Пежман Варгаи е роден в Иран. От дете живее в Шотландия. Дипломира се като електронен инженер в шотландски университет. Има интереси в сферата на недвижимите имоти. Негови фирми работят в Англия и България.
Г-н Варгаи прави два опита да започне бизнес у нас. Първо идва през 1993 г., но по думите му ситуацията в страната го ужасила и той бързо се отказал от плановете си. Второто му идване е след 10 години, когато основава “British Developments”, компания, с интереси в сферата на строителството и недвижимите имоти.
През 2010 г., открива първото частно училище в Бургас – „Братскул”. Получава Лиценз от МОНМ на 29.07.2011 г. „Това е най-важният ми проект, от всички, които досега съм започвал. Никога през живота си не съм губил пари, сега губя, но това не ме отказва, дори напротив – амбицира ме. Искам да създам нещо за хората на Бургас”, сам споделя Варгаи.
-Г-н Варгаи, и вие, подобно на БСУ искате да се възприеме практиката субсидията да следва ученика или детето, а не пари да се дават само на държавните учреждения.
Министерството иска от нас да покрием всички техни критерии, не говоря за минималните стандарти за обучение, хранене и битови условия, по-скоро за ужасната бюрокрация, а не получаваме нито лев за нашите деца. Редно би било субсидията да следва детето, независимо къде учи - в частно или държавно училище (детска градина). Ако ние предлагаме по-добри условия – нека дойде при нас, ако държавните детски градини са по-добри – да отиде там. Само по този начин може да се направи истинска реформа в сектора. Така, както е сега реформа не се прави.
Във Великобритания и други страни с добра образователна система има оценка по определени критерии на всяко учебното заведение и наистина по-добрите получават субсидии, както и наплив от желаещи да се учат там. Това е най-точната система, остават наистина най-добрите, създават се условия за конкуренция и се подобрява като цяло нивото на обучение. Ако държавните детски градини получават пари от държавата, защо да се променят и да стават по-добри? Знаете ли коя е най-добрата детска градина в Бургас? По какви критерии е определена като такава? Да си кажем истината - държавните детски градини и училища са с 40-годишни програми, по 30 деца в стая. Абсолютно порочна практика. Нашите деца учат английски, ходят на айкидо, куклен театър, музикална академия. В една група са по десет деца. Има и много други европейски практики и иновации, които може да внедрим. Къде другаде има подобни условия ? Срещу нас са държавните детски градини. Те не променят учебните си планове, а днешните деца са различни от тези преди 20 години, стандартните детски градини нямат креативност и все пак на тях им се отпуска субсидия за всяко дете от по 170 лв на месец, което нас ни поставя в неравностойно положение. Добавяйки и таксата от 55 лв, заплащана от родителите, както и закупуването на материали и учебници, подмяна на инвентар и т.н. за сметка на родителите, колко точно ни струва това, на нас като данъкоплатци?
- В този ред на мисли - какво смятате да правите оттук нататък – ще сезирате ли комисията по дискриминация ?
-Обсъдили сме проблема с колеги от други частни детски градини. Предстои създаване на асоциация, в която ще влязат собственици на частни детски градини, училища и университети от Варна, Пловдив и София. Ангажирахме сме нашите адвокати, които юридически проучват въпроса. Твърдо сме решени да доведем битката до край. Защо частна или държавна болница с договор със Здравна каса да получава пари за пациента, а в образованието субсидии получават само държавните детски градини?
-Каква е вашата такса за дете на месец ?
-Около 580 лв. В тази цена влиза транспорт - вземаме децата директно от домовете им със специализиран микробус, имат осем часов престой в детската градина, включително оборудвана система за наблюдение от родителите на спалните помещения, трапезария и учебни стаи, храна при спазване на Наредбата на Министерството на здравеопазването за повече здравословни храни за подрастващите, медицинска сестра в Братскул. Изключително високо е нивото на грижи към децата, освен това е с изучаване на английски език целодневно на разположение е учител по английски с дългогодишен стаж, имаме спортни и културни школи, за които вече споменах. Не направих тази детска градина само за постоянно пребиваващите руски граждани в Бургас или за отбран елит, всяко дете заслужава най-доброто образование.
-Доста по-скъпо е от държавните детски градини.
-Да, но разликата е много голяма. Всеки, които посети Братскул сам ще се увери. Ходих в няколко детски градини, докато търсих място за сина си и изпаднах в недоумение – едно дете бяга, друго гледа телевизор, а учителката не им обръща никакво внимание, казва, че не можела всичките 35 деца да наблюдава. Аз, ако искам детето ми да гледа телевизор – ще си го държа у нас. А че не може да се обърне внимание на 35 деца е повече от очевидно.
Дори и да получите държавна субсидия – излиза, че пак няма да може да осигурите цена, дори доближаваща се до тази в държавните детски градини.
-Така е, но ако получим държавна субсидия ще дадем шанс на повече родители да осигурят най-доброто за детето си. Методиката при нас е съвсем различна, това вдига и цената. Както споменах – ние имаме максимум по 10 деца в група. За тях отговаря един учител. Когато искаме преподаватели с подходящо образование, да говорят английски, да бъдат най-добрите учители в Бургас, трябва да плащаме подобаваща сума. Мотивираните и щастливи учители ще предадат на децата своите знания по най-добрият начин, за тази работа трябва сърце. Не че не можем да приемем по 35 деца в група, да олекотим програмата си, да спестим от числеността на служителите – тогава таксата ще падне, но не го правим, защото не е правилно и качеството на обучение ще спадне. Ако дадете избор на родителите между частна и държавна детска градина при едни и същи цени, дали родителите ще изберат държавната?
Не се ли опасявате, че ако заведете една подобна битка срещу Държавата, то може да ви дойдат на инспекция всякакви държавни служби ?
-Аз се старая да съм коректен, но се ужасявам от бюрокрацията в България. Карат ни да попълваме и подаваме всевъзможни документи. За пръв път в живота си виждам тефтер, широк над 1 метър. Въпреки че, имаме удобрени планове, получаваме все нови и нови наредби, предписания...та аз трябва да наема един човек, да прави само това от сутрин до вечер. България е Държава в ЕС, в 21 век, и да иска да се попълват подобни тефтери – е безумие. Всичко може да стане с компютър, много по-ефикасно и по-бързо. Спускат ни и някакви програми, отдавна отминали времето си. Примерно ако искаме да имаме английски език целодневно, а не само по 1 час на ден, трябва да му намерим място в програмата, която не ни оставя много свобода за действие. Безкрайно ме изуми и нещо друго. Когато говорих с архитект за изграждането на училището, той ми каза “Всички стаи трябва да гледат на юг”, защото такива били изискванията. Питам го – откога са тези изисквания !? Оказа се, че са от 40 години. Та, тогава е нямало климатични инсталации и е нормално всички стаи да са на юг, за да се топлят от слънцето. Сега обаче не е така – ние например имаме климатици, соларна система, но не, искат ни стаите да гледат на юг. Не може да са на север или запад. Трябва да са на юг и толкоз.
Каква е инвестицията, която сте направили в „Братскул” ?
-Над 1 млн.лв. Това, което правя аз не е инвестиция, това е помощ към страната. Ако исках да инвестирам в България щях да направя частна болница, защото мога да получавам пари от Здравната каса, частен старчески дом, за който има финансиране по програми или пък щях да инвестирам в туризма. Има много други и други възможности. Реших да направя училище, ако щете ми вярвайте, за да инвестирам в децата – да им се осигури едно европейско образование, което ще ги направи конкурентно способни в цял свят. Защото нашите планове бяха освен детска градина, да имаме и училище. Все още не сме се отказали от тази идея, но Държавата не само, че не ни помага, а ни пречи, спъвайки ни бюрократично. Не мога аз да отделя още един милион лева, да направим нова сграда, да спазваме всички изисквания и накрая да толерират държавните училища, където нищо не се променя.
Интервю на Иван Колев и Илияна Тодинова
Пежман Варгаи е роден в Иран. От дете живее в Шотландия. Дипломира се като електронен инженер в шотландски университет. Има интереси в сферата на недвижимите имоти. Негови фирми работят в Англия и България.
Г-н Варгаи прави два опита да започне бизнес у нас. Първо идва през 1993 г., но по думите му ситуацията в страната го ужасила и той бързо се отказал от плановете си. Второто му идване е след 10 години, когато основава “British Developments”, компания, с интереси в сферата на строителството и недвижимите имоти.
През 2010 г., открива първото частно училище в Бургас – „Братскул”. Получава Лиценз от МОНМ на 29.07.2011 г. „Това е най-важният ми проект, от всички, които досега съм започвал. Никога през живота си не съм губил пари, сега губя, но това не ме отказва, дори напротив – амбицира ме. Искам да създам нещо за хората на Бургас”, сам споделя Варгаи.
-Г-н Варгаи, и вие, подобно на БСУ искате да се възприеме практиката субсидията да следва ученика или детето, а не пари да се дават само на държавните учреждения.
Министерството иска от нас да покрием всички техни критерии, не говоря за минималните стандарти за обучение, хранене и битови условия, по-скоро за ужасната бюрокрация, а не получаваме нито лев за нашите деца. Редно би било субсидията да следва детето, независимо къде учи - в частно или държавно училище (детска градина). Ако ние предлагаме по-добри условия – нека дойде при нас, ако държавните детски градини са по-добри – да отиде там. Само по този начин може да се направи истинска реформа в сектора. Така, както е сега реформа не се прави.
Във Великобритания и други страни с добра образователна система има оценка по определени критерии на всяко учебното заведение и наистина по-добрите получават субсидии, както и наплив от желаещи да се учат там. Това е най-точната система, остават наистина най-добрите, създават се условия за конкуренция и се подобрява като цяло нивото на обучение. Ако държавните детски градини получават пари от държавата, защо да се променят и да стават по-добри? Знаете ли коя е най-добрата детска градина в Бургас? По какви критерии е определена като такава? Да си кажем истината - държавните детски градини и училища са с 40-годишни програми, по 30 деца в стая. Абсолютно порочна практика. Нашите деца учат английски, ходят на айкидо, куклен театър, музикална академия. В една група са по десет деца. Има и много други европейски практики и иновации, които може да внедрим. Къде другаде има подобни условия ? Срещу нас са държавните детски градини. Те не променят учебните си планове, а днешните деца са различни от тези преди 20 години, стандартните детски градини нямат креативност и все пак на тях им се отпуска субсидия за всяко дете от по 170 лв на месец, което нас ни поставя в неравностойно положение. Добавяйки и таксата от 55 лв, заплащана от родителите, както и закупуването на материали и учебници, подмяна на инвентар и т.н. за сметка на родителите, колко точно ни струва това, на нас като данъкоплатци?
- В този ред на мисли - какво смятате да правите оттук нататък – ще сезирате ли комисията по дискриминация ?
-Обсъдили сме проблема с колеги от други частни детски градини. Предстои създаване на асоциация, в която ще влязат собственици на частни детски градини, училища и университети от Варна, Пловдив и София. Ангажирахме сме нашите адвокати, които юридически проучват въпроса. Твърдо сме решени да доведем битката до край. Защо частна или държавна болница с договор със Здравна каса да получава пари за пациента, а в образованието субсидии получават само държавните детски градини?
-Каква е вашата такса за дете на месец ?
-Около 580 лв. В тази цена влиза транспорт - вземаме децата директно от домовете им със специализиран микробус, имат осем часов престой в детската градина, включително оборудвана система за наблюдение от родителите на спалните помещения, трапезария и учебни стаи, храна при спазване на Наредбата на Министерството на здравеопазването за повече здравословни храни за подрастващите, медицинска сестра в Братскул. Изключително високо е нивото на грижи към децата, освен това е с изучаване на английски език целодневно на разположение е учител по английски с дългогодишен стаж, имаме спортни и културни школи, за които вече споменах. Не направих тази детска градина само за постоянно пребиваващите руски граждани в Бургас или за отбран елит, всяко дете заслужава най-доброто образование.
-Доста по-скъпо е от държавните детски градини.
-Да, но разликата е много голяма. Всеки, които посети Братскул сам ще се увери. Ходих в няколко детски градини, докато търсих място за сина си и изпаднах в недоумение – едно дете бяга, друго гледа телевизор, а учителката не им обръща никакво внимание, казва, че не можела всичките 35 деца да наблюдава. Аз, ако искам детето ми да гледа телевизор – ще си го държа у нас. А че не може да се обърне внимание на 35 деца е повече от очевидно.
Дори и да получите държавна субсидия – излиза, че пак няма да може да осигурите цена, дори доближаваща се до тази в държавните детски градини.
-Така е, но ако получим държавна субсидия ще дадем шанс на повече родители да осигурят най-доброто за детето си. Методиката при нас е съвсем различна, това вдига и цената. Както споменах – ние имаме максимум по 10 деца в група. За тях отговаря един учител. Когато искаме преподаватели с подходящо образование, да говорят английски, да бъдат най-добрите учители в Бургас, трябва да плащаме подобаваща сума. Мотивираните и щастливи учители ще предадат на децата своите знания по най-добрият начин, за тази работа трябва сърце. Не че не можем да приемем по 35 деца в група, да олекотим програмата си, да спестим от числеността на служителите – тогава таксата ще падне, но не го правим, защото не е правилно и качеството на обучение ще спадне. Ако дадете избор на родителите между частна и държавна детска градина при едни и същи цени, дали родителите ще изберат държавната?
Не се ли опасявате, че ако заведете една подобна битка срещу Държавата, то може да ви дойдат на инспекция всякакви държавни служби ?
-Аз се старая да съм коректен, но се ужасявам от бюрокрацията в България. Карат ни да попълваме и подаваме всевъзможни документи. За пръв път в живота си виждам тефтер, широк над 1 метър. Въпреки че, имаме удобрени планове, получаваме все нови и нови наредби, предписания...та аз трябва да наема един човек, да прави само това от сутрин до вечер. България е Държава в ЕС, в 21 век, и да иска да се попълват подобни тефтери – е безумие. Всичко може да стане с компютър, много по-ефикасно и по-бързо. Спускат ни и някакви програми, отдавна отминали времето си. Примерно ако искаме да имаме английски език целодневно, а не само по 1 час на ден, трябва да му намерим място в програмата, която не ни оставя много свобода за действие. Безкрайно ме изуми и нещо друго. Когато говорих с архитект за изграждането на училището, той ми каза “Всички стаи трябва да гледат на юг”, защото такива били изискванията. Питам го – откога са тези изисквания !? Оказа се, че са от 40 години. Та, тогава е нямало климатични инсталации и е нормално всички стаи да са на юг, за да се топлят от слънцето. Сега обаче не е така – ние например имаме климатици, соларна система, но не, искат ни стаите да гледат на юг. Не може да са на север или запад. Трябва да са на юг и толкоз.
Каква е инвестицията, която сте направили в „Братскул” ?
-Над 1 млн.лв. Това, което правя аз не е инвестиция, това е помощ към страната. Ако исках да инвестирам в България щях да направя частна болница, защото мога да получавам пари от Здравната каса, частен старчески дом, за който има финансиране по програми или пък щях да инвестирам в туризма. Има много други и други възможности. Реших да направя училище, ако щете ми вярвайте, за да инвестирам в децата – да им се осигури едно европейско образование, което ще ги направи конкурентно способни в цял свят. Защото нашите планове бяха освен детска градина, да имаме и училище. Все още не сме се отказали от тази идея, но Държавата не само, че не ни помага, а ни пречи, спъвайки ни бюрократично. Не мога аз да отделя още един милион лева, да направим нова сграда, да спазваме всички изисквания и накрая да толерират държавните училища, където нищо не се променя.
Интервю на Иван Колев и Илияна Тодинова 
