Той е роден, както сам казва в една красива майска утрин, точно когато всички празнуват Гергьовден, през 1991 година. Бил е палаво дете, толкова щуро, че в детската градина '' Слънце'' е бил с последно предупреждение за изключване(!). Тогава го спасява фактът, че баща му става спонсор на забавачницата. Докато учи в училище'' Кирил и Методий''(от 1 до 7 кл.) всяка година е бил с последно предупреждение за изключване." Спомням си, че винаги ме държаха сам на чин, за да не се закачам, бия, и говоря, но това, разбира се не помагаше. Дори класните ръководители бяха предупредили децата от другите класове да не се доближават до мен."- казва през смях.
Въпреки бурния си и своеволен нрав обаче, винаги е проявявал лидерски качества- организираност, дар слово, креативност и чувство за хумор.
Английската гимназия, в която влиза след седми клас не укротява нрава му. Напротив пак следват сбивания и ред други конфликтни ситуации.
Промяната идва в десети клас. Той усилено пренасочва енергията си в друга посока-организира концерти, конкурси и други мероприятия.'' Може би точно тогава се е зародил интереса ми към филмовото изкуство и желанието да стана актьор-режисьор."-спомня си той.
И това е била причината след гимназията да стегне куфарите и да замине да учи в Англия. Искрено се е надявал да се запише в театрален клуб. Но когато отива на място се оказва, че са го закрили. Но въпреки това остава там. "Бях много разочарован, защото мечтите ми, да ме забележат агенти от големи филмови къщи, бяха обречени. Реших да не оставям нещата така и заедно с няколко приятели от цял свят основахме най-голямото университетско общество и до ден днешен – „Creative Minds”. Благодарение на това успяхме да спечелим и изборите за управници на вътрешната телевизия на Университета – Tiger TV, където заемах длъжността на Marketing specialist. Е, в крайна сметка останах незабелязан от филмовите агенти, но пък си имах собствена телевизия на 20 години.''-спомня си с гордост той.
През трите си години в Англия неколкократно е награждаван по предмети, свързани с маркетинг и реклама. Дори има сертификат за изключителни постижения. . А освен върху сериала работи в голяма интернационална компания като Маркетингов Експерт.
Веднага след като завършва се завръща в родния Бургас. И заедно с Николай Гарабедян създават нещо уникалано, нещо ,което до сега не е правено в Бургас. Може би вече се досещате ,че досега ви говорих за един от участниците в култовия уеб сериал, правен в Бургас-ТИПИЧНО. Представям ви един от главните виновници да го има сериала-Филип Стоянов. А освен върху сериала работи в голяма интернационална компания като Маркетингов Експерт. Ето го нетипичния Филип, с изключително чувство за хумор и повярвайте ми, с изключително тийн излъчване! . А
-Здравей, Филип, как си?
– Типично.
-Чувстваш ли се известен?
- Не, а и е много смешно да кажеш, че някой е известен в България.
-Спират ли те на улицата? Разпознаваем ли си?
-В някои ситуации. Напоследък –все по-често.
-Как попадна в ‘’Типично’’?
-Не разбирам въпроса, може ли да си помисля?/ смее се/
-Как се събрахте за’’Типично’’?
- Един ден, когато двама безработни, но изключително креативни, ентусиазирани и упорити младежи (по случайност аз съм един от тях), нямаше какво да правят и решиха просто да снимат скечове, такива каквито до този момент не бяха правени в България – за съвременните млади хора и за тяхното ежедневието.
-Защо’’Типично”?
-„Чи кък иначи“?/смее се/(използва израз от ‘’Типично’’)
-Как се раждат сценариите?
-Понякога трудно, понякога изведнъж, но обикновено след 9 месеца./ смее се/
-Колко време ви отнемат снимките на една серийка?
- Една 10 минутна сериика любимка ни излиза около 3-4 дни труд.
-Ясно е ,че ви гледат,а има ли такива ,които открито ви критикуват?
-Да, веднага се сещам за двама – Аз и режесьора -Николай Гарабедян. Двамата сме най-големите критици на ‘’Типично’’, за нас, до момента, не е имало перфектен епизод и няма да има. Винаги намираме кусури и забележки.
-Ти ,когато гледаш готовата продукция вече, виждаш ли нещо нередно, критикуваш ли?
-Избягвам да гледам готовата продукция, именно защото виждам прекалено много „нередности“, макар и голяма част от тях да са умишлени.
-Какво ти носи’’Типично”?
- Типично за мен е преди всичко развлечение и начин да изразя идеите и желанието си за артистична изява.
-Кой е шефът на ‘’Типично”?
-Хората, които взимат решенията за Типично са извести още като „Екипът на Типично“ и това сме аз, небезизвестния Димитър Кирязов (Ванката) и режесьора – Николай Гарабедян, който често има последната дума.
-Всеки ли може да участва в ‘’Типично’’?
-Разбира се, амбицията на екипа ни е, да направим ‘’Типично’’платформа за млади хора, които имат желание да изразят себе си пред камера, да видят идеите си (за сценарии например) реализирани и оценени.
-Ти защо се върна в България?
-Този въпрос, само за една година, ми е задаван толкова много пъти, че отговорът отдавна не е само един. Причините са комплекси, но най-вече защото имам желание да допринеса за „по-доброто бъдеще“ на България . Обичам Родината си и вярвам, че в България има възможност за развитие на младите и упорити хора - противно на това, което виждаме и чуваме всеки ден по новините, на улицата и дори в домовете си. Но за да получим тези възможности, трябва да сме единни, упорити и да защитаваме интересите си!
-Какво ти харесва тук в България, и какво не?
-Харесват ми хората, традициите, националния дух, природата, вътрешното чувство за принадлежност и много други неща, които ме правят горд, че съм Българин. Не ми харесва задкулисието в политиката, шуробаджанащината, корупцията и като цяло начина на управление. За жалост все неща, които повлияват негативно на цялостното развитие на държавата ни
.
-И извън ‘’Типично’’ ли имаш чувство за хумор?
-Ако нямах, как бих могъл да бъда псевдо-комедиен актьор?
-Как превъзмогваш трудностите?
-С бира и лавандулов спирт./смее се/
-Самоиронизираш ли се?
-Задължително.
-Кога ти е било най-тежко, имал ли си труден период в живота?
- Не мога да се оплача, но всеки си има своите трудности.
-Вярваш ли на приятелите си?
- Разчитам на тях, ако не беше тяхната подкрепа, "Типично" отдавна можеше да е само история.
-Бил ли си предаван?
- Не, освен от себе си .Това звучи много дълбоко ... допада ми./смее се/
-Какво момиче би те впечатлило?
- Нестандартно поведение и стандартен сексапил на топ модел./смее се/
-Живееш ли типично?
-Не, аз съм по-скоро нетипичен индивидуалист.
-Кое е най-нетипичното нещо, което си правил?
- По-добре да не знаете./смее се/
-И все пак!
-Давай следващия въпрос./смее се/ Няма да кажа
-Какво искаш да постигнеш в живота?
- Вътрешен мир „оммммм“./прави чупки като за йога/
-Как се виждаш след 30 години?
- Поумнял.
-Върху какво работите сега?
-За съжаление това е строго секретно, но се надяваме крайният резултат да се хареса на аудиторията ни.
-Имаш ли си любима книга, която препрочиташ?
-В интерес на лъжата не си падам по четенето на книги, но си имам любима книга и тя е „Играта на живота и как да я играем“ на Флорънс Сковъл Шин.
-Съжаляваш ли за нещо?
-Не и се надявам така да си остане.
-Какво обичаш друго да правиш извън ‘’Типично’’ и ивън служебните ти ангажименти?
-Типични неща - да се разхождам, да прекарвам време с приятелката си и да „празнея“ с приятелите си.
-Какво ще ни пожелаеш?
-Просперитет, разбира се и се надявам да продължавате, да поощрявате и давате глас на младите хора в Бургас и региона.
-Много ти благодаря! Интервюто типично ли беше?
-Още си мисля за въпроса „Как попадна в Типично“ хм..../смее се/
-Успехи ти пожелавам, благодаря и ми беше изключително приятно!
[gallery ids="79012,79013,79014,79015,79016,79017,79018,79019,79020,79021,79022,79023,79024,79025"]
