Тя е на 32 години, майка на три дъщери. Нежна, красива и изящна. Тя е новата Мисис Бургас 2017 – Надя Недялкова. Зад крехката й външност обаче стои силен, можещ и определено амбициозен човек.
Надя е търговски директор в най-големия финансово-застрахователен холдинг в света. Стартирайки кариерата си преди 13 години, днес тя консултира и обучава в сферата на личностното и професионално развитие. Надя бе коронована от красивата Мая Великова, която завоюва короната в миналогодишното издание на конкурса и която бе част от журито в тазгодишното. За представянето на Надя тя казва: Една дама се открои със скромното си излъчване ,въпреки всичко ,което е постигнала до момента!
А какво каза носителката на титлата Мисис Бургас, четете в интервюто, което тя даде за медията ни:
Надя, как се чувстваш дни след конкурса Мисис Бургас?
Удовлетворена и все още развълнувана.
Очакваше ли да спечелиш?
Надявах се, представях си този миг и го исках.
Какво бе чувството, когато чу името си?
Изпитах радост. Особено емоционална беше картината на сестра ми Мария и големите ми момичета - Райна и София. Това бяха първите лица, които зърнах след обявяването - и трите плачеха от щастие. И разбира се, сияещото лице на Мая Великова, която направи момента незабравим с присъщата си аристократичност.
С какво ще запомниш участието си в конкурса?
Най-силният момент не е свързан с мен самата, а с друга участничка - Радка Пашова. Докато стояхме зад кулисите в очакване на поредното си излизане пред публиката на Мисис Бургас 2017, няколко пъти дойде големеият й син, на около 11г. Всеки път носеше послание от съпруга й - "Мамо, татко каза, че ти си най-красива...че на теб роклята ти стои най-добре..." - неща в този ред на мисли, а тя с майчинска топлота го милваше по главата и му се усмихваше. И след края, когато ги видях тримата - мъжете на Ради буквално не можеха да си намерят място от щастие, те ликуваха - тяхната победителка си беше тя. В това е смисълът.
Както вече стана ясно конкурсът Мисис Бургас няма за цел да буди съперничества, а да създава приятелства. Ти сближи ли се с някоя от участничките?
Времето е кратко, за да се каже, но определено срещнах жени, личности, с които искам да продължа да общувам.
Освен класическото връщане към обичайния ритъм на живот - семейство и професионални ангажименти, короната отвори още по-добри възможности за два големи проекта, единият от който е благотворителната кауза "Детството не бива да боли" на Сдружение "Самаряни". Аз самата дължа в голяма степен успеха си и тук, и в професионалната си сфера на програмите за бизнес и личностно усъвършенстване на Дейл Карнеги и затова съм решила да дам възможност и на други хора да се ползват от нея тук в България, като първоначалният фокус е върху младите хора.
Не мога да не те питам обичайния въпрос – тежка ли е короната?
Като човек, който води с пример, не с думи - за мен короната е удоволствие.
Освен качесва, красота и професионална реализация, всяко издание на конкурса има за цел да помогне на хора в нужда. Тази година благотворителната кауза бе насочена към едно младо бургаско семейство, което мечтае за рожба. Имаш ли отношение към тази кауза и ако имаш, с какво мислиш, че би била полезна в тази насока?
Надали някой може да остане безразличен към най-човешкия инстинкт - желанието да създадеш живот. Като майка осъзнавам, че е възможно някой да го приеме за даденост. Заставам рамо до рамо с Павлина и Деян в борбата им.
А за какво мечтае новата Мисис Бургас и какво те вълнува в чисто личен план?
Мечтая да запазя подкрепата и обичта на семейството си. Мечтая работата, която ще свърша в новата си роля по двата вече споменати проекта, да стане достояние на повече хора и да намери добра почва, за което съм готова да работя.
Искаш ли да се обърнеш по някакъв начин към други омъжени жени, които имат желание да се включват в такива прояви, но не им достига смелост?
Конкурсът и всички съпътстващи събития - преди и след него, за мен бяха разкошна вълнуваща изненада. Щастлива съм, че си позволих да стана част от това - донесе ми само положителни емоции. Осъзнах колко много хора са готови да ме подкрепят и то с реални дела. И тъй като човек винаги съжалява много повече за пропуснатите възможности, отколкото за допуснатите грешки - съветът ми е: Смело напред, няма как да сбъркате с това!
