Един от най-одумваните и проверявани в последните месеци държавни органи-Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, вчера се опита да подготви общественото мнение за очаквания по средата на годината нов ценови шок.
Председателката на комисията Евгения Харитонова обяви пред медиите, че са постъпили искания както от енергопроизводители, така от енергийния холдинг, и от електроразпределителните дружества за нови крайни цени на тока от първи юли. Исканото увеличение е с около 20 %.
Харитонова завърши коментара си с думите, че ако това се случи "Пази боже, улицата ще ни разкъса". За да успокои обстановката председателката на ДКЕВР заключи, че вероятно ще има нови цени, но увеличението ще е по плавно.
Всъщност нищо ново под слънцето.
Случващото се в енергетиката ни и в държавния регулатор само повтаря добре познатата истина, че пазарът не търпи груби административни намеси и си го връща обратно като бумеранг. В началото на март ДКЕВР под натиска на отиващото си правителство на Борисов намали цената на тока с около 7 процента. Направи го не защото имаше основания, а от страх от гнева на премиера, от реакцията на улицата и сетилата се да проверява прокуратура. Целта беше да се успокоят излезлите на протест хора, възмутени от високите сметки за тока. Още тогава комисарите от регулатора плахо подсказаха, че рано или късно ще има ново драстично увеличение. Никой не поиска да ги чуе, защото всички бяха убедени, че те са злодеи, а медиите упорито пишеха колко вили и какви автомобили карал председателя им Семерджиев. Типично по български. Вместо с проблема се занимаваме с хората и по точно какво имат тези хора.
Заедно с това в страната започна разсекретяване на договори, тяхното четене и бръщолевене по съдържанието им от кого ли не. В края на март и началото на април лъсна още една истина. Свитата ни икономика и принудените да спестяват от всичко домакинства са намалили драстично консумацията си на ел.енергия. На предприятата не им трябва ток, защото не работят, а семействата не го искат, защото не могат да го плащат. Поредната криза на потреблението, която е типична за обхваналата ни рецесия.
Всички забравиха, че енергийният ни сектор също е част от пазарната икономика. А при нея никой не иска да работи на загуба и да продава продукцията си под себестойност. Като добавите, че никой не иска и миньорите от рудниците от Маришкия басейн, поразглезени със заплати от по две хиляди лева, да стачкуват нещата се подреждат. В крайна сметка някой трябва да плати на ЕВН за опожарените офиси и служебни коли в Пловдив. някой трябва да плати на ЧЕЗ разходите за адвокати, които правят покрай процедурата по отнемане на лиценза им. Въобще някой трябва да плати сметката. А това е разбира се е потребителя.
Звучи нахално, но вдигането на цените на тока, може да има и известен положителен ефект. Ще напомпа инфлацията, а казват тя в определени граници била необходима за пазарната икономика. Иначе за март цените са спаднали с близо процент спрямо февруари, което означава, че живеем при дефлация. От това не ни става по хубаво, защото спада в цените се дължи на намалено, а някъде и изчезнало изцяло потребителско търсене.
Интересното е когато посред лято обявят увеличението на цените на тока, кой тогава ще си подаде оставката. Пак ли Борисов? Един от най-одумваните и проверявани в последните месеци държавни органи-Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, вчера се опита да подготви общественото мнение за очаквания по средата на годината нов ценови шок.
Председателката на комисията Евгения Харитонова обяви пред медиите, че са постъпили искания както от енергопроизводители, така от енергийния холдинг, и от електроразпределителните дружества за нови крайни цени на тока от първи юли. Исканото увеличение е с около 20 %.
Харитонова завърши коментара си с думите, че ако това се случи "Пази боже, улицата ще ни разкъса". За да успокои обстановката председателката на ДКЕВР заключи, че вероятно ще има нови цени, но увеличението ще е по плавно.
Всъщност нищо ново под слънцето.
Случващото се в енергетиката ни и в държавния регулатор само повтаря добре познатата истина, че пазарът не търпи груби административни намеси и си го връща обратно като бумеранг. В началото на март ДКЕВР под натиска на отиващото си правителство на Борисов намали цената на тока с около 7 процента. Направи го не защото имаше основания, а от страх от гнева на премиера, от реакцията на улицата и сетилата се да проверява прокуратура. Целта беше да се успокоят излезлите на протест хора, възмутени от високите сметки за тока. Още тогава комисарите от регулатора плахо подсказаха, че рано или късно ще има ново драстично увеличение. Никой не поиска да ги чуе, защото всички бяха убедени, че те са злодеи, а медиите упорито пишеха колко вили и какви автомобили карал председателя им Семерджиев. Типично по български. Вместо с проблема се занимаваме с хората и по точно какво имат тези хора.
Заедно с това в страната започна разсекретяване на договори, тяхното четене и бръщолевене по съдържанието им от кого ли не. В края на март и началото на април лъсна още една истина. Свитата ни икономика и принудените да спестяват от всичко домакинства са намалили драстично консумацията си на ел.енергия. На предприятата не им трябва ток, защото не работят, а семействата не го искат, защото не могат да го плащат. Поредната криза на потреблението, която е типична за обхваналата ни рецесия.
Всички забравиха, че енергийният ни сектор също е част от пазарната икономика. А при нея никой не иска да работи на загуба и да продава продукцията си под себестойност. Като добавите, че никой не иска и миньорите от рудниците от Маришкия басейн, поразглезени със заплати от по две хиляди лева, да стачкуват нещата се подреждат. В крайна сметка някой трябва да плати на ЕВН за опожарените офиси и служебни коли в Пловдив. някой трябва да плати на ЧЕЗ разходите за адвокати, които правят покрай процедурата по отнемане на лиценза им. Въобще някой трябва да плати сметката. А това е разбира се е потребителя.
Звучи нахално, но вдигането на цените на тока, може да има и известен положителен ефект. Ще напомпа инфлацията, а казват тя в определени граници била необходима за пазарната икономика. Иначе за март цените са спаднали с близо процент спрямо февруари, което означава, че живеем при дефлация. От това не ни става по хубаво, защото спада в цените се дължи на намалено, а някъде и изчезнало изцяло потребителско търсене.
Интересното е когато посред лято обявят увеличението на цените на тока, кой тогава ще си подаде оставката. Пак ли Борисов? 
