Само преди броени дни 18-годишната Мария Бакалова стана „Мис Несебър”. И естествено не закъсняха клеветите, медиите я опелтоха в интриги, жълтите издания започнаха да бълват какво ли не... Ние от сайта е-Бургас все пак решихме да разберем къде започва и къде свършва истината и къде е лъжата. На уговореното интервю дойде едно мило и много лъчезарно момиче. И повярвайте ми - здраво стъпило на земята. Короната приема само като стъпало към голямата мечта- да стане много добра актриса.
Тя е зодия Близнаци. В момента учи в Националното училище за музикално и сценично изкуство "Проф. Панчо Владигеров" със специалност актьорско майсторство.
-
Мария, след като сложи короната и се окичи с титлата МИС НЕСЕБЪР, тръгнаха всевъзможни слухове, че наградата ти била вечеря с двама руски богаташи и май ти вгорчиха победата , кажи ми сега каква е истината!
-Успехът винаги е съпроводен и с клевети. Някак хората сме устроени да не признаваме постигнатото на другите и да не позволим да изживеят щастливите си моменти. Но всеки мислещ човек виждя ясно, че това са глупости. Как може награда от престижен конкурс, с огромно жури, все доказали се хора, да бъде някой си да вечеря с мен?! Не знам/смее се/, толкова гладна ли съм изглеждала......Разбира се, че не е вярно! Всичко това е толкова несериозно. Но пък ми направиха прощъпулник в медийното пространство.
-Защо реши да участваш в конкурса?
-Реших го в последния момент, ден преди конкурса, но не съжалявам.
-Не те ли притеснява факта, че сега , след тази победа известността ще те погуби?
-Известността не е това, към което се стремя. Искам да бъда успешна и оценена. Не, не се притеснявам, това са положителни емоции, а те ме зареждат за нови успехи, които да надграждам.
-С какво искаш да се занимаваш занапред?
-Единствено с театър и с кино ... Искам да продължа да уча актьорско майсторство за драматичен театър.
-Твоето семейство подкрепя ли те?
-Да, напълно. Винаги са били до мен и съм убедена, че и занапред ще бъдат. Радват се за успехите ми и съпреживяват тревогите ми, по пътя за реализиране на желаното.
-Как твоите приятели гледат на теб сега?
-Винаги съм имала малко, но качествени и истински хора около себе си. Така става- някак си вселената изчиства не-дотолкова значимите и лицемерни хора около теб и остават тези- искренните. Това са те - вдъхващите ми увереност, подкрепящи ме, радващи се с мен. Като второ семейство.
-Тежи ли короната?
-На мен лично не ми тежи! Приятно ми е, силна съм, и по-големи "товари" мога да поема.
-Смяташ ли , че в България все още възприемат красивите жени за глупави?
-Не, това е банално и доста изтъркано вече клише. Днес за голямо щастие, ние, нежния пол, сякаш сме станали по-мислещи и целеустремени. Една жена не трябва да се уповава само на красивата си външност- красотата е до време, знанията, ума, интелекта - вечни! Пък и това води до друго клише- нима умните трябва непременно да изглеждат зле, задръстени и с големи очила? То си е до индивидуалната личност - срещала съм много не дотолкова добре изглеждащи "дами", но и доста простовати. Всичко е разпределено.
-Имаш ли любим мъж до себе си?
-Не, нямам. Все още го чакам /смее се/.
-Според теб какъв е българският мъж?
-Какъв ли не... Днес едностранно понятие няма. От патриархалните ценности му е останало личностното самочувствие той да бъде значим, главата в семейството или връзката. Ако не се чувства като такъв се комплексира. За огромна жалост те си поставят по-ниски критерии за партньорка, предпочитат нещо по-под тях, но по-сигурно. Мъжете бягат от умните и красиви жени, плашат се. Искат те да са доминиращите, затова често най-успешнте жени са и най-самотни. Не визирам себе си, аз все още не се смятам за "жена".
-Ти си много красива, имала ли си неприлични предложения?
-Не, не съм. Винаги съм се учудвала, когато чуя, че на някои жени им отправяли такива. Мисля, че то си е до твоето предразположение, до това как се държиш, до колко допускаш мъжете до себе си. Аз си имам доста принципи, които по даден начин явно оказват влияние върху поведението ми и това каква енергия излъчвам. Може би това е причината, да не са си позволявали.
-Какво четеш в момента? Изобщо обичаш ли да четеш?
-В момента чета "Буря" на Островски. Много, много обичам... бих повторила поне 10 пъти обичам. Чета предимно класики. Любими книги са ми "Портретът на Дориан Грей"- Оскар Уайлд ; "На изток от Рая"- Джон Стайнбек ; "Брулени хълмове" - Емили Бронте и много, много други.
-Какво обича да прави една миска?
-Не и да спя/смее се/! Спя най-много по 3-4 часа. Както се шегувам, ще спя и почивам, когато острея. Живея на макс и това ме зарежда. По празниците и почивните дни се чувствам като болна, спокойствието ме побърква. Обичам да живея на ръба, да го прескоча и да продължа със следващия.
-А какво не обича?
-Както разбрахте, не ми е приоритет спането/смее се/. Най-много не понасям лицемерието! Злонамерените хора. Също и този негативизъм от вечно охкащите и недоволни от живота хора - ами той си е Ваш, от Вас зависи как си правите...
-А от тук нататък, накъде?
-На първо време към Созопол, на арт-феста МОНТФИЗ 2014. Пък ако дойдат категорични предложения на филмовите "гиганти" за към хълма/смее се/, зарязвам всичко и тръгвам към мечтите.
-Имаш ли максима, която следваш?
-Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. За да постигнеш голям успех, постави си високи цели. Трудно ще е, да, но насладата след осъществяването им ще е неописуема. Нещо, за което си струва да се бориш. Ще падаш, ще си драскаш коленете, може и някоя ръка да счупиш/смее се/, но ставаш и продължаваш. Нагоре!
-Как се виждаш след много години?
-Ех, де да можеше поне за момент и то само с крайчица на окото да надзърна в близките 5 години...от тях зависи всичко, другото след тях е ясно .... ако е така, както го планувам от сега /смее се/, до старини ще съм на сцената/смее се/. Искам да бъда успяла. Доказала се. Актриса!
-МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ! УСПЕХ И САМО НАГОРЕ ТИ ПОЖЕЛАВАМ!
-И аз Ви благодаря, беше удоволствие за мен!
[gallery ids="77268,77269,77270,77271,77272,77273"]
