В рамките на 4 месеца ще бъде създадена Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, която ще се администрира и поддържа от Изпълнителната агенция по лекарствата. Това реши парламентът, който прие на второ четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Системата ще спомага за проследяване на наличните количества на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък на територията на България и тогава, когато има риск от недостиг, ще се генерира забранителен списък, който Изпълнителната агенция по лекарсвтата ще подава до “Агенция “Митници” и ще се забранява износът на тези медикаменти, за да могат да останат за българските граждани, обясни тя.
Недостиг ще се установява, в случай че наличните в страната количества от съответния лекарствен продукт са по-малко от 65 на сто от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца.
За периода на недостиг на медикамента, включен в Позитивния лекарствен списък, ще се забранява износът му. Който извърши износ на такъв лекарствен продукт, за който у нас е установен недостиг, ще се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 100 000 до 150 000 лв.
Търговците на едро и дребно с лекарствени продукти и лечебните заведения в България ще предоставят ежедневно чрез системата информация на ИАЛ за доставките и наличните количества на медикаменти от Позитивния лекарствен списък.
Изпълнителната агенция по лекарствата ще изготвя, актуализира и поддържа Списък на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг на територията на България. Списъкът ще се актуализира ежеседмично и при промяна на обстоятелствата, свързани с внос и/или износ на медикаменти от Позитивния лекарствен списък.
Изпълнителната агенция по лекарствата може да извършва съвместни проверки с Националната агенция за приходите, Агенция “Митници”, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти при осъществяване на своите функции в областта на контрола върху лекарствените продукти.
