Това е тъжната констатация от преминалите избори.
Много се говори за купуване на гласове, за купуване на цели комисии, за подмяна на бюлетини и чували, но истината е малко по различна.
Австрийците от паралелния преброител-SORA, ни го казаха тактично. Близо една трета от проверените от тях секционни протоколи не са отговаряли на изискванията. Казано по просто, във всеки трети протокол са се срещали грешки-неправилно пресметнати сборове от числа, едно написано с думи, друго с цифри, дори празни редове, защото някой не знаел какво да напише.
Истината е че секционните комисии в много случаи не могат да се справят с работата си, като чисто и правилно да попълнят една страница протокол с три таблици.
Ако сте гласували спомнете си как изглеждаха местата за гласуване и самите комисии.
Седем или девет човека висят по цял ден в прашните училищни стаи. Представляват странна смесица от беловласи старци, тук-таме гарнирани с младежи-активисти на някоя партия. На много места участието в комисии е шанс да се изкара някой лев. Другаде досадно задължение.
Комисиите се обучават и от администрацията и от партиите. Раздават им се книжки с методически указания, в които като за първокласник или като в упътване за работа с телевизор е написано какво трябва да се прави. Никой не чете и не слуша. Всеки я кара на принципа "Знам си аз, колко избори съм правил...".
После настават проблемите. В края на деня полузаспали, смазани от умора, мъкнат чували из разни зали и се потят като ученици на контролно над протоколите. Попълват ги криво-ляво и като не излязат контролите на компютъра, където се нанасят данните, почват с гума и химикал в ръка да ги натъкмяват. Накрая чувалът с бюлетините се хвърля в една стая и никой не знае това дето е вътре, има ли го в протокола и обратното.
Истината е че ни трябва обучена и добре платена изборна администрация. Не партийни доброволци, а професионалисти. Може да ги заместим само и единствено с компютър, но незнайно защо у нас всички се съпротивляват на избори по електронен път. Тогава няма и да се печатат бюлетини в разни печатници и да се спори колко били надпечатани и къде са занесени с разни камиони с двойно дъно. Не можем да смятаме
Това е тъжната констатация от преминалите избори.
Много се говори за купуване на гласове, за купуване на цели комисии, за подмяна на бюлетини и чували, но истината е малко по различна.
Австрийците от паралелния преброител-SORA, ни го казаха тактично. Близо една трета от проверените от тях секционни протоколи не са отговаряли на изискванията. Казано по просто, във всеки трети протокол са се срещали грешки-неправилно пресметнати сборове от числа, едно написано с думи, друго с цифри, дори празни редове, защото някой не знаел какво да напише.
Истината е че секционните комисии в много случаи не могат да се справят с работата си, като чисто и правилно да попълнят една страница протокол с три таблици.
Ако сте гласували спомнете си как изглеждаха местата за гласуване и самите комисии.
Седем или девет човека висят по цял ден в прашните училищни стаи. Представляват странна смесица от беловласи старци, тук-таме гарнирани с младежи-активисти на някоя партия. На много места участието в комисии е шанс да се изкара някой лев. Другаде досадно задължение.
Комисиите се обучават и от администрацията и от партиите. Раздават им се книжки с методически указания, в които като за първокласник или като в упътване за работа с телевизор е написано какво трябва да се прави. Никой не чете и не слуша. Всеки я кара на принципа "Знам си аз, колко избори съм правил...".
После настават проблемите. В края на деня полузаспали, смазани от умора, мъкнат чували из разни зали и се потят като ученици на контролно над протоколите. Попълват ги криво-ляво и като не излязат контролите на компютъра, където се нанасят данните, почват с гума и химикал в ръка да ги натъкмяват. Накрая чувалът с бюлетините се хвърля в една стая и никой не знае това дето е вътре, има ли го в протокола и обратното.
Истината е че ни трябва обучена и добре платена изборна администрация. Не партийни доброволци, а професионалисти. Може да ги заместим само и единствено с компютър, но незнайно защо у нас всички се съпротивляват на избори по електронен път. Тогава няма и да се печатат бюлетини в разни печатници и да се спори колко били надпечатани и къде са занесени с разни камиони с двойно дъно. 
