Петър Кънев: Проблемите на Бургас са проблеми и на България

 Според Петър Кънев, България се нуждае неистово от реформи

Петър КъневПетър Кънев бе избран за водач на бургаската листа на Коалиция „БСП Лява България” за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Той се съгласи да отговори на няколко въпроса пред e-Burgas. Г-н Кънев, как се стигна до Вашата номинация? Този въпрос по-скоро би трябвало да го зададете на ръководството на коалицията, тъй като бях извикан от Михаил Миков и ми беше предложено. За мен също беше една приятна изненада. Да си водач на такъв огромен регион на една стара партия не е лека задача. Предложението го приех със смесени чувства. От една страна ми стана приятно, че съм оценен. Все пак съм единственият водач на листа в коалицията на БСП, който не е партиен член и е гражданска квота. От друга страна си давам сметка, че регионът е много голям, икономическите проблеми са сериозни. Самият регион е в бурен растеж и ще трябва да се работи сериозно. Какви ще бъдат Вашите основни послания към избирателите в Бургаски регион? Моите послания не са само към избирателите на този регион, а към всички. Всички се уморихме от конфронтацията и агресията, която в последните години се наложи като политически стил на всички политически сили. Кризата в България не е икономическа, не е политическа, не е финансова, не е и банкова. Тя е криза на доверието. Доверието на избирателите към политическите сили се изчерпа. Трябва най-накрая да разберем, че само с конфронтация и агресия не може да се върви напред. Посланието ми ще бъде и към опонентите от ГЕРБ, и към другите политически сили – да спрем да се обръщаме назад, да спрем се занимаваме само с ревизии. Трябва да продължим напред и да видим какво можем да направим за Бургас и региона. Заедно да работим за региона, а не да си пречим. Как може да бъде възстановено доверието в политическата система? С почтеност, с работа и с морал – с нищо друго. Кои според Вас са основните проблеми на Бургас и региона и кои са най-неотложни за решаване? Бургас е един от най-бързо развиващите се региони – с доста висок Брутен вътрешен продукт на глава от населението – доста по-висок от регионите на Северозападна България. Но, като навсякъде, и тук има богати и бедни общини. До голяма степен проблемите на Бургас са проблеми и на България. Няма да бързам да навлизам в детайли за проблемите на Бургас. Нека мине известно време. Предстоят ми срещи с бизнеса в Бургас, с отделните таргет групи на икономиката. Твърдо ще се видя с всички кметове, независимо от политическата им принадлежност. Едва след това ще мога да отделя отделните насоки за работа в региона. Една от тях е известна на всички – инфраструктурата. Дайте ми малко време да навляза. Какви са реалните срокове, в които може да бъдат завършени двата проекта за околовръстни шосета около Бургас? Това могат да го кажат единствено специалистите. Доколкото знам проектантската работа и голяма част от отчуждаванията е свършено. Информацията ми е от кмета Димитър Николов. Въпрос на финансиране и на бързо приключване на процедурите по възлагането на работата. С конкретен срок не мога да се ангажирам. Казахте, че вече сте имали среща г-н Николов… Вече – не. Срещата ни беше преди няколко месеца. С него поддържаме контакт. Познаваме се от времето, когато аз бях един от основателите и вицепрезидент на Съюза на работодателите, а той беше наш регионален представител за Бургас. Аз и в момента съм вицепрезидент на Конфедерацията на работодателите, а той вече е кмет. Така че, ние контактът си го имаме още от преди това. Все пак, разисквахте ли някакви теми, свързани с Бургас? Коментирахме точно темата за инфраструктурата. Това беше преди около половин година. За мен, за съжаление, тази една година в национален план беше загубена. Година, преминала в битки един с друг. Това не позволи да се форсират тези проекти. Казахте „загубена година”. Защо според Вас е така? Имам предвид правителството „Орешарски”. То беше добре съставено, с много добри експерти. Практически обаче, то работи 7-8 месеца под обсада, в една кипяща агресия и изключително сложна обстановка. Месеците преди Евроизборите нямаше и физическо време за решаването на по-сериозни проблеми. За мен големият проблем, не само на правителството на Орешарски, но и на Бойко Борисов, и на част от мандата на правителството на „Тройната коалиция”, беше липсата на реформи. Аз бях в 40-то Народно събрание, като зам.-председател на комисията по икономическа политика и член на бюджетна комисия. Ние сме имали по 2-3 заседания седмично за синхронизация на законите с европейските закони – преди 2007 г., когато трябваше да станем членове на ЕС. Лично моето усещане е, че някъде след 2007 г., когато станахме членове на ЕС, темпото за реформи се забави, а след 2008 г. – то изчезна. Вече 5-6 години България се нуждае неистово от реформи. Правителството „Орешарски” дойде с някои идеи за реформи. Те обаче са основно законодателни и трябва да минат през парламент, който работи. А с такъв, който трудно събира кворум и не работи, това трудно може да стане. Коментирали сме в бюджетна и икономическа комисия, на които бях член в този парламент, че се нуждаем и от административна реформа, и от пенсионна. От пенсионната, колкото и да се правим на щрауси, не можем да избягаме. За здравната реформа нищо не се направи. Трябва ни и образователна реформа – проблемът с университетите, проблемът със средното образование седи, а той е много тежък. По тези въпроси трябва да се работи, ние не можем да стоим и да чакаме. Бяха направени доста неща, благодарение донякъде на активността на Даниела Бобева, по отношение на облекчаването на някои бизнес режими. За съжаление не достигна времето за доста по-сериозни реформи. Ако нямаше заигравки с кворума и бе даден шанс на кабинета „Орешарски”… Трудно е да се каже. Все още е рано да се дава оценка какво е свършило това правителство. Виждате, че за момента ние коментираме все още по-скоро това, какво не е свършило. Само времето ще покаже кое до къде е свършено. Вашето виждане, как може да бъде съживена бургаската икономика, която бе голяма част от която бе разпродадена и унищожена в годините на приватизация? Проблемите на местната икономика са същите като на местната икономика в Търново или в Ямбол. Изключително грешен модел на приватизация, избран преди 20 години. България, за съжаление, не намери своя Балцерович или своя Хавел, за да направи една бърза, сложна, трудна шокова терапия в преминаването от социалистическа планова към пазарна икономика. Първите 10 години бяха изгубени, след което беше извършена една абсурдна приватизация. Крайният резултат беше, че 85% от българската икономика беше ликвидирана, заедно с родната промишленост. В момента имаме един сравнително лош модел на развитите на икономиката – само 26% работят в производството, а над 70% са услугите. Разликата до 100% е в публичната администрация. За съжаление, оттук – нататък бързи решения няма. За да постигнем реформи, на нас ни трябва национално съгласие. А, за да има такова, ние трябва да спрем да се бием като Туареги един с друг и да започнем да работим заедно. Аз съм твърдо „за” да се изчистят няколко държавни приоритета, тъй като реформите, за които говорих, не могат да бъдат хоризонт само за един кабинет, било то и 4-годишен. По тях трябва да има национално съгласие и да се върви заедно напред. Кои бяха най-сериозните проблеми на приватизацията? Това беше много сложен период. Виждаме, че във времето има два големи проблема пред нашата икономика. Първият е връщането на земята в реални граници, което на пръв поглед е изключително правилно – да се възстанови справедливостта от преди колективизацията. В същото време, в България в момента имаме 16 млн. парчета зема, които се движат от 500 кв. м. до 5 хил. дка. Проблемът е изключително сложен и труден. Ето едно грешно според мен решение, което не беше направено по същия начин нито в Чехия, нито в Унгария, доведе до един много тежък проблем в земеделието ни – разбито малко, дребно, смотано земеделие. Поне до скоро беше така. Сега вече, с влизането ни в ЕС, нещата са малко по-различни. По същия начин, аз няма да коментирам нещата с Масовата приватизация. Виждате, че от нея, от хилядите предприятия, само единици или десетки работят. Но моят съвет към всички е – нека не се връщаме назад. Трябва да вървим напред. Европа и светът вървят с много бързи темпове. Как може да се реши казусът КТБ? КТБ няма да коментирам. Това е проблем, който трябва да го решава Националната банка. Проблемите на банковата система трябва да се предлагат за решаване от Националната банка. Възможно ли е обединение на водещите политически сили у нас, в името на една нова икономическа стратегия, която да доведе страната ни до силен и постоянен ръст на Брутния вътрешен продукт? Обединение не може да има. Мислене и действия в една посока – може. Пак ще повторя – трябва да се уточнят 5 или 10 приоритета, по които всички заедно да работим. Това да национални приоритети, без които, без законодателно те да бъдат решени с най-голяма подкрепа, няма как да стане.