Този коментар не съдържа никаква политика и не е много вреден за Вашето здраве
Събота е, пролет е, навън грее слънце, че и птички пеят. А мен ме избива на поезия. Имам си повод - вече повече от месец откак не ме е страх от дистанционното. Няма го това леко, но дразнещо притеснение, няма го това малко гласче, което казва „не сменяй канала, той е там!“. Но той не е там. Няма го. И по-добре да възхваля този велик миг сега, защото след месец май ще бъде късно.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Не че държавата се оправи, не че токът и хлябът са ни вече по джоба, не че забогатяхме, ама някак си е хубаво. Ставаш сутрин и пускаш сутрешния блок, а него го няма. После идват няколко публицистични предавания, а него го няма. Обедни новини – няма го, пак предавания – няма го, вечерни новини – няма го. Само Калин Сърменов се появява още от време на време, за да каже вещото си и компетентно мнение за цената на тока, за протестите, за нрава на българина, за майчинските надбавки, за Костов, за прехода, за бъдещето, а понякога и за термоядрения синтез на атомните ядра и за новия марсоход на НАСА. А между тези теми, малко Бойко Борисов за цвят. Но и това отшумява.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Защото пак сме бедни, но поне си го знаем. Няма кой да ни убеждава колко добре живеем, колко ни хвалят в ЕС, колко ни уважава САЩ, колко много се строи в България и как още утре ще берем плодовете на тези проекти. А в момента дори предизборната обстановка ни се струва песен. Партиите обещават, обещават, но пак не могат да стигнат популизма на Бойко. Те поне говорят колко добре ще сме в бъдеще, той имаше наглостта да говори колко добре сме в момента.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма кой да ми казва да ставам овчар. Не че съм IT специалист, но съм учил за нещо, а то не е пасане на овце. Не че в пасането на овце има нещо лошо. Просто в държава, в която IT специалистите стават овчари, а пожарникарите премиери има нещо сбъркано. А и „овчо“ не обичам.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма кой да реже лентички на всякъде, където има тухла върху тухла и метър асфалт до метър асфалт. Не че не трябва да се отварят нови детски градини, пътища и надлези. Даже и спортната зала нека я има, въпреки че нямаме спортисти за нея, но поне за концерти може да си я ползваме. Всичко това е хубаво. Мечтая обаче за премиер, който ще си стои повече в кабинета, ще чете документи, ще удря печати, ще пуфка, ще се оплаква за лошото наследство и ще прави всичко това, което премиерите правят. Но ще бъде далеч от камерите. Малко е крайно, но след едната крайност, имам нужда от малко баланс.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма кой да ни излага в чужбина. Не че не сме се изложили достатъчно сами, но друго си е премиерът да го направи. Няма кой да спи по Нобелови награди, няма кой да кима разбиращо с глава, когато му говорят на английски и да се усмихва тъпо. Няма на кого да му припомнят съмнителното минало и да му вадят досиета от различни места, които завършват на лийкс. Няма за кого да казват, че е бивш бодигард на тоталитарен управник. Дано поне през тези 2-3 месеца позабравят малко хората, че после поне да почнем на чисто.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма го човекът по черна тениска, човекът с диалекта, човекът, който прегръща дядовци, говори им на бай еди кой си и ги пита защо са гласували за Станишев. Няма го човекът, дето сравнява българите с кучета и вероятно се мисли за техен стопанин, няма го този, който се подхилва и храни с пържоли полицейско куче, открило труп на младо момиче. Няма ги филиите с мас и селския футбол, при който закръгленият и загащен Бойко рита наред, а съдията му дава да бие дузпа. Няма го правителствения самолет, който да лети наляво-надясно за свръхважните мачове от първенството на "В" окръжна футболна група. И като цяло няма толкова много арогантност и простащина от екрана. Не е нещо, но пак е напредък.
Този коментар не е политически. Както казах – събота е и грее слънце. Предизборната кампания още не е стартирала, а на мен не ми се работи извънредно, така че ми се занимава с политика. Този коментар не е дори граждански, защото това не е гражданска позиция. Това е човешка позиция, а в нея се коментира един човек. Просто днес се сетих колко е хубаво без него.
И исках да се похваля, докато е време. Че скоро пак ще се почне.
Събота е, пролет е, навън грее слънце, че и птички пеят. А мен ме избива на поезия. Имам си повод - вече повече от месец откак не ме е страх от дистанционното. Няма го това леко, но дразнещо притеснение, няма го това малко гласче, което казва „не сменяй канала, той е там!“. Но той не е там. Няма го. И по-добре да възхваля този велик миг сега, защото след месец май ще бъде късно.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Не че държавата се оправи, не че токът и хлябът са ни вече по джоба, не че забогатяхме, ама някак си е хубаво. Ставаш сутрин и пускаш сутрешния блок, а него го няма. После идват няколко публицистични предавания, а него го няма. Обедни новини – няма го, пак предавания – няма го, вечерни новини – няма го. Само Калин Сърменов се появява още от време на време, за да каже вещото си и компетентно мнение за цената на тока, за протестите, за нрава на българина, за майчинските надбавки, за Костов, за прехода, за бъдещето, а понякога и за термоядрения синтез на атомните ядра и за новия марсоход на НАСА. А между тези теми, малко Бойко Борисов за цвят. Но и това отшумява.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Защото пак сме бедни, но поне си го знаем. Няма кой да ни убеждава колко добре живеем, колко ни хвалят в ЕС, колко ни уважава САЩ, колко много се строи в България и как още утре ще берем плодовете на тези проекти. А в момента дори предизборната обстановка ни се струва песен. Партиите обещават, обещават, но пак не могат да стигнат популизма на Бойко. Те поне говорят колко добре ще сме в бъдеще, той имаше наглостта да говори колко добре сме в момента.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма кой да ми казва да ставам овчар. Не че съм IT специалист, но съм учил за нещо, а то не е пасане на овце. Не че в пасането на овце има нещо лошо. Просто в държава, в която IT специалистите стават овчари, а пожарникарите премиери има нещо сбъркано. А и „овчо“ не обичам.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма кой да реже лентички на всякъде, където има тухла върху тухла и метър асфалт до метър асфалт. Не че не трябва да се отварят нови детски градини, пътища и надлези. Даже и спортната зала нека я има, въпреки че нямаме спортисти за нея, но поне за концерти може да си я ползваме. Всичко това е хубаво. Мечтая обаче за премиер, който ще си стои повече в кабинета, ще чете документи, ще удря печати, ще пуфка, ще се оплаква за лошото наследство и ще прави всичко това, което премиерите правят. Но ще бъде далеч от камерите. Малко е крайно, но след едната крайност, имам нужда от малко баланс.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма кой да ни излага в чужбина. Не че не сме се изложили достатъчно сами, но друго си е премиерът да го направи. Няма кой да спи по Нобелови награди, няма кой да кима разбиращо с глава, когато му говорят на английски и да се усмихва тъпо. Няма на кого да му припомнят съмнителното минало и да му вадят досиета от различни места, които завършват на лийкс. Няма за кого да казват, че е бивш бодигард на тоталитарен управник. Дано поне през тези 2-3 месеца позабравят малко хората, че после поне да почнем на чисто.
Няма го Бойко – колко е хубаво! Няма го човекът по черна тениска, човекът с диалекта, човекът, който прегръща дядовци, говори им на бай еди кой си и ги пита защо са гласували за Станишев. Няма го човекът, дето сравнява българите с кучета и вероятно се мисли за техен стопанин, няма го този, който се подхилва и храни с пържоли полицейско куче, открило труп на младо момиче. Няма ги филиите с мас и селския футбол, при който закръгленият и загащен Бойко рита наред, а съдията му дава да бие дузпа. Няма го правителствения самолет, който да лети наляво-надясно за свръхважните мачове от първенството на "В" окръжна футболна група. И като цяло няма толкова много арогантност и простащина от екрана. Не е нещо, но пак е напредък.
Този коментар не е политически. Както казах – събота е и грее слънце. Предизборната кампания още не е стартирала, а на мен не ми се работи извънредно, така че ми се занимава с политика. Този коментар не е дори граждански, защото това не е гражданска позиция. Това е човешка позиция, а в нея се коментира един човек. Просто днес се сетих колко е хубаво без него.
И исках да се похваля, докато е време. Че скоро пак ще се почне. 
