Не познавам състезатели, които да са хулигани на улицата и по дискотеките
Пламен Петров-Легендата е един от хората, които дърпат конците в родните ММА боеве. Известен е като съдия или рефер на най-възловите и интересни срещи, но освен това той е и от хората, които измислят сблъсъците. Напоследък обаче ММА турнирите позагубиха от основния си блясък, на какво се дължи това и ще се завърне ли славата им отново, Пламен Петров се съгласи да разкаже.
Г-н Петров, кога и как се запалихте по бойните спортове?
Още от поколението, което израсна с филмите за Брус Ли. Едно време не всичко беше достъпно както сега, и мистиката създаваше желание. Т.е. всеки е чувал за хора, които правят „извънземни” неща. Появиха се тези филми, които се разпространяваха нелегално, и като всички деца, ахнахме. После пък и Ван Дам се появи, дойде и демокрацията и с нея възможността да се тренират спортове, които бяха много ограничени, дори забранени. Така започнах и аз с кик-бокс. Малко късно, но такива бяха възможностите.
Кой бяха треньори по това време?
Руско Турманов – Роко. Той беше първият треньор в Бургас.
Как се разви кариерата ви и как стана връзката със свободните боеве?
При мен кариерата е малко по-сложна дума, защото тя е низ от започвания и прекъсвания.Направих няколко състезателни години, после някак си загубих желание за състезания. Прекратих състезателна дейност, но пък не съм спирал да тренирам. След 5-6 години имаше републиканско в Бургас. Всеки медал значеше точки и Роко каза, че се бори поне за една. Ние бяхме домакини, събрахме се доста състезатели, идеята бе да има масово бургаско участие, защото така се увеличаваше шанса за точка. Подготвих се и неочаквано станах шампион, на следващата година - пак. Това стана в периода 2002-2003, когато започнаха да се появяват интернет клубовете. Вътре виждах качени клипове на ММА двубои от Япония. Събирахме се много хора да ги гледаме, собствениците намираха такива клипове по някакъв начин, желанието да тренираме бе огромно. Но пък нямаше кои да ни показва техниките на земя, които са съставна част от този спорт. Впоследствие се появи едно момче, живяло в Испания и тренирало в школата на сегашния шампион на UFC Фабрицио Вердум. Той е може би най-добрият на земя в тежка категория. Това момче ни показваше първите техники, практически при него бяхме събрани само кик боксьори. Така се роди ММА и тук.
Къде се случи това?
В Поморие, в едно училище ни предоставиха една малка заличка. Там се събирахме. Като цяло и на другите места в България е така – всичко започна от хора, които са тренирали навън, прибрали са се и са започнали да събират желаещи. Като чиста методика на трениране ММА най-напред се появи в Пловдив, след това и тук. Така започнахме всички – аз, Атанас Джамбазов, Янко Янев, Сотир Кичуков. Георги Стоянов още не тренираше, той дойде, когато преместихме клуба в Бургас. Сотир пък бе 15-16-годишен.
Допреди 2-3 години се говореше, че Бургас е меката на ММА в България заради турнирите от веригата Мax Fight. Така ли е и сега и какво е бъдещето на веригата?
Беше, сега не е, няма какво да се лъжем. От тази верига се проведоха 34 издания и то за кратък период. Тези боеве бяха най-добрите на Балканите. Тази година ще има със сигурност едно или две издания на Мax Fight. Да си го кажем всичко зависи от спонсорите. Силните години бяха изцяло под опеката на Любен Джубрилов от 2007 до към 2011. В този спорт медиите диктуват всичко. Не си ли в телевизията, няма и рекламодатели. Футболът например, медиите го правят популярен спорт, ако спрат да го излъчват навсякъде за една година, абсолютно ще пропадне. Всичко е въпрос на реклама. Щом „Кока-Кола” е губил 35% от позициите си, след спирането на реклама за една година, можете да си направите сметка. А по-известен продукт в света няма.
БТВ ни излъчваха, но имат условия да е след 23:30 часа, понеже спортът е изпълнен с агресия. А реално не ни излъчваха по-рано от 00:30. Колко хора ще го гледат тогава?! Рекламодателите заложиха на това, но загубиха и след това се отдръпнаха. Това беше изключително финансово бреме за Джубрилов. После дойде и кризата, която безспорно ни се отрази на всички – и организатори и състезатели. Сега лека-полека се мъчим да излезем от нея и да възстановим турнира. Но няма база за сравнение това, което беше Max Fight като организация и това, което се прави сега. Публиката може би не забелязва тези детайли, но това са осветления, подходи, състезатели и т.н. Все още има бойци, които казват, че освен на Max Fight другаде няма да се бият.
Увеличи ли се публиката след силните години на ММА у нас?
Чисто статистически мисля, че публиката е една почти константна величина, подобно на най-верните футболни фенове. Когато дойде силен футболен отбор в Бургас стадионът се пълни, а когато играят по-слаби отбори, ходят едни и същи 1000 човека. Така е и с ММА, визирам в София. В по-малките градове любопитството е голямо и залите се пълнят.
Колко са бургаските бойци в момента и колко са клубовете?
Клубът е един - Pomorie Warriors. Той е за цялата област, просто е регистриран в Поморие, защото там започнахме, както вече споменах. Малко е относително да се каже колко са бойците, защото когато имаш оферта играеш, когато нямаш – може да пропуснеш много дълъг период. Практически най-сериозните са Симеон Кичуков, който много трудно си намира противници в тежка категория, особено в България, братовчед му Сотир Кичуков и Атанас Джамбазов. Георги Стоянов отскоро тренира във Виетнам и ми каза да му търся мачове. След предаването „Къртицата” отново му се върна желанието.
А кои решава кой с кого да се бие в един турнир?
Основният мачмейкър, човекът, който определя двойките, съм аз. Почти винаги, когато звъня на боеца и го питам искаш ли да играеш, той казва да, но изявява желание да е срещу някой конкретно. Имат си някаква неприязън или нещо, което ги е жегнало. Не става въпрос дори за реванш, дори в някои случаи не са се и виждали, просто казва, че нещо в него го дразни.
В тази връзка агресията не излиза ли малко извън спорта?
Да ви кажа честно, агресивно момче от типа хулиган на улицата, което да е състезател, не съм виждал.
В медиите пишат за Димитър Геренски, че е събирач на дългове, бияч с мачете в дискотеки и т.н.?
Той каква връзка има с ММА? Има един мач само и той беше по негово желание, защото му беше интересно. Намерих му един каратист да играе срещу него. Общо две седмици тренировки изкара. Тренирахме го да не успеят да го съборят, изключителен талант има за ММА, но не му се занимава.
Продължава тук
Пламен Петров-Легендата е един от хората, които дърпат конците в родните ММА боеве. Известен е като съдия или рефер на най-възловите и интересни срещи, но освен това той е и от хората, които измислят сблъсъците. Напоследък обаче ММА турнирите позагубиха от основния си блясък, на какво се дължи това и ще се завърне ли славата им отново, Пламен Петров се съгласи да разкаже.
Г-н Петров, кога и как се запалихте по бойните спортове?
Още от поколението, което израсна с филмите за Брус Ли. Едно време не всичко беше достъпно както сега, и мистиката създаваше желание. Т.е. всеки е чувал за хора, които правят „извънземни” неща. Появиха се тези филми, които се разпространяваха нелегално, и като всички деца, ахнахме. После пък и Ван Дам се появи, дойде и демокрацията и с нея възможността да се тренират спортове, които бяха много ограничени, дори забранени. Така започнах и аз с кик-бокс. Малко късно, но такива бяха възможностите.
Кой бяха треньори по това време?
Руско Турманов – Роко. Той беше първият треньор в Бургас.
Как се разви кариерата ви и как стана връзката със свободните боеве?
При мен кариерата е малко по-сложна дума, защото тя е низ от започвания и прекъсвания.Направих няколко състезателни години, после някак си загубих желание за състезания. Прекратих състезателна дейност, но пък не съм спирал да тренирам. След 5-6 години имаше републиканско в Бургас. Всеки медал значеше точки и Роко каза, че се бори поне за една. Ние бяхме домакини, събрахме се доста състезатели, идеята бе да има масово бургаско участие, защото така се увеличаваше шанса за точка. Подготвих се и неочаквано станах шампион, на следващата година - пак. Това стана в периода 2002-2003, когато започнаха да се появяват интернет клубовете. Вътре виждах качени клипове на ММА двубои от Япония. Събирахме се много хора да ги гледаме, собствениците намираха такива клипове по някакъв начин, желанието да тренираме бе огромно. Но пък нямаше кои да ни показва техниките на земя, които са съставна част от този спорт. Впоследствие се появи едно момче, живяло в Испания и тренирало в школата на сегашния шампион на UFC Фабрицио Вердум. Той е може би най-добрият на земя в тежка категория. Това момче ни показваше първите техники, практически при него бяхме събрани само кик боксьори. Така се роди ММА и тук.
Къде се случи това?
В Поморие, в едно училище ни предоставиха една малка заличка. Там се събирахме. Като цяло и на другите места в България е така – всичко започна от хора, които са тренирали навън, прибрали са се и са започнали да събират желаещи. Като чиста методика на трениране ММА най-напред се появи в Пловдив, след това и тук. Така започнахме всички – аз, Атанас Джамбазов, Янко Янев, Сотир Кичуков. Георги Стоянов още не тренираше, той дойде, когато преместихме клуба в Бургас. Сотир пък бе 15-16-годишен.
Допреди 2-3 години се говореше, че Бургас е меката на ММА в България заради турнирите от веригата Мax Fight. Така ли е и сега и какво е бъдещето на веригата?
Беше, сега не е, няма какво да се лъжем. От тази верига се проведоха 34 издания и то за кратък период. Тези боеве бяха най-добрите на Балканите. Тази година ще има със сигурност едно или две издания на Мax Fight. Да си го кажем всичко зависи от спонсорите. Силните години бяха изцяло под опеката на Любен Джубрилов от 2007 до към 2011. В този спорт медиите диктуват всичко. Не си ли в телевизията, няма и рекламодатели. Футболът например, медиите го правят популярен спорт, ако спрат да го излъчват навсякъде за една година, абсолютно ще пропадне. Всичко е въпрос на реклама. Щом „Кока-Кола” е губил 35% от позициите си, след спирането на реклама за една година, можете да си направите сметка. А по-известен продукт в света няма.
БТВ ни излъчваха, но имат условия да е след 23:30 часа, понеже спортът е изпълнен с агресия. А реално не ни излъчваха по-рано от 00:30. Колко хора ще го гледат тогава?! Рекламодателите заложиха на това, но загубиха и след това се отдръпнаха. Това беше изключително финансово бреме за Джубрилов. После дойде и кризата, която безспорно ни се отрази на всички – и организатори и състезатели. Сега лека-полека се мъчим да излезем от нея и да възстановим турнира. Но няма база за сравнение това, което беше Max Fight като организация и това, което се прави сега. Публиката може би не забелязва тези детайли, но това са осветления, подходи, състезатели и т.н. Все още има бойци, които казват, че освен на Max Fight другаде няма да се бият.
Увеличи ли се публиката след силните години на ММА у нас?
Чисто статистически мисля, че публиката е една почти константна величина, подобно на най-верните футболни фенове. Когато дойде силен футболен отбор в Бургас стадионът се пълни, а когато играят по-слаби отбори, ходят едни и същи 1000 човека. Така е и с ММА, визирам в София. В по-малките градове любопитството е голямо и залите се пълнят.
Колко са бургаските бойци в момента и колко са клубовете?
Клубът е един - Pomorie Warriors. Той е за цялата област, просто е регистриран в Поморие, защото там започнахме, както вече споменах. Малко е относително да се каже колко са бойците, защото когато имаш оферта играеш, когато нямаш – може да пропуснеш много дълъг период. Практически най-сериозните са Симеон Кичуков, който много трудно си намира противници в тежка категория, особено в България, братовчед му Сотир Кичуков и Атанас Джамбазов. Георги Стоянов отскоро тренира във Виетнам и ми каза да му търся мачове. След предаването „Къртицата” отново му се върна желанието.
А кои решава кой с кого да се бие в един турнир?
Основният мачмейкър, човекът, който определя двойките, съм аз. Почти винаги, когато звъня на боеца и го питам искаш ли да играеш, той казва да, но изявява желание да е срещу някой конкретно. Имат си някаква неприязън или нещо, което ги е жегнало. Не става въпрос дори за реванш, дори в някои случаи не са се и виждали, просто казва, че нещо в него го дразни.
В тази връзка агресията не излиза ли малко извън спорта?
Да ви кажа честно, агресивно момче от типа хулиган на улицата, което да е състезател, не съм виждал.
В медиите пишат за Димитър Геренски, че е събирач на дългове, бияч с мачете в дискотеки и т.н.?
Той каква връзка има с ММА? Има един мач само и той беше по негово желание, защото му беше интересно. Намерих му един каратист да играе срещу него. Общо две седмици тренировки изкара. Тренирахме го да не успеят да го съборят, изключителен талант има за ММА, но не му се занимава.
Продължава тук
