Наскоро ми попаднаха тези снимки и се замислих дълбоко за изгубеното детство на съвременните деца.
За мое огромно щастие, аз съм от последното поколение имало удоволствието да бъде дете точно по този начин. Щурите игри до мръкнало, дама, гоненица, криеница, ластик, въже, стражари и апаши, ожулените колене, безгрижните моменти, тичането до вкъщи за филия с лютеница набързо за да не изпуснем нито миг игра... Детство без компютри, телефони, профили в социалните мрежи, без тик - ток, без чалга, необременени и безкрайно щастливи...
Според мнозина това време е безвъзвратно изгубено, но аз не смятам така! От всички нас зависи да покажем на децата си, че може да е забавно и без телефон в ръка. Да, няма как съвременните деца да растат без технологиите, но всяко нещо има граница, която трябва да бъде наложена от родителите.
Много майки бутат телефон с анимация или пускат детско по телевизията на децата си още преди да проходят и след това се чудят, защо децата им имат проблем с развитието и се налага специална намеса на логопед, това е масова практика зад граница, която за съжаление тихомълком се промъква и у нас. За мен това не е правилна тактика. Ние, родителите сме тези, които трябва да развиват фантазията, възприятията и моториката на децата, както в ранна възраст, така и в следващите години.
Та в този ред на мисли, считам, че ако родителите положат усилия да покажат онези "стари игри" на децата си, те няма да останат безвъзвратно загубени!
Да си родител е уникална възможност да изживееш второ детство, а като пра родител изживяваш трето детство.
Време е да #възродим истинското детство!
Звезделина Каравелова
