[caption id="attachment_100993" align="alignnone" width="800"]
Снимка burgas-podlupa.com[/caption]
Това, което всички знаеха, че ще стане, стана. Че кметът Димитър Николов ще се кандидатира за трети мандат. Само дето свенливо и загадъчно мълчеше, създавайки илюзията, че се колебае или е получил предложение за министерски пост. С първичния си стил Борисов развали стратегията на кмета от раз, обявявайки кандидатурата му с думите "Кой може да бие Димитър Николов в Бургас?". Оттук нататък каквото и да говори кметът е ясно - той е, но отлага във времето официалното "да", че ще се кандидатира, за да внася разнобой сред опозицията в търсенето на негов съперник. Иначе ако не е той, БСП и НФСБ ще трябва да играят на сляпо срещу въображаем съперник, докато истинският - Николов, не се появи в последния момент и ги изненада.
Или пък другата цел на кмета е със забавянето на официалната си кандидатура да забави и атаките на опозицията срещу него, съзнавайки, че за трети мандат те ще са много по-безмилостни от минали години.
А чисто в имиджов план за пред избирателите мълчанието му показва, че не се блазни от трети мандат, а работи неуморно от сутрин до вечер само и единствено в полза роду. На Гергьовден заяви, че се е поуморил малко, но възрастта му позволява да работи още. Което преведено като послание към бургазлии означава: "Млад съм, дайте ми още 4 години власт, за да довърша започнатото". А през оставащите 4 месеца ще реже ленти на нови или забавени обекти, за да покаже, че кучето си лае, а керванът /градът/ си върви. Впрочем в този план се изгражда и предизборната стретия на кмета - да покаже, че здраво държи юздите в Бургас и няма по-подходящ от него да го управлява. Което се доближава до стратегията на Йоан Костадинов от кампанията му за четвърти мандат с девиза "Имаме си кмет". Въпреки че в чисто икономически план за развитието на града паралел между двамата не може да се прави, поради простата причина, че по времето на Костадинов още нямаше еврофондове за усвяване. Друг е въпросът, че въпреки милионите, които влязоха в общинската хазна презпоследните години, жизненият стандарт на бургазлии не се повиши - поддържаме ниска безработица, но не и високи заплати, изоставайки от градове като Враца и Габрово.
Другата мантра, която упорито се натрапва от привържениците на Николов, е, че след него едва ли не ще настъпи потоп - ако не е той, ще дойде някой Йоан или Валери Симеонов. И тогава жална ни майка - край на благоденствието. Сякаш го е имало. Но важното е усещането за такова, което умело се налагаше през последните години както при Йоан Костадинов. Предишният кмет смяташе, че е незаменим и "момчетата" както наричаше всеки съперник могат само да му дишат праха. Едно от тях тогава беше Димитър Николов, който съзнателно или не върви по неговите стъпки. Явно вторият мандат променя човека независимо дали е червен, син, жълт или оранжев.
Велко ТАСЕВ
Снимка burgas-podlupa.com[/caption]
Това, което всички знаеха, че ще стане, стана. Че кметът Димитър Николов ще се кандидатира за трети мандат. Само дето свенливо и загадъчно мълчеше, създавайки илюзията, че се колебае или е получил предложение за министерски пост. С първичния си стил Борисов развали стратегията на кмета от раз, обявявайки кандидатурата му с думите "Кой може да бие Димитър Николов в Бургас?". Оттук нататък каквото и да говори кметът е ясно - той е, но отлага във времето официалното "да", че ще се кандидатира, за да внася разнобой сред опозицията в търсенето на негов съперник. Иначе ако не е той, БСП и НФСБ ще трябва да играят на сляпо срещу въображаем съперник, докато истинският - Николов, не се появи в последния момент и ги изненада.
Или пък другата цел на кмета е със забавянето на официалната си кандидатура да забави и атаките на опозицията срещу него, съзнавайки, че за трети мандат те ще са много по-безмилостни от минали години.
А чисто в имиджов план за пред избирателите мълчанието му показва, че не се блазни от трети мандат, а работи неуморно от сутрин до вечер само и единствено в полза роду. На Гергьовден заяви, че се е поуморил малко, но възрастта му позволява да работи още. Което преведено като послание към бургазлии означава: "Млад съм, дайте ми още 4 години власт, за да довърша започнатото". А през оставащите 4 месеца ще реже ленти на нови или забавени обекти, за да покаже, че кучето си лае, а керванът /градът/ си върви. Впрочем в този план се изгражда и предизборната стретия на кмета - да покаже, че здраво държи юздите в Бургас и няма по-подходящ от него да го управлява. Което се доближава до стратегията на Йоан Костадинов от кампанията му за четвърти мандат с девиза "Имаме си кмет". Въпреки че в чисто икономически план за развитието на града паралел между двамата не може да се прави, поради простата причина, че по времето на Костадинов още нямаше еврофондове за усвяване. Друг е въпросът, че въпреки милионите, които влязоха в общинската хазна презпоследните години, жизненият стандарт на бургазлии не се повиши - поддържаме ниска безработица, но не и високи заплати, изоставайки от градове като Враца и Габрово.
Другата мантра, която упорито се натрапва от привържениците на Николов, е, че след него едва ли не ще настъпи потоп - ако не е той, ще дойде някой Йоан или Валери Симеонов. И тогава жална ни майка - край на благоденствието. Сякаш го е имало. Но важното е усещането за такова, което умело се налагаше през последните години както при Йоан Костадинов. Предишният кмет смяташе, че е незаменим и "момчетата" както наричаше всеки съперник могат само да му дишат праха. Едно от тях тогава беше Димитър Николов, който съзнателно или не върви по неговите стъпки. Явно вторият мандат променя човека независимо дали е червен, син, жълт или оранжев.
Велко ТАСЕВ 
