усмихнати чужди бизнесмени, които така и проучваха, но не се решаваха да инвестират в зоната. Като резултат някоя друго обратна визита на добра воля на общински чиновници до Русия и другаде все пак се случваше. Опозицията не проспа тази година на нищо неслучване и непрекъснато повтаряше, че в докато са такива данъците и таксата битови отпадъци в Бургас, никой няма да дойде да инвестира. Да не е луд. Кметството се поразсърди и в духа на желязната дисциплина и стила "ние сме на власт, ние решаваме" изгони червения Петров от Борда и го замени със свой човек. Тук кметът изневери на стила си да е една идея по диалогичен от фалангата си общински съветници.
Сега година и половина от учредяване на дружеството се появи първият инвеститор. Неочаквано се оказа, че не е някой голям чуждестранен индустриалец, а напротив българин и ще създаде не фабрика или завод, а складова база. Скромни са и очакванията за бъдещите работни места, около 15-20. Както и да е, нали е първи и се е престрашил да инвестира в града.
Тази седмица изпълнителният директор на зоната Каравидов разкарваше инвеститора из бургаската община за да убеди заседаващите по комисиите съветници, да му продадат два-три декара от терена за склад. Появата им предизвика оживление, но и много въпроси. Всъщност оказа, че не е много ясно какво даваме и предлагаме на инвеститорите и колко бързо можем да им го предоставим. Хайде, в случая човекът е българин, нашенец, свикнал е ще потърпи, чуденето и маенето, но чужденец едва ли не. Така, че да стискаме палци, проектът тръгва и то по нашенски.
В началото на този си мандат бургаският общински съвет създаде по предложение на кмета съвместно дружество с държавата наречено "Индустриален и логистичен парк Бургас". Общината вкара в капитала на новоучреденото дружество няколко стотин декара общинска земя в Промишлена зона "Север", а държавата участва с парична вноска. Преди това общинарите бяха построили и част от инфраструктурата.
Решението стана повод и за първия по остър сблъсък между кметството и опозицията в местния парламент. По принцип всички бяха "за" създаването на дружеството и основната му цел привличане на инвеститори и създаване на работни места. Споровете бяха начина по който ще се реализира тази идея. Местните общински депутати от НФСБ, БСП и СЕК скочиха срещу предложението държавата да има повече от половината от акциите в дружеството и така да е определящ акционер. Някои дори оспориха необходимостта от нейното участие, при положение, че с общински пари е изградена инфраструктурата и терените са също общински.съветници питаха Николов в стила "За какво Ви е държавата, като утре не е Вашата партия на власт? Не сте вечни".
Така или иначе чрез изпълнителното и безкомпромисно мнозинство от 28 съветника от партията ГЕРБ, кметът наложи своя вариант за създаване на дружеството. Опозицията отстъпи и дори управляващите великодушно допуснаха един неин човек да е в Борда на директорите-червения активист Петър Петров, близък до кръга "Океан.
По късно дружеството тръгна бавно и трудно. Заредиха се срещи с разни немски, руски и китайски и откъде ли не инвеститори. Медиите получаваха снимки на зам.кмета Красимир Стойчев с усмихнати чужди бизнесмени, които така и проучваха, но не се решаваха да инвестират в зоната. Като резултат някоя друго обратна визита на добра воля на общински чиновници до Русия и другаде все пак се случваше. Опозицията не проспа тази година на нищо неслучване и непрекъснато повтаряше, че в докато са такива данъците и таксата битови отпадъци в Бургас, никой няма да дойде да инвестира. Да не е луд. Кметството се поразсърди и в духа на желязната дисциплина и стила "ние сме на власт, ние решаваме" изгони червения Петров от Борда и го замени със свой човек. Тук кметът изневери на стила си да е една идея по диалогичен от фалангата си общински съветници.
Сега година и половина от учредяване на дружеството се появи първият инвеститор. Неочаквано се оказа, че не е някой голям чуждестранен индустриалец, а напротив българин и ще създаде не фабрика или завод, а складова база. Скромни са и очакванията за бъдещите работни места, около 15-20. Както и да е, нали е първи и се е престрашил да инвестира в града.
Тази седмица изпълнителният директор на зоната Каравидов разкарваше инвеститора из бургаската община за да убеди заседаващите по комисиите съветници, да му продадат два-три декара от терена за склад. Появата им предизвика оживление, но и много въпроси. Всъщност оказа, че не е много ясно какво даваме и предлагаме на инвеститорите и колко бързо можем да им го предоставим. Хайде, в случая човекът е българин, нашенец, свикнал е ще потърпи, чуденето и маенето, но чужденец едва ли не. Така, че да стискаме палци, проектът тръгва и то по нашенски.
