Тандемът Силвано Пранди – Николай Желязков ще води мъжкия национален отбор по волейбол на България. Италианският специалист остава начело на „лъвовете“, а Желязков, който води шампиона Нефтохимик 2010 (Бургас) ще бъде негов помощник, с тенденцията, след това той да поеме волейболистите ни. Николай Желязков заяви, че основната цел пред отбора ще бъде дългосрочното му изграждане, а ето още какво каза той в интервю за BGvolleyball.com за новата длъжност.
Удовлетворен ли си от избора на УС ви двамата със Силвано Пранди да водите националните?
Удовлетворен – не. Защото един треньор никога не може да бъде удовлетворен. Всеки добър специалист иска повече и повече, старае се към по-високи хоризонти. Може да се каже, че съм радостен, че ще работя със Силвано Пранди, който е един доказан специалист. За мен това е нова част от работата ми. Всеки един треньор трябва да се развива и със сигурност има какво да науча от него.
Обсъждали ли сте вече съвместната ви работа?
Да, говорихме, но в детайли все още няма как. Очакваме да разберем програмата за това лято, която все още не е утвърдена от ЦЕВ. Дали и как ще се проведат европейските квалификации и датите на мачовете. След това ще направим краткосрочни и дългосрочни планове и още обсъждаме всичко. Основното е да изградим един екип, една истинска стиковка за да има ползотворна работа.
Предвиждате ли събиране на националния тим?
Да. Моето мнение е, че независимо дали ще има квалификации или не, момчетата трябва да бъдат събрани. Трябва да се тренира. Особено след толкова дълъг период от почивка. Сега е идеално време да се води подготовка на спокойствие, без мачове. Това ще ни позволи да повикаме по-млади състезатели. Когато не си притиснат от времето и от мачове, можеш да обърнеш внимание и на физическата подготовка и на всички останали аспекти от тренировъчния процес, както и да обърнеш внимание на по-младите състезатели.
Има ли в полезрението ти млади играчи, които могат да попаднат за първи път в националния тим?
Коментирахме разширен състав с Пранди. При всички положения ще има новоповикани. Вратата е отворена за млади момчета. Зависи от всеки обаче дали ще се докаже и дали ще остане. При всички случаи основната цел, която ще преследваме е плавна и постепенна приемственост. Налагането постепенно на млади състезатели в състава. Да се погледне напред с четиригодишна перспектива. Фактите показват, че практиката да се мисли състезание за състезание не е ефективна. Кривата на постигнатите резултати върви надолу. Затова трябва много работа и основно търпение. За да можем да изградим състав в дългосрочен план.
В същото време, моето мнение, е че има още опитни и класни волейболисти, които могат да дадат още на националния тим. Те трябва да останат и да бъдат пример за по-младите. Да не се прави внезапна и бърза подмяна на състава, а да има плавна приемственост на поколенията.
