„Шарли Ебдо” е сатанинско списание, като им видях карикатурите няколко дни ми беше лошо
През последните няколко дни църквата изказа крайно мнение за татуировките, според някои свещеници те са израз на пълна липса на духовност. Бургаският енорийски свещеник отец Стелиян Кунев сподели мнението си по въпроса, като заяви, че също не одобрява може би най-честата практика сред младежите. Той коментира и темата за френското сатирично издание „Шарли ебдо”, която е водеща в света в момента след атентата от страна на радикалния ислям.
- Отец Стелиян, какво Ви е мнението по нашумялата напоследък тема за татуировките и църквата?
- Някои епископи вече изразиха своето си виждане. Личното мнение на всеки не е абсолютен авторитет. В църквата има няколко вида изказвания по определени въпроси. Най-високото от тях, което е абсолютно задължително за всички, е т.нар. догма, т.е. истината за вярата. Но това не е от нас, не е наша идея. Например вярата че Бог съществува, това е догма и не можем да кажем, че Бог не съществува. Но има частни мнения по определени въпроси, каквито са каноните, и те се отнасят за нравствеността. Може би въпросът за татуировките отива към каноничното право. Този въпрос трябва да се изследва. Аз лично също не одобрявам татуировките. Тези т.нар. татуси според мен са излишни. Човек е едно прекрасно Божие творение, Бог ни е създал по негов образ и подобие. Църквата няма против, не ги забранява, но това са безсмислени работи.
- Но в Бургас най-масовите татуировки са изображения с лика на дяволи, демони и т.н.?
- Не ги одобрявам разбира се. Още повече изображения, свързани или напомнящи на зли сили, някои буквално бесовски. Това е грозна работа.
Ще дам един пример. Трябваше да венчая мой братовчед, обаче не знаех, че не е кръстен. Дойде да го кръстя, съблякох го до кръста и гледам на ръката си татуирал дявол. Попитах го какви са тези работи, не го ли е срам да влиза така в църквата, оправда се, че бил младо момче и това било само гъзария, за да се показва на мацките. Тръгнал да става християнин, а влязъл в църквата с лика на дявола… Иначе искрено твърди, че вярва в Господ и Иисус Христос и затова искаше да бъде венчан.
- Истинска ли е такава вяра?
- Според мен е истинска, защото по-скоро, той не осъзнава какво е направил. Осъзнал се е на по-късен етап. Казах му като свещеник, не като роднина и приятел, че ще го кръстя само ако си махне татуировката. Той я махна, по-точно направи друга върху нея, те татуировките не могат да се премахват. Повечето младежи си татуират такива неща заради самата мода, едва ли повечето от тях осъзнават какво представляват.
- Други пък си татуират кръстове?
- Това също не го одобрявам, но повтарям, това си е мое мнение. Представи си, че си изрисувал върху себе си кръст или друг Божи символ и се любиш с жена си… Ми аз лично щях да се чувствам неудобно. Човек трябва да има някаква мярка все пак. Знам, че младежи си татуират и Иисус Христос, Божията майка, ангели дори, но не ги одобрявам тези неща.
- Какво е мнението ви за изданието „Шарли ебдо”?
- Тези неща, карикатурите, които са правели през годините, и които продължават да издават и сега, са пълно безумие. И тук трябва да има мярка, може човек да се пошегува, но те минават всякакви граници. Не става въпрос само за Мохамед, те са атеистическо списание – противници на Бога. Истинските жертви, на това което се случи, са тези няколко милиона души, които купуват това списание и го носят вкъщи, т.е. те се съгласяват с тях и застават под знамето на атеизма. Вместо да се обявим за добрия морал, за вярата в Бог, да живеем по някакви правила, те застават на мястото на Бог като казват едва ли не, че всичките религии там са им еднакви. Аз например, не одобрявам ислямистите, не одобрявам и исляма, християнин и дори мога да заявя, че тази религия не е от Бога, така мисля, това е и твърдото мнение на църквата. Но не може такова списание да публикува такива карикатури. Това е пошло списание, порнография. Случайно видях по телевизията някои от карикатурите им, после няколко дни ми беше лошо. Те не са и атеисти, сигурно вярват направо в Сатаната.
През последните няколко дни църквата изказа крайно мнение за татуировките, според някои свещеници те са израз на пълна липса на духовност. Бургаският енорийски свещеник отец Стелиян Кунев сподели мнението си по въпроса, като заяви, че също не одобрява може би най-честата практика сред младежите. Той коментира и темата за френското сатирично издание „Шарли ебдо”, която е водеща в света в момента след атентата от страна на радикалния ислям.
- Отец Стелиян, какво Ви е мнението по нашумялата напоследък тема за татуировките и църквата?
- Някои епископи вече изразиха своето си виждане. Личното мнение на всеки не е абсолютен авторитет. В църквата има няколко вида изказвания по определени въпроси. Най-високото от тях, което е абсолютно задължително за всички, е т.нар. догма, т.е. истината за вярата. Но това не е от нас, не е наша идея. Например вярата че Бог съществува, това е догма и не можем да кажем, че Бог не съществува. Но има частни мнения по определени въпроси, каквито са каноните, и те се отнасят за нравствеността. Може би въпросът за татуировките отива към каноничното право. Този въпрос трябва да се изследва. Аз лично също не одобрявам татуировките. Тези т.нар. татуси според мен са излишни. Човек е едно прекрасно Божие творение, Бог ни е създал по негов образ и подобие. Църквата няма против, не ги забранява, но това са безсмислени работи.
- Но в Бургас най-масовите татуировки са изображения с лика на дяволи, демони и т.н.?
- Не ги одобрявам разбира се. Още повече изображения, свързани или напомнящи на зли сили, някои буквално бесовски. Това е грозна работа.
Ще дам един пример. Трябваше да венчая мой братовчед, обаче не знаех, че не е кръстен. Дойде да го кръстя, съблякох го до кръста и гледам на ръката си татуирал дявол. Попитах го какви са тези работи, не го ли е срам да влиза така в църквата, оправда се, че бил младо момче и това било само гъзария, за да се показва на мацките. Тръгнал да става християнин, а влязъл в църквата с лика на дявола… Иначе искрено твърди, че вярва в Господ и Иисус Христос и затова искаше да бъде венчан.
- Истинска ли е такава вяра?
- Според мен е истинска, защото по-скоро, той не осъзнава какво е направил. Осъзнал се е на по-късен етап. Казах му като свещеник, не като роднина и приятел, че ще го кръстя само ако си махне татуировката. Той я махна, по-точно направи друга върху нея, те татуировките не могат да се премахват. Повечето младежи си татуират такива неща заради самата мода, едва ли повечето от тях осъзнават какво представляват.
- Други пък си татуират кръстове?
- Това също не го одобрявам, но повтарям, това си е мое мнение. Представи си, че си изрисувал върху себе си кръст или друг Божи символ и се любиш с жена си… Ми аз лично щях да се чувствам неудобно. Човек трябва да има някаква мярка все пак. Знам, че младежи си татуират и Иисус Христос, Божията майка, ангели дори, но не ги одобрявам тези неща.
- Какво е мнението ви за изданието „Шарли ебдо”?
- Тези неща, карикатурите, които са правели през годините, и които продължават да издават и сега, са пълно безумие. И тук трябва да има мярка, може човек да се пошегува, но те минават всякакви граници. Не става въпрос само за Мохамед, те са атеистическо списание – противници на Бога. Истинските жертви, на това което се случи, са тези няколко милиона души, които купуват това списание и го носят вкъщи, т.е. те се съгласяват с тях и застават под знамето на атеизма. Вместо да се обявим за добрия морал, за вярата в Бог, да живеем по някакви правила, те застават на мястото на Бог като казват едва ли не, че всичките религии там са им еднакви. Аз например, не одобрявам ислямистите, не одобрявам и исляма, християнин и дори мога да заявя, че тази религия не е от Бога, така мисля, това е и твърдото мнение на църквата. Но не може такова списание да публикува такива карикатури. Това е пошло списание, порнография. Случайно видях по телевизията някои от карикатурите им, после няколко дни ми беше лошо. Те не са и атеисти, сигурно вярват направо в Сатаната. 
